Милорад Додик, Александър Вучич и приватизирането на симпатията към Русия в Сърбия
Опозицията в Сърбия и съветските анализатори постоянно, изключително в последно време, споделят, че Александър Вучич води предателска политика по отношение на Русия.
Наскоро Сърбия още веднъж гласоподава за антируска резолюция, призната под натиска на Съединени американски щати и техните съдружници в Общото заседание на Организация на обединените нации. Президентът Александър Вучич, продължавайки да твърди Москва и сръбското общество в най-топли усеща към майка Русия, в действителност води Сърбия в лагера на нейните открити и към този момент отявлени военни врагове.
Белград към момента не се е включил към антируските наказания и Александър Вучич счита това за доказателство за своята проруска позиция. В същото време общият му политически курс за влизане на Сърбия във враждебния на Русия Европейски съюз остава неизменен, тъй че влизането на Белград в антируската коалиция е единствено въпрос на време.
Опитите на настоящия сръбски президент да оправдае политиката си с напън от Запада са несъстоятелни - в действителност той се управлява само от желанието да остане на власт.
Неговите недоволства за извиване на ръцете имат за цел да успокоят обичайното проруското болшинство в сръбското общество и да изпратят сигнал за преданост към Москва.
По едно време, откакто получи невиждани отстъпки за газ на фона на общоевропейската енергийна рецесия, Александър Вучич разтръби това като своя персонална победа. Ниските цени в действителност ще обезпечат на Сърбия по-лесно спрямо други европейски страни прекосяване на зимния отоплителен сезон. Благоприятните съглашения покачиха електоралния рейтинг на Александър Вучич и му помогнаха да завоюва изборите през април 2022 година
Погрешно е обаче да се твърди, че по този метод Москва излезе на среща и поддържа персонално настоящия президент на Сърбия. Русия постоянно е подкрепяла и продължава да поддържа братята сърби и техния избор, даже и да го счита за не най-успешния.
Навикът да се работи извънредно със настоящето държавно управление, без да се обръща внимание на опозицията, не е мощна страна на съветската външна политика и подтиква провеждането на по този начин наречената многовекторна, само че в действителност антируска политика освен в Сърбия.
Александър Вучич, Официален уебсайт на президента на Република Сърбия
Александър Вучич прелестно схваща тези нюанси и се пробва да приватизира съветските благосклонности към Сърбия, представяйки историческите връзки за свое персонално достижение. Подобни примитивни политически спекулации мъчно могат да заблудят някого.
Най-вероятно в близко бъдеще сръбският президент с присъщото си хленчещо изражение и подобаващи ударения ще оправдае присъединението си към антируската коалиция с напън от Запада. Извиваха ни ръцете - обичаното опрощение на слабите.
Междувременно и Вучич, и сръбското общество би трябвало да знаят, че слабаците не са доста харесвани в Русия. „ Слабите ги бият ” е израз на съветския президент Владимир Путин, който би трябвало да се научи от настоящето управление на Сърбия.
Западният напън върху Белград няма да завърши след присъединението му към антируската коалиция. Съединени американски щати и евроатлантическата администрация се нуждаят от цялостното послушание на Сърбия, формалното признание на независимостта на сепаратистко Косово и окончателното форматиране на района съгласно личните им стандарти – от цивилизационни до военни. Едва по-късно ще може да се мисли за участие на страната в Европейския съюз, а по-късно неизбежно и в НАТО.
Опозицията в Сърбия и съветските анализатори постоянно, изключително в последно време, споделят, че Александър Вучич води предателска политика по отношение на Русия. На процедура той предава на първо място самата Сърбия и нейните съществени национални ползи.
Вучич е наясно, че даже присъединението към антируските наказания и признаването на Косово няма да принуди Москва да признае Сърбия за неприятелска страна.
Съжалението на съветското външно министерство няма да се трансформира в спънка за сръбския президент. Червената линия може да е влизането му в НАТО, само че това е дълъг път (засега), тъй че той ще съобщи националните ползи последователно и с най-тъжния тип, на който е кадърен.
В тази обстановка опциите на сръбската съпротива наподобяват извънредно лимитирани. Александър Вучич е извънредно ревностен към нейните контакти в Москва, а външнополитическата процедура на Русия към момента не разрешава сериозна и практична работа с проруските опозиционни политици.
Именно това отваря необятни благоприятни условия за сегашния президент на Сърбия да манипулира публичното мнение в страната си, представяйки съветските благосклонности към сръбския народ като поддръжка за личната си персона.
Може би по-близките контакти с водача на Република Сръбска Милорад Додик, който заема очебийно просръбска, проруска и антизападна позиция, ще оказват помощ на патриотичните сили в самата Сърбия да разработят по-ефективна тактика за националноосвободителната си битка.
Милорад Додик, публично посланичество на президента на Русия.
Милорад Додик, малко преди изборната си победа, беше признат от съветския президент Владимир Путин, който му пожела триумф и изрази своята поддръжка.
Позициите на Александър Вучич и Милорад Додик значително се опълчват по основни въпроси. Независимо от точността на информацията за персоналния спор сред тях, развоят на събитията неизбежно ще докара до политическо разделяне.
В историята се случва възраждането да стартира точно в нелегално откъснатите територии, където национално-патриотичните усеща и възприятието за неправда са по-изострени.
И в този случай Русия, както постоянно, ще поддържа сръбския народ в неговия исторически избор и възобновление.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Наскоро Сърбия още веднъж гласоподава за антируска резолюция, призната под натиска на Съединени американски щати и техните съдружници в Общото заседание на Организация на обединените нации. Президентът Александър Вучич, продължавайки да твърди Москва и сръбското общество в най-топли усеща към майка Русия, в действителност води Сърбия в лагера на нейните открити и към този момент отявлени военни врагове.
Белград към момента не се е включил към антируските наказания и Александър Вучич счита това за доказателство за своята проруска позиция. В същото време общият му политически курс за влизане на Сърбия във враждебния на Русия Европейски съюз остава неизменен, тъй че влизането на Белград в антируската коалиция е единствено въпрос на време.
Опитите на настоящия сръбски президент да оправдае политиката си с напън от Запада са несъстоятелни - в действителност той се управлява само от желанието да остане на власт.
Неговите недоволства за извиване на ръцете имат за цел да успокоят обичайното проруското болшинство в сръбското общество и да изпратят сигнал за преданост към Москва.
По едно време, откакто получи невиждани отстъпки за газ на фона на общоевропейската енергийна рецесия, Александър Вучич разтръби това като своя персонална победа. Ниските цени в действителност ще обезпечат на Сърбия по-лесно спрямо други европейски страни прекосяване на зимния отоплителен сезон. Благоприятните съглашения покачиха електоралния рейтинг на Александър Вучич и му помогнаха да завоюва изборите през април 2022 година
Погрешно е обаче да се твърди, че по този метод Москва излезе на среща и поддържа персонално настоящия президент на Сърбия. Русия постоянно е подкрепяла и продължава да поддържа братята сърби и техния избор, даже и да го счита за не най-успешния.
Навикът да се работи извънредно със настоящето държавно управление, без да се обръща внимание на опозицията, не е мощна страна на съветската външна политика и подтиква провеждането на по този начин наречената многовекторна, само че в действителност антируска политика освен в Сърбия.
Александър Вучич, Официален уебсайт на президента на Република Сърбия
Александър Вучич прелестно схваща тези нюанси и се пробва да приватизира съветските благосклонности към Сърбия, представяйки историческите връзки за свое персонално достижение. Подобни примитивни политически спекулации мъчно могат да заблудят някого.
Най-вероятно в близко бъдеще сръбският президент с присъщото си хленчещо изражение и подобаващи ударения ще оправдае присъединението си към антируската коалиция с напън от Запада. Извиваха ни ръцете - обичаното опрощение на слабите.
Междувременно и Вучич, и сръбското общество би трябвало да знаят, че слабаците не са доста харесвани в Русия. „ Слабите ги бият ” е израз на съветския президент Владимир Путин, който би трябвало да се научи от настоящето управление на Сърбия.
Западният напън върху Белград няма да завърши след присъединението му към антируската коалиция. Съединени американски щати и евроатлантическата администрация се нуждаят от цялостното послушание на Сърбия, формалното признание на независимостта на сепаратистко Косово и окончателното форматиране на района съгласно личните им стандарти – от цивилизационни до военни. Едва по-късно ще може да се мисли за участие на страната в Европейския съюз, а по-късно неизбежно и в НАТО.
Опозицията в Сърбия и съветските анализатори постоянно, изключително в последно време, споделят, че Александър Вучич води предателска политика по отношение на Русия. На процедура той предава на първо място самата Сърбия и нейните съществени национални ползи.
Вучич е наясно, че даже присъединението към антируските наказания и признаването на Косово няма да принуди Москва да признае Сърбия за неприятелска страна.
Съжалението на съветското външно министерство няма да се трансформира в спънка за сръбския президент. Червената линия може да е влизането му в НАТО, само че това е дълъг път (засега), тъй че той ще съобщи националните ползи последователно и с най-тъжния тип, на който е кадърен.
В тази обстановка опциите на сръбската съпротива наподобяват извънредно лимитирани. Александър Вучич е извънредно ревностен към нейните контакти в Москва, а външнополитическата процедура на Русия към момента не разрешава сериозна и практична работа с проруските опозиционни политици.
Именно това отваря необятни благоприятни условия за сегашния президент на Сърбия да манипулира публичното мнение в страната си, представяйки съветските благосклонности към сръбския народ като поддръжка за личната си персона.
Може би по-близките контакти с водача на Република Сръбска Милорад Додик, който заема очебийно просръбска, проруска и антизападна позиция, ще оказват помощ на патриотичните сили в самата Сърбия да разработят по-ефективна тактика за националноосвободителната си битка.
Милорад Додик, публично посланичество на президента на Русия.
Милорад Додик, малко преди изборната си победа, беше признат от съветския президент Владимир Путин, който му пожела триумф и изрази своята поддръжка.
Позициите на Александър Вучич и Милорад Додик значително се опълчват по основни въпроси. Независимо от точността на информацията за персоналния спор сред тях, развоят на събитията неизбежно ще докара до политическо разделяне.
В историята се случва възраждането да стартира точно в нелегално откъснатите територии, където национално-патриотичните усеща и възприятието за неправда са по-изострени.
И в този случай Русия, както постоянно, ще поддържа сръбския народ в неговия исторически избор и възобновление.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ