В Германия пандемията струва по 1,5 милиарда евро на седмица. Кой ще ги плаща?
Още какъв брой дълго може да си разреши Германия да бъде в локдаун? " Можем да си позволим това, което е належащо ", дава отговор всякога на този постоянно задаван въпрос финансовият министър Олаф Шолц. Така ли е? През втората вълна на пандемията към този момент четвърти месец са затворени заведенията за хранене, фитнес залите, театрите и музеите. От средата на декември не работят и множеството търговски обекти. Държавата заплаща добавки на миналите на повърхностен работен ден, с цел да не се постанова компаниите да освобождават чиновници. Освен това фирмите получават помощи за оцеляване, с цел да не банкрутират.
Ще стигнат ли парите?
От ноември 2020-а до юни 2021-а година за тази цел са планувани до 50 милиарда евро. Отделно са другите разноски - от здравните до помощите за фамилиите. През 2020-а година новите отговорности доближиха 130 милиарда евро, а за 2021-а са планувани нови до 180 милиарда евро заеми. И напълно не е несъмнено, че тези пари ще стигнат, тъй като може да пристигна трета вълна на пандемията и локдаунът да продължи още.
Финансирането на бюджета за 2022-а година занапред буди въпроси във финансовото министерство, в Бюджетната комисия в Бундестага и в партийните централи. Никой не приказва за стесняване на разноските в контектса на идните през есента парламентарни избори. А министърът на стопанската система Петер Алтмайер предлага страната да продаде дяловете си в пощите и в телекома, при което акциите им биха поскъпнали доста.
Но това би било единствено капка в морето. Повишаването на налозите или увеличението с 10 до 20 % на налога върху имуществото ( " налог благосъстояние " ) би било по-ефективно. Има и предложение за корекция в главния закон, с която за няколко години да се обезсили възбраната за трупането на нови отговорности, която кардинално важи от 2022-а.
" Данък благосъстояние " или всеобщо леко повишение на налозите?
Социалдемократитите, които залагат на преразпределението на средствата, към този момент са записали в предизборната си стратегия въвеждането на " налог благосъстояние ". Освен това измежду левите партийни течения е известна и концепцията за отчисления върху имуществото. Подобна мярка е била въведена в следвоенна Германия през 1952-а година, а през 2012-а Зелените предложиха (но не беше прието) облагане на имуществото със ставка от 1,5 % за период от 10 години - за връщане на отговорностите, поети в хода на финансовата рецесия тогава.
Икономистът Клеменс Фюст счита облагането на чистото богаство на хората със ставка сред 10 и 20 % за пресилена мярка. По думите му сегашната рецесия с пандемията е " тежка, само че въпреки всичко несравнима със следвоенна Германия ". Според Фюст, въвеждането на сходни отчисления ще бъде интервенция в персоналната сфера на жителите. " Ще би трябвало да се влиза в къщите на хората, с цел да се види дали нямат да вземем за пример безценен килим, дали не крият златни кюлчета в мазето или някакво друго благосъстояние ", изяснява той.
С дребни изключения, съвсем няма страни, които да са прибегнали до този инструмент. Такъв налог сигурно би довел до изнасянето на капитали в чужбина, счита Фюст. Затова по-скоро предлага да се усилят леко налозите върху приходите (данък общ доход) и върху оборота в името на повишаването на приходите.
Автор: Сабине Кинкарц
Ще стигнат ли парите?
От ноември 2020-а до юни 2021-а година за тази цел са планувани до 50 милиарда евро. Отделно са другите разноски - от здравните до помощите за фамилиите. През 2020-а година новите отговорности доближиха 130 милиарда евро, а за 2021-а са планувани нови до 180 милиарда евро заеми. И напълно не е несъмнено, че тези пари ще стигнат, тъй като може да пристигна трета вълна на пандемията и локдаунът да продължи още.
Финансирането на бюджета за 2022-а година занапред буди въпроси във финансовото министерство, в Бюджетната комисия в Бундестага и в партийните централи. Никой не приказва за стесняване на разноските в контектса на идните през есента парламентарни избори. А министърът на стопанската система Петер Алтмайер предлага страната да продаде дяловете си в пощите и в телекома, при което акциите им биха поскъпнали доста.
Но това би било единствено капка в морето. Повишаването на налозите или увеличението с 10 до 20 % на налога върху имуществото ( " налог благосъстояние " ) би било по-ефективно. Има и предложение за корекция в главния закон, с която за няколко години да се обезсили възбраната за трупането на нови отговорности, която кардинално важи от 2022-а.
" Данък благосъстояние " или всеобщо леко повишение на налозите?
Социалдемократитите, които залагат на преразпределението на средствата, към този момент са записали в предизборната си стратегия въвеждането на " налог благосъстояние ". Освен това измежду левите партийни течения е известна и концепцията за отчисления върху имуществото. Подобна мярка е била въведена в следвоенна Германия през 1952-а година, а през 2012-а Зелените предложиха (но не беше прието) облагане на имуществото със ставка от 1,5 % за период от 10 години - за връщане на отговорностите, поети в хода на финансовата рецесия тогава.
Икономистът Клеменс Фюст счита облагането на чистото богаство на хората със ставка сред 10 и 20 % за пресилена мярка. По думите му сегашната рецесия с пандемията е " тежка, само че въпреки всичко несравнима със следвоенна Германия ". Според Фюст, въвеждането на сходни отчисления ще бъде интервенция в персоналната сфера на жителите. " Ще би трябвало да се влиза в къщите на хората, с цел да се види дали нямат да вземем за пример безценен килим, дали не крият златни кюлчета в мазето или някакво друго благосъстояние ", изяснява той.
С дребни изключения, съвсем няма страни, които да са прибегнали до този инструмент. Такъв налог сигурно би довел до изнасянето на капитали в чужбина, счита Фюст. Затова по-скоро предлага да се усилят леко налозите върху приходите (данък общ доход) и върху оборота в името на повишаването на приходите.
Автор: Сабине Кинкарц
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ