По времето на соца научно-техническото разузнаване нямало капацитет, ползвало учени като доверителни връзки
Оперативните служащи в научно-техническото разузнаване не са имали нужните знания в съответните механически области и заради тази причина са употребили учени като доверителни връзки при решаването на разнообразни проблеми в своята активност.
Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който разгласява.
Той съставлява строго конфиденциален регистриран отчет за работата на отдел VII през 1965 година в Първо ръководство на Държавна сигурност (разузнаването).
Въпросният отдел е основан същата година и е претрупан с „ придобиването “/кражбата на западни технологии, с които да се подкрепя техническата назадничавост на плановата соц стопанска система по сходство на аналогична конструкция в руския Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Освен, че са се занимавали с попълване на щатните бройки в отдела за научно-техническо разузнаване (НТР) през първата година от съществуването си, оперативните служащи са принудени да употребяват познанията на разнообразни учени, които са водили като „ доверителни връзки “.
В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи за агентурния уред на Държавна сигурност от 1956 година e обещано следното определение за доверителна връзка:
„ В обособени случаи, когато вербуването на агентура е нецелесъобразно и са изчерпани всички други благоприятни условия, позволява се за осъществяването на някои задача на органите на Държавна сигурност да се откриват доверителни връзки с лица из средите и членовете на Българска комунистическа партия, деятели на ДНСМ и други тествани и патриотично настроени жители, умеещи да пазят загадка и годни да извършват предоставените им оперативни задания. “
Така да вземем за пример оперативните служащи от Научно-техническо разузнаване са употребили компетенциите на учени при уточняване на опциите на набелязани за вербовка и подготовка непознати обекти.
По това време Научно-техническо разузнаване не разполага с оперативни служащи зад граница и се пробва да притегля сътрудници измежду задграничните експерти, които тогава посещават страната.
По същата причина придобиването на агентура в чужбина се е правило от Центъра (разузнавателното управление), а не от самия отдел за научно-техническо разузнаване.
Научно-техническо разузнаване се оплаква, че на оперативните служащи в резидентурите в чужбина „ липсва усет за придобиване на информация по научно-техническите въпроси “.
Документът е включен в сборника „ Държавна сигурност и научно-техническото разузнаване ”, издание на Комисията по досиетата, 2013 година
Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който разгласява.
Той съставлява строго конфиденциален регистриран отчет за работата на отдел VII през 1965 година в Първо ръководство на Държавна сигурност (разузнаването).
Въпросният отдел е основан същата година и е претрупан с „ придобиването “/кражбата на западни технологии, с които да се подкрепя техническата назадничавост на плановата соц стопанска система по сходство на аналогична конструкция в руския Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Освен, че са се занимавали с попълване на щатните бройки в отдела за научно-техническо разузнаване (НТР) през първата година от съществуването си, оперативните служащи са принудени да употребяват познанията на разнообразни учени, които са водили като „ доверителни връзки “.
В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи за агентурния уред на Държавна сигурност от 1956 година e обещано следното определение за доверителна връзка:
„ В обособени случаи, когато вербуването на агентура е нецелесъобразно и са изчерпани всички други благоприятни условия, позволява се за осъществяването на някои задача на органите на Държавна сигурност да се откриват доверителни връзки с лица из средите и членовете на Българска комунистическа партия, деятели на ДНСМ и други тествани и патриотично настроени жители, умеещи да пазят загадка и годни да извършват предоставените им оперативни задания. “
Така да вземем за пример оперативните служащи от Научно-техническо разузнаване са употребили компетенциите на учени при уточняване на опциите на набелязани за вербовка и подготовка непознати обекти.
По това време Научно-техническо разузнаване не разполага с оперативни служащи зад граница и се пробва да притегля сътрудници измежду задграничните експерти, които тогава посещават страната.
По същата причина придобиването на агентура в чужбина се е правило от Центъра (разузнавателното управление), а не от самия отдел за научно-техническо разузнаване.
Научно-техническо разузнаване се оплаква, че на оперативните служащи в резидентурите в чужбина „ липсва усет за придобиване на информация по научно-техническите въпроси “.
Документът е включен в сборника „ Държавна сигурност и научно-техническото разузнаване ”, издание на Комисията по досиетата, 2013 година
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ