Астралните пътешествия - време за мечти
Още от древността хората са познавали изменените положения на съзнанието. Мъдреци, магове и жреци от разнообразни култове и религии са ги реализирали благодарение на специфични духовни практики. Това е давало големи благоприятни условия, недостъпни за простосмъртните.
Чрез вълшебен ритуали австралийските туземци изпадат в изключително положение, наричано " време за фантазии ", в което те се усещат като че ли отвън пространството и времето, виждат минали и бъдещи събития, отдалечени на огромно разстояние.
Трансът отключва в тях всички табута и включва субективните канали на подсъзнанието. Човек, който в нормална обстановка добре знае, че спонтанните пътувания във времето и пространството са невъзможни, във " времето на фантазиите " не помни за това и по този начин реализира мечтаната цел.
Разбира се, античните не са познавали актуалното разбиране астрални пътешествия. Намирайки се в изменено положение на съзнанието, човек е кадърен да попадне освен в далечното минало, само че и във всяка друга точка на пространството и времето! Към това мнение се придържат парапсихолозите.
Да си напомним какво описват хора, претърпели клинична гибел. Мнозина настояват, че там, " оттатък чертата ", ги е очаквала среща с починали родственици и близки, освен това те били в отлична форма. Често, умирайки, човек вижда целия си минал живот като на кино. Изводът? Душата попада в предишното, в своето лично минало, което не изчезва, а остава в друго измерение!
Огледално ясновидство
Трудно е да се отхвърля опцията за контакти с умрелите. Хората постоянно виждат призраци, чуват гласовете на мъртъвци, усещат наличието им. Това значи, че сегашното и предишното се допират и в случай че пожелаем, можем умишлено да влезем в контакт с жители от отвъдното.
Лекарят-психиатър Реймънд Моуди - създател на популярната книга " Живот след живота ", отдадена на посмъртното битие на душата, повече от 10 години се занимавал с проучване на феномена на " огледалното ясновидство ". Заинтригували го многочислените истории за поява в огледалата на мъртъвци. Оказва се, че в антична Гърция съществували така наречен психомантеуми, където клиентите се съветвали със свои умряли близки, чиито призраци можели да следят в огледала.
На Моуди му хрумнало да сътвори нещо сходно на това древногръцко заведение. На горния етаж на остаряла мелница в Алабама професорът обзавел огледална стая, чиито прозорци били компактно затворени. В стаята, против закрепено на стената огромно огледало, се намирало кресло, ситуирано под подобен ъгъл, че посетителят да не може да види в него своето отражение. В огледалото се отразявала единствено черната кадифена завеса зад креслото, на чийто декор се появявали виденията.
В плана взели участие хора с най-различни специалности - адвокати, психолози, медици, студенти. Доктор Моуди помолил доброволците авансово да се настроят за иден контакт с умрял непосредствен човек. За задачата той ги съветвал да преглеждат фотоси, да допират движимости, принадлежали на починалия, да си спомнят за него. Вечер изследваните влизали в огледалната стая, осветена от слабата светлина на свещи.
Човекът сядал в креслото и се отпускал, като изключвал мозъка си от всичко странично. След това започвал втренчено да се вглежда в повърхността на огледалото. В прилежащата стая дежурел помощник, подготвен да се притече на помощ при положение на непредвидена обстановка. В края на опита с интервюирания било провеждано дълготрайно събеседване, по време на което той разказвал за случилото се.
Половината от участниците в опита декларирали, че видели в огледалото свои умряли родственици и общували с тях. Впрочем някои от тях разказали, че се срещнали не с тези, с които желали - това били напълно други хора, най-често такива, с които " клиентът " е бил обвързван с някакви незавършени, само че значими връзки.
Космическото странствуване на Ван Гог
Днес е доста публикувана методиката на регресивното хипнотично подстрекателство, при което индивидът бива " изпращан " в предишното. А през 1977 година американският психиатър Брус Голдбърг съумял да изпрати своята пациентка Франческа... в бъдещето! Жената декларирала, че се споделя Тиа, живее в XXVII век и по специалност е антрополог. Тиа изучавала колония на някогашни земляни, открила се на метеорит в орбита към Марс.
По мотив астралните полети на други планети може да се каже, че неотдавна астрономите обърнали внимание върху това, че пейзажът на звездното небе, сниман от телескопа Хъбъл покрай една от отдалечените звезди, доста наподобява на този, който е изобразен на картина - та на Винсент Ван Гог " Звездна нощ ". И на картината, и на фотосите се виждат небесни тела с идентична форма и за-вихрени прахови облаци. Наистина, художникът е употребявал сини бои, а на фотографиите доминира аленото.
Но къде Ван Гог би могъл да види всичко това? Снимките били направени в съзвездието Еднорог на разстояние към 20 000 светлинни години от Земята. Според една от версиите живописецът е изобразил Голямата мечка, съгласно друга - съзвездието Овен, под което е роден самият художник, както и Венера и Луната. Сега се появила нова догадка. Дали пък Ван Гог не е правел галактически пътешествия? Ако се е случвало, най-вероятно то е било насън или в трансово положение.
Вход към отвъдното
Съществуват аномални и сакрални зони, където се следи резултатът " изпадане от действителността ", носещ по-скоро чисто психически темперамент. Така в античния град Дербент е открита тайнствена пещера, който съгласно археолозите, съставлява именитата Бабал Киама (на арабски - Врата на Съдния ден). Това е всичко, което е останало от старинна джамия от X век. Древните суфии твърдели, че това е вход към отвъдния свят и може да се чуе гласът на Аллах.
Известни са случаи, когато по време на полет летците сякаш губят разсъдъка си. През 1994 година един от съветските космонавти, който прекарал половин година на орбиталната станция Мир, разказал на своите сътрудници, че по време на полета той и сътрудникът му неведнъж имали фантастични видения. Струвало им се, че се трансформират в други същества - хора, животни и даже... хуманоиди с извънземен генезис.
Те като че ли се пренасяли през пространството и времето в други действителности, на непознати планети, влизали в контакт с някакъв космополитен източник на информация. За сходни положения описват и други членове от екипажите на галактически кораби. Но никой от тях не давал публичност на обстоятелствата. Известни са случаи, когато космонавти виждали на борда на кораба фантоми на хора, останали на Земята, постоянно даже свои умряли близки.
Същото се случва от време на време и с водачите на самолети. Става дума да вземем за пример за феномена на така наречен " гигантска ръка ". Обикновено той се демонстрира по време на продължителни полети. Пилотът има възприятието, че щурвалът се намира в някаква невидима ръка. Изследване, извършено във Военновъздушни сили на Съединени американски щати, посочило, че към 15% от летците са изпитвали резултата на " гигантската ръка " върху себе си. Може би той да е ставал причина за авиокатастрофи?
Обучение отвън рамките на действителността
Намирайки се в безсъзнание или в изменено положение на съзнанието, човек може да се " образова " на някои универсални науки.
Хора, претърпели клинична гибел, постоянно настояват, че полученият от тях опит бил съпоставим с пребиваването в " учебно заведение " или в " библиотека ", където са придобили някакви познания. Млад човек в положение на клинична гибел разкрил, че се намира в някакво " учебно заведение ". Усещанията били изцяло действителни. Той не виждал никого към себе си, само че чувствал наличието на други същества. Някой като че ли " наливал " в мозъка му познания. Но, когато излязъл от комата, не запомнил всичко.
Някои хора попадат в тайнствено " учебно заведение " насън. Така да вземем за пример американският доктор Шафика Карагула, прочут откривател на проблемите на свръхчувственото усещане, споделя, че нейната другарка Вики постоянно сънувала, че се придвижва в " учебно заведение ", където слушала лекции по разнообразни предмети, обясняващи устройството и законите на Вселената.
За разлика от тези, които се " обучавали ", намирайки се в положение на клинична гибел, Вики прелестно помнела и типа на учебните аудитории, и наличието на лекциите, които тя след това записвала. Нещо повече, с времето дамата се научила по лично предпочитание " да посещава " нужната ѝ лекция. За задачата било задоволително преди сън да се концентрира и да пожелае да попадне в избрана " публика ".
А дребната Инга разказала на майка си, че от време на време нощем лети със " самолетче, което наподобява на кръгла паница, с две зелени лелички ". Според момиченцето те се озовавали на някакво място, където ѝ поставяли специфична шапка, с цел да не вижда нищо, а по-късно я изпращали " да се учи ". Но на какво точно -момиченцето не си спомняло.
Веднъж майка ѝ сънувала (или пък всичко се случвало нескрито? ), че тялото ѝ е станало безтегловно, а тя дружно с щерка си излетява от вкъщи и се оказва в огромна кръгла зала, където седят неподвижно други деца. Те мълчали, само че майката имала възприятието, че децата са заети с нещо съществено. След това дамата и щерка ѝ се върнали вкъщи. Инга разказала, че се посетили нейното " учебно заведение ".
Що за " учебни заведения " са това? Може би теоретично всички сме способни да проникваме оттатък завесата на пространството и времето. Но дали умеем да се възползваме от тази заложба.
