Омбудсманът атакува пред Конституционния съд отнето право на собственост
Омбудсманът Диана Ковачева сезира Конституционния съд с искане за определяне на противоконституционност на четири разпореждания от Наказателния кодекс, въз основа на които при закононарушение се лишават от трети лица, разнообразни от причинителя, транспортни средства в интерес на страната.
По този метод незаслужено са наранени съществени права на жители – правото на благосъстоятелност, правото на достъп до съд и правото на отбрана.
Доц. Ковачева аргументира жалбата си с обстоятелството, че на процедура третите лица – притежатели, при лишаване на автомобила им, са лишени от достъп до съд, както и че е допустимо те да схванат, че в наказателно произвеждане е бил решен въпросът за лишаване на тяхна благосъстоятелност, едвам откакто излезе решението на съда за това лишаване.
„ Дори да са в течение, че се води развой, в резултат на който тяхното право на благосъстоятелност може да бъде наранено, тези лица нямат право на присъединяване в наказателното произвеждане – те нямат процесуални права в досъдебната му фаза и не се конституират като страни в правосъдната фаза по наказателни каузи. По тази причина те нямат и право на тъжба срещу правосъдния акт, с който се лишава собствеността им (чл. 318 от Наказателно-процесуалния кодекс) “, добавя публичният бранител.
Омбудсманът нападна член 234 г, алинея 3 в частта „ без значение чия благосъстоятелност е”, член 242, алинея 8 в частта „ и когато не е благосъстоятелност на дееца ”, член 280, алинея 4 в частта „ или му е предоставено доброволно” и член 281, алинея 3 в частта „ или му е предоставено доброволно” от Наказателен кодекс.
Според доцент Диана Ковачева тези правила са в несъгласие с член 17, алинея 1 и алинея 3 от Конституцията на Република България, свързани със отбраната и неприкосновеността на частната благосъстоятелност, с член 56 и член 57, които уреждат правото на отбрана и неотменимостта на главните права, по отношение на член 4 – правилото на правовата страна и член 122, алинея 1 – правото на отбрана във всички стадии на процеса.
„ Разпоредбата на член 234г, алинея 3 от Наказателен кодекс гласи: „ В случаите по алинея 1 и 2 моторното транспортно средство, послужило за осъществяване на действието, се лишава в интерес на страната, без значение чия благосъстоятелност е, а когато липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равноценност “.
Според член 242, алинея 8 от Наказателен кодекс „ Превозното или преносното средство, послужило за превозването или преместването на стоките, предмет на контрабандата, се лишава в интерес на страната и когато не е благосъстоятелност на дееца, в случай че цената му очевидно не подхожда на тежестта на закононарушението. “
Според член 280, алинея 4 от Наказателен кодекс „ В случаите на алинея 2, точка 4 транспортното средство се лишава в интерес на страната, в случай че то е принадлежало на дееца или му е предоставено непринудено. “
Съгласно член 281, алинея 3 от Наказателен кодекс „ В случаите по алинея 2, т. 1 транспортното средство се лишава в интерес на страната, в случай че то е принадлежало на дееца или му е предоставено непринудено “, написа Ковачева.
Тя показва, че член 17, алинея 1 от Конституцията, който задължава страната да подсигурява и пази правото на благосъстоятелност, иманентно включва в себе си и задължението да се приложи правилото на пропорция и пропорционалност в случаите, когато законът позволява ограничение на правото на благосъстоятелност.
Във връзка с настояването за противоконституционност публичният бранител цитира решение на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по дело Unsped Paket Servisi v. Bulgaria № 3503/2008. В него Европейски съд по правата на човека приема, че всяка интервенция в мирното прилагане на притежания би трябвало да реализира „ обективен баланс “ сред публичния интерес и отбраната на правата на индивида.
Омбудсманът обръща внимание и на съображенията на Съда на Европейския съюз (СЕС) в решение от 14 януари 2021 година по дело C-393/19, където Съд на Европейския съюз акцентира, че при конфискацията на принадлежащо на трети лица имущество е неотложно да бъдат предпазени правата на тези лица, когато са добросъвестни. Според Съда на Европейския съюз правото на благосъстоятелност може да търпи ограничавания, които би трябвало фактически да дават отговор на преследваните от Съюза цели от общ интерес и да не съставляват във връзка с преследваната цел непропорционална и нетърпима интервенция, която би могла да накърни самата същина на по този начин обезпеченото право.
По този метод незаслужено са наранени съществени права на жители – правото на благосъстоятелност, правото на достъп до съд и правото на отбрана.
Доц. Ковачева аргументира жалбата си с обстоятелството, че на процедура третите лица – притежатели, при лишаване на автомобила им, са лишени от достъп до съд, както и че е допустимо те да схванат, че в наказателно произвеждане е бил решен въпросът за лишаване на тяхна благосъстоятелност, едвам откакто излезе решението на съда за това лишаване.
„ Дори да са в течение, че се води развой, в резултат на който тяхното право на благосъстоятелност може да бъде наранено, тези лица нямат право на присъединяване в наказателното произвеждане – те нямат процесуални права в досъдебната му фаза и не се конституират като страни в правосъдната фаза по наказателни каузи. По тази причина те нямат и право на тъжба срещу правосъдния акт, с който се лишава собствеността им (чл. 318 от Наказателно-процесуалния кодекс) “, добавя публичният бранител.
Омбудсманът нападна член 234 г, алинея 3 в частта „ без значение чия благосъстоятелност е”, член 242, алинея 8 в частта „ и когато не е благосъстоятелност на дееца ”, член 280, алинея 4 в частта „ или му е предоставено доброволно” и член 281, алинея 3 в частта „ или му е предоставено доброволно” от Наказателен кодекс.
Според доцент Диана Ковачева тези правила са в несъгласие с член 17, алинея 1 и алинея 3 от Конституцията на Република България, свързани със отбраната и неприкосновеността на частната благосъстоятелност, с член 56 и член 57, които уреждат правото на отбрана и неотменимостта на главните права, по отношение на член 4 – правилото на правовата страна и член 122, алинея 1 – правото на отбрана във всички стадии на процеса.
„ Разпоредбата на член 234г, алинея 3 от Наказателен кодекс гласи: „ В случаите по алинея 1 и 2 моторното транспортно средство, послужило за осъществяване на действието, се лишава в интерес на страната, без значение чия благосъстоятелност е, а когато липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равноценност “.
Според член 242, алинея 8 от Наказателен кодекс „ Превозното или преносното средство, послужило за превозването или преместването на стоките, предмет на контрабандата, се лишава в интерес на страната и когато не е благосъстоятелност на дееца, в случай че цената му очевидно не подхожда на тежестта на закононарушението. “
Според член 280, алинея 4 от Наказателен кодекс „ В случаите на алинея 2, точка 4 транспортното средство се лишава в интерес на страната, в случай че то е принадлежало на дееца или му е предоставено непринудено. “
Съгласно член 281, алинея 3 от Наказателен кодекс „ В случаите по алинея 2, т. 1 транспортното средство се лишава в интерес на страната, в случай че то е принадлежало на дееца или му е предоставено непринудено “, написа Ковачева.
Тя показва, че член 17, алинея 1 от Конституцията, който задължава страната да подсигурява и пази правото на благосъстоятелност, иманентно включва в себе си и задължението да се приложи правилото на пропорция и пропорционалност в случаите, когато законът позволява ограничение на правото на благосъстоятелност.
Във връзка с настояването за противоконституционност публичният бранител цитира решение на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по дело Unsped Paket Servisi v. Bulgaria № 3503/2008. В него Европейски съд по правата на човека приема, че всяка интервенция в мирното прилагане на притежания би трябвало да реализира „ обективен баланс “ сред публичния интерес и отбраната на правата на индивида.
Омбудсманът обръща внимание и на съображенията на Съда на Европейския съюз (СЕС) в решение от 14 януари 2021 година по дело C-393/19, където Съд на Европейския съюз акцентира, че при конфискацията на принадлежащо на трети лица имущество е неотложно да бъдат предпазени правата на тези лица, когато са добросъвестни. Според Съда на Европейския съюз правото на благосъстоятелност може да търпи ограничавания, които би трябвало фактически да дават отговор на преследваните от Съюза цели от общ интерес и да не съставляват във връзка с преследваната цел непропорционална и нетърпима интервенция, която би могла да накърни самата същина на по този начин обезпеченото право.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ