Опенхаймер е чудесен филм. И е добре да се гледа.

" Опенхаймер " е превъзходен филм. И е добре да се гледа. Първо, поради режисурата на Кристофър Нолан и превъзходната игра на Килиън Мърфи, Робърт Дауни Джуниър, Мат Деймън и останалите.  Но има и още една доста значима причина, с цел да гледаме този филм. Болезнено настоящ е. Така стартира днешния си коментар путиноидът Петърчо Вол.

Действието се развива през 40-те години на предишния век, само че все едно става дума за днешния ден. И тогава и в този момент се прави опит да бъде наложено едно само разбиране на света. 

И тогава и в този момент руснаците биват демонизирани. 

И тогава и в този момент всеки, който се опита за излезе отвън черно-бялата матрица, извърн обикновеното манихейство, бива обявяван за " разузнавач ". Агресивната незначителност постоянно се сплотява в опита си да смаже разликата. 

Опенхаймер е популярен академик, страховит уредник, разгласен е за воин на Съединени американски щати, откакто неговият екип основава бомбата. Обаче когато стартира да приказва, че конкуренцията във въоръжаването е път за на никое място, когато приканва за мирни диалози с руснаците, същите тези, които са го величаели, в този момент го афишират за " зложелател ". 

И вършат всичко допустимо, с цел да го съсипят. 

Тогавашните морализатори, които са считали, че стоят на " вярната страна на историята ", по нищо не се разграничават от днешните. Бездарността, амбициозността и слагачеството са главните им черти. 

Хубавото е, че с изключение на тях, е имало, има и ще има хора като Опинхаймер.