Онзи ден пуснах снимка на краката си в чисто нови

Онзи ден пуснах фотография на краката си в чисто нови гладиаторски сандали, които се връзват към глезена. И това бяха първите не-атлетични обувки, които си закупувам, откакто родих. И под „ откакто родих “, имам поради, че от този момент мина съвсем година, само че се усещам по този начин, все едно е било през вчерашния ден.
Та, сандалите ми са сладки, евтини, комфортни и, несъмнено – поръчани са онлайн. Затова не можах да се сдържа и ги споделих с моите пет почитатели в Instagram.
Минути след поста получих известие от най-хубавата ми другарка: „ ВЕДНАГА ОТИДИ НА ПЕДИКЮР “, гласеше то. И когато още веднъж погледнах фотографията, осъзнах в действителност какъв брой права е тя. Десният ми нокът на процедура беше къдрав като балетна пачка, а левият бе със секси, само че крив борд, с който можех да наръгам човек.

В света на невероятното изкуство на маникюра моите неполирани и неоформени нокти просто нямаше по какъв начин да се впишат. Не можах (и към момента не мога) да си спомня по кое време за последно съм била в салон за хубост. Това ме накара да се замисля в действителност по какъв начин грижите за външния ми тип се бяха трансформирали, откакто имам не едно, а две човешки същества, за които също би трябвало грижа.
Коса
Действително имаше време в историята на моето битие като зрял човек, в което на всеки шест седмици едни пари от банковата ми сметка отиваха за коафьор. Разсмях се, като се сетих за това в този момент.

С първото ми дете минаха месеци преди да помисля за кичурите в косата си. Спомням си, че открих някаква жена в локалната си Фейсбук група, която да пристигна в къщи и да ме боядиса, тъй като продължавах да кърмя на поискване 10-месечното си бебе, което не желаеше да се храни от бутилка.
Беше трагично. Бебето пискам от самото начало, клетият стилист разля обезцветител за коса върху черните си панталони, тъй като се пробвах да кърмя плачещата си щерка под пелерината, и половината ми коса стана бяла – не руса. Говорим за бяло като на полярна мечка. Месеци по-късно съумях да оправя нещата.
Така че, когато се появи бебе №2, към този момент две години бях с най-хубавото боядисване за майки: омбре. Лесно, продължително, съвършеният жанр за бюджета и новия ми начин на живот. Модерно ли е още омбрето? Не съм сигурна, че ме интересува.

Кола маска
Правех си кола маска на всевъзможни места всеки месец преди да стана майка. След като се роди щерка ми продължих с това изтезание няколко пъти в годината. Домашният лазер също не е алтернатива. Използвах го един път. Отнема пъклен доста време. Предпочитам да го прекарам правейки нещо прелестно, в тези тихи мама-моменти, вместо да ми поставят парещ восък тук-там, които евентуално няма да покажа на никой различен, с изключение на на брачна половинка ми. За наслада на всички, няма да публикувам фотоси на бикини зоната ми скоро или по-вероятно – в никакъв случай.

Нокти
Както стана ясно нагоре, просто нямам време. Имам поради, че намираш време за неща, които са ти значими, може би това не ми е значимо. Да, имам моменти, в които бленувам за нокти като на Ким Кардашиян, само че те не са по-дълги от 5 минути. Вероятно ще изгубя някой нокът в пюрето на бебето.
Засега се придържам към нелакирани къси нокти, които най-малко знам, че са здрави, тъй като не им поставям токсични бои. Докато не се появи най-хубавата ми другарка с нов пролетен педикюр и аз не се размечтая какъв брой хубаво би било да прекарам 45 минути, в които знам, че някой ще се погрижи за краката ми. Добре, де, може би малко ме е грижа.

Грим
Обожавам го. Винаги съм го обожавала. Какво друго би ме предиздвикало да наподобявам най-малко на половина жива на фотосите, правени две седмици след раждането на сина ми?
Откакто рутината ми се промени, нося серпантина и емайл за устни всеки ден и към момента боготворя възприятието, което ми дава грима. Просто сега ми е по-удобно да излизам от у дома без него. Това е може би най-ценният подарък, който децата ми дадоха: 50% по-малко суетност и 100% повече благополучие поради това.
Майчинството фрапантно промени грижите ми за външния тип и времето и силата, които отделях за тях. Но към момента ми харесва да наподобявам красива. За благополучие, от време на време имам дни с алено червило просто по този начин. Уча щерка ми и сина ми, че е ок да искаш да изглеждаш добре и да се забавляваш с външния си тип. Но е ок и да пропуснеш салона също, като оставиш черните корени да се покажат и ноктите ти да си порастват натурално. Когато хубостта изисква време, в което искаш да правиш други обичани неща, не си заслужава.
Текст Steph Mignon, акомодация Надя Горанова
Инфо: noviteroditeli.bg