Още едно изгубено поколение – можем ли да спасим българското

Още едно изгубено потомство – можем ли да спасим българското обучение и децата? Парламента провежда комисия по обучение. С нея ръководителят й Красимир Вълчев даде рестарт на основния спор какво да учат учениците, с който стартират множеството просветителни промени по света.

„ Учебните стратегии би трябвало да учат по-малко на познания и повече на умения за живота. Те би трябвало да са по-практически насочени, интердисциплинарни и с повече време за извършения, а учителите да могат да избират тематиките, които да преподават “, съобщи той.

Няма огромен учебен конгрес през последната година, на който тези лозунги да не са прозвучавали още веднъж и още веднъж, втръсвайки до болежка

Но очевидно още дълго ще си останат такива, съдейки по мненията на учители и шефове в последната полемика по тематиката.

8 години след българската мегареформа, въвела нови образователни стратегии от 1 до 12 клас, се оказва, че те би трябвало да бъдат пренаписани. А до момента в който това стане, ще изгубим и настоящето потомство, което ще излезе от системата, импровизирано за живота.

Първо да си признаем грешките

„ За да имаме сполучлива промяна, би трябвало да посочим проблемите. Много неща се направиха от 2016 година до момента, доста бяха потребни и нужни, само че част от тях не направихме по най-хубавия метод. Сваляйки образователен материал от висшето обучение в 11 и 12 клас, а от 11 и 12 клас – в по-долните класове, направихме стратегиите прекомерно амбициозни. Така задълбочихме казуса със заучаването, което демотивира учениците “, призна Вълчев.

Като главен проблем той регистрира, че пред работните групи в МОН, писали стратегиите, не е имало съответно задание и мощно политическо водачество. Така всеки е теглил в своята посока, не давайки това или това да отпадне от образователното наличие. Tази липса провали и най-скорошния опит да се поправят стратегиите, почнал преди 2 година Той бе стартират от тогавашния министър акад. Николай Денков и приключен от настоящия проф. Галин Цоков. В последна сметка редакциите бяха толкоз алегорични, че умерено може и да не ги загатваме. Затова съгласно Вълчев основни за същинската смяна на образователните стратегии са три фактора. Първоначална визия по какъв начин би трябвало да наподобяват образователните стратегии, към която да се съгласят всички партии. Политическо лидиране на процеса, както и поредни старания за осъществяването му.

„ Всички би трябвало да оказваме напън и да подсигуряваме, че визията, към която се обединим, ще се случи. А който и министър да пристигна, от признатото няма да има мърдане и никоя дирекция няма да може да трансформира процеса “, съобщи той.

Кръпки или чисто нови стратегии?

Участници в полемиката предизвестиха, че по някои предмети няма потребност от големи промени.

„ Специално при стратегиите по математика от 1 до 4 клас не са нужни фрапантни промени в цялостната идея. Прекаленото олекотяване може да сътвори риск нашите деца да не са добре сравними с връстниците си по света “, обявиха от Института по математика и информатика към Българска академия на науките.

Мнението на университетските представители обаче внезапно се разминава с това на учителите. Тасово настояха за съществени промени.

„ Академичният фундаментализъм изрично би трябвало да отпадне от образователните стратегии. Нужна е радикалност и цялостна смяна на образователните проекти, стратегии и изпитни формати “, уточни Маргарита Илчева. Тя е преподавател по български в професионалната гимназия по дизайн в София.

Всичко би трябвало да се напише отначало и по нов метод, а не да се прибавят или орязват избрани тематики, приканиха и други нейни сътрудници.

Олекотяването значи ли опростачване?

„ Когато заговорим за разтоварване на образователния материал, незабавно се пита: „ Опростачване ли желаете? “

С тези думи онагледи едни от огромните разногласия към образователните стратегии някогашният министър на образованието Сергей Игнатов.

Според него сегашната система е измислена, с цел да основава жители. За да се промени това, би трябвало да имаме смелостта да премахнем непотребното в стратегиите.

„ Това е най-тежкият диалог в образованието, тъй като визира най-дълбинните котви, хвърлени в нас. Ще изисква извънредно точно интелектуално изпитание “, предизвести той.

Игнатов добави, че новият хайлайф ще е от тези, които четат книги и си служат добре с думите

„ Всички би трябвало да си дадем сметка, че ще би трябвало да режем самоуверено и уверено от претрупаното образователно наличие. И то с огромната ножица. Иначе няма да има време за асимилиране на умения. Ако желаеме учениците ни да знаят повече, би трябвало да отрежем избрани тематики “, съобщи и Красимир Вълчев.

По думите му по-малкото наличие в реалност ще значи повече учене. Учат повече хората, които са стимулирани, а претрупаните уроци вършат противоположното – демотивират учениците.

„ Освен да се понижи размерът на образователното наличие, е нужно понижение и на броя на образователните часове и на училищен норматив. Учителите са претрупани и нямат време за човешко внимание към учениците “, коментира Людмила Иванова, пенсиониран преподавател по математика.

По думите й удачно би било в първи клас учениците да имат 4 часа. Между 2 и 4 клас – 5 часа, а от 5 до 8 клас – по 6 часа на ден.

Без Питагорова теорема в 6 клас?

На полемиката учители бяха готови с съответни оферти за промени в стратегиите, чийто недъзи са изпитали на личните си гърбове.

„ В Чехия в 3 клас учат по какъв начин да напишат заявление до общината, а у нас – по какъв начин да напишат картичка. Таблицата за умножение у нас се учи във втори клас, а в Германия – в трети. В Белгия имат по 5-6 часа за умножение с едно число, след което се минава към разделяне, а при нас имаме единствено един час за това. Децата не съумяват да се оправят с това движение “, споделиха от учебно заведение „ Найден Геров “ в Пловдив.

Учениците доста мъчно схващали и предишното свършено и несвършено време, което се изучва в 4 клас

„ Когато учихме за минало свършено и минало недовършен, даже аз не можах да схвана смисъла му. Чак на петия път разбрах. А доста мои съученици не схващат разликата “, уточни петокласникът Божидар Мешев от 3-то ОУ „ Хр. Ботев ” в Сандански. Той е цялостен първенец.

„ Теоремата на Питагор в този момент се учи в 6 клас. А по мое време се преподаваше в 10 клас. Кому е нужно това? “, попита депутатът Радослава Чеканска.

По думите й тежките тригонометрични уравнения умерено могат да се махнат от програмата. В нея следва да се остави и време за извършения.

„ Аз съм учила доктрина на вероятностите чак в университета. Сега това се учи от децата в 8 клас “, даде образец и различен преподавател.

Готови ли сме да се разделим с творби на Ботев и Вазов?

„ Ако от математика схваща 2% от популацията и тук измененията няма да провокират огромни реакции, то от български език и литература и история считаме, че разбираме всички и сме доста кресливи “, разяснява Величка Таседжикова, шеф на 70-то учебно заведение.

Тя предизвестява за огромното внимание, с което би трябвало да се подхожда по тези предмети. Опитът до момента фактически демонстрира, че диалозите за смяна на тези стратегии се свеждат най-вече до викове от рода:

„ Как може да се махне от програмата тази класика, шедоьовър и така нататък? “.

Всички помним воплите по отпадането или местенето на „ Дядо Йоцо гледа “, „ Даваш ли даваш, Балканджи Йово “, „ Маминото детенце “, „ История славянобългарска “ и така нататък

„ Много съм обезпокоена за измененията в стратегиите по български език. Нужно е извънредно добре обсъждане и добър пиар. Представяте ли единствено какво ще настане, в случай че се каже, че отпада „ Вятър ечи, Балкан стене “, даде за образец Таседжикова.

От цялостно преосмисляне на програмата по литература обаче съгласно нея несъмнено потребност има.

„ Как се преподава „ По беритба “ на актуален софиянец, който не знае какво е беритба, сеитба и така нататък “, попита тя

„ Ще срещнете мощна опозиция, единствено спомене ли се, че се маха обещано литературно произведение. Обаче сега 12-класници мъчно свързват създателя с творбата му. Ттрябва да се намерения дали не е по-добре даден създател да се учи единствено с 1-2 творби вместо да вземем за пример с 8 “, предложи и Мая Гешева, шеф на Националната финансово-стопанска гимназия.

Тя даде образец с някои страни, в които за цяла година се учи единствено едно литературно прозиведение, само че към него се учат доста други определени от учителя произведения. Чрез тях се развиват куп умения у учениците – като сериозно мислене, умения за писане и други

В момента седмокласниците у нас учат Вазов с четири творби – пет глави от „ Немили-недраги “, „ Една българка “, „ Опълченците на Шипка “ и „ Българският език “. Шестокласниците пък учат „ Отечество общително, по какъв начин хубаво си ти “ и две глави от „ Под игото “. Какво ще стане, в случай че едно или две от тях се отстрани, с цел да може през останалото време учениците да дискутират, разсъждават и споделят какво в действителност мислят самите те по поставените в творбите хрумвания, да вършат планове и други? На тези и доста други чувствителни въпроси ще би трябвало да отговорят специалистите в работната група на МОН. Те са натоварени със комплицираната задача да отсеят кои тематики, създатели и уроци би трябвало наложително да останат в стратегиите.

Творчески персони ли желаеме или финалисти в „ Стани богат “?

„ В другите страни сходни промени стартират с спор не какво би трябвало да отпадне от стратегиите. Те стартират с въпроса какви умения желаеме да имат учениците в края на образованието си “, разяснява Люба Йорданова от фондация „ Заедно в час “.

Тя дава образец с Уелс, където през 2017 година са си сложили за цел основаването на амбициозни възпитаници, предприемчиви и креативен персони, етични и осведомени жители, здрави и уверени хора. С помощта на Организацията за икономическо сътрудничество и раз там се основава пътна карта за правене на новите стратегии, зад която застават всички партии. В тях няма лист със наложителни тематики по литература или по география, а цели и ясна визия какво е значимо в другите области на образование. Математика, просвета и технологии, езици, просветеност и връзка, изкуства, филантропични науки и здраве и благоденствие. Така се стига до управлението „ Учебна стратегия за Уелс “, което държавното управление дава на учебните заведения като насочна точка те да създават свои лични образователни стратегии.

Всичко това е съпроводено с качествени образования за учителите и избиране на нови способи на преподаване, с които да се развият набелязаните умения

Подкрепата за учителите ще е основна и у нас, като промени са наложителни и в първичната и продължаващата подготовка на учителите, изоставаща фрапантно от актуалните потребности. По тази тематика обаче съвсем не се приказва, макар че имаме министър, приближаващ от педагогичен факултет. Професор по ръководство на образованието и с опит в образованието на педагози.

Ще може ли един преподавател да подчертава на алгебрата, различен – на геометрията?

„ В някои страни 70% от образователното наличие се задава на национално равнище, а останалите 30% могат да се дефинират от учителя. Някъде това съответствие е 50:50. Подобна еластичност на образователните стратегии ще помогне да се избегне директното орязване на образователен материал. Всеки преподавател ще може да реши какво да добави и отстрани от програмата съгласно потребностите на своите възпитаници “, разяснява на полемиката и просветният министър проф. Галин Цоков.

По всичко наподобява, че и този детайл на смяната няма да се одобри еднопосочно. Той ще даде опция едни учители да вметнат в програмата някой актуален разказ, а други – просто да наблегнат на диктовките. Но съгласно наблюдаващи това ще докара до друга скорост на образование в различние обитаеми места у нас. Обучението на две скосрости в действителност бе приветствано от преподавател на полемиката. Според тях може да има базово равнище на умения и познания от всички възпитаници, само че и да се дава късмет на тези, които желаят да го задминат, да създадат това.

От МОН наподобява възприемат и все по-голямата потребност от повече адаптивност на стратегиите към потребностите на всяко дете.

„ Говорим най-вече за децата в норма, само че в нашето учебно заведение образоваме доста деца със специфични просветителни потребности. Всеки ден ние приспособяваме образователното наличие – имаме 55 самостоятелни образователна проекти и 29 възпитаници в самостоятелна форма на образование “, коментира Мая Зафирова, шеф на 140 учебно заведение.

Още едно изгубено потомство

Според Красимир Вълчев целият развой по подготовка и въвеждане на новите образователните стратегии ще отнеме най-малко 5-6-7 години. Това не значи, че би трябвало да се отхвърляме. Значи обаче, че настоящето потомство, което стартира през 2016 година по нови, сякаш модерни, стратегии. Т.е. сегашните седмокласници и всички след тях, са изгубени за идеята на образованието и ще излязат от учебно заведение изцяло неподготвени за живота.

Прогнозите демонстрират, че от нови стратегии ще могат да се възползват сегашните бебета, като даже това не е несъмнено, имайки поради сложното реализиране на политически консенсус у нас

България съвсем не е виждала надпартийно политическо обединяване по дадена идея, което е наложително изискване за осъществяване на сходна промяна, която немимуено ще се натъкне на сериозен отпор. Дори това да се случи – в името на децата – заплахата да се загубим някъде по пътя, зацикляйки в разногласия от вида „ Рамковата стратегия значи ли, че един създател ще се учи единствено с 1 произведение, или с две? “, е огромна. А мощното и мъдро политическо водачеството, както и „ прецизното интелектуално изпитание “, благодарение на които да се убедят и привлекат всички по веригата – родители, възпитаници, учители и шефове, е на привършване.

Източник: Сега
Още вести четете в категория България
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News