Олимпийските игри в Мюнхен остават в историята не със спортните

Олимпийските игри в Мюнхен остават в историята не със спортните триумфи, а благодарение на атентатите, които бързо демонстрират, че тероризма може да стигне до всяка една точка и да се разгърне по целия свят. Новата война, в случай че можем да я назовем по този начин, не носи униформи, не дава изказвания и демонстрира, че една болест може да се разпростре с невероятна скорост. През далечната 2008 година Мумбай ще разбере тъкмо това. Те претърпяват своя Париж и своето Шарли Ебдо, освен това доста по-рано, към цели 7 години по-рано. Терористите от организацията Лашкар-е-Тайба са известни ислямисти, които оперират в Индия и Пакистан, един от главните настойници е Осама Бин Ладен, който стартира да дава средства още по-време на Съветската окупация в Афганистан.

Терористите се образоват от постоянната войска и минават курс по вътрешно разузнаване. Тяхната борба и задача е да съумеят да причислят Кашмир към Пакистан и въпреки и да са неразрешени и прогонени от държавното управление на Пакистан, множеството разследващи организации виждат от ден на ден интервенция и въздействие от страната, въпреки и публично да отхвърлят присъединяване си. На въпросната дата 10 члена на терористичната организация съумяват да стигнат до Мумбай и да се смесят с тълпите. Незабелязани, те съумяват да се скрият пред погледа на всички. Малко след 9 часа вечерта, патроните стартират да летят във всички направления. Атентаторите избират 8 местоположения на територията на Южен Мумбай: жп гарата, Оберой Тридент – 35-етажен небостъргач, хотел Тадж Махал Палъс, кафе Леополд, болничното заведение Кама, дом Нариман, кино Метро и постройката зад лицей „ Свети Хавиер “. Поставени са бомби покрай пристанището на Мумбай и в едно от такситата във Виле Парле.

След близо четири часа в пукотевица, терористите съумяват да вземат заложници и да продължат да убиват по улиците. По това време чиновниците на хотела вършат всичко, което могат, с цел да се предпазят от офанзивата. Главният готвач на промяна – началник Оберой, има опция да избяга, само че взема решение да остане, неговата задача е да пази гостите на хотела. Той не подозира, че скоро ще има пукотевица и в неговия хотел, както и детонации. Никой не чака, че това, което би трябвало да приключи след няколко часа – нормално толкоз дълга е всяка една терористична офанзива – може да се трансформира в 3-дневна блокада. По това време се оказва, че локалната полиция не може да реагира и не е готова за сходно нахлуване, не и в толкоз огромен мащаб. Никой даже не е подозирал, че броят убити ще доближи 166 души и повече от 300 ще бъдат ранени.

По това време хотелът приема посетители от целия свят и е мъчно за човек да направи резервация. Щом първите патрони политат, множеството хора бързат да се скрият в постройката. Като солидна и по-сигурна, мнозина чакат, че там защитата и по-здравите порти ще съумеят да спрат убийците. Единственият проблем е, че терористите имат същата концепция и съумяват да влязат на време, взимайки за заложници стотици хора. Стрелбата продължава на инцидентен принцип, хвърлят се и ръчни гранати. 33-ма души са тежко ранени по време на това нахлуване, само че стотици други съумяват да се скрият. По това време Хемант Оберой към този момент знае доста добре какво да прави. Помни последните спорове с Индия и Пакистан, чувал е детонациите – звукът в никакъв случай не може да се обърка. Същият не търси никаква сензация след случилото се, имал е достойнството да готви за някои от най-известните персони в света.

От принцеса Даяна до Анджелиа Джоли, Брад Пит и Барак Обама. Още при първите изстрели, той желае вратите на хотела да бъдат затворени, а по-късно и осветлението да бъде изгасено. За страдание, до момента в който 65-годишният мъж не може да не помни офанзивите на Мумбай от 93-та година, в този момент е явно, че най-вероятно ще му се наложи да го преживее още веднъж. При първото нахлуване шефът няма никакви проблеми да избяга, изходът е единствено на към 20 секунди от него, задоволителни са няколко крачки и е напуснал. През идващите часове, той ще оказва помощ на гостите да избягат и да изоставен хотела, употребявайки изхода на кухнята. Някъде в ранните часове на утрото терористите ще съумеят да влязат и в кухнята и да открият огън по целия личен състав. 8 от готвачите умират на място, както и част от гостите. Различни военни компании проучват случая и показват, че една от главните задания на всяка терористична група е да успее да унижи управляващите, защитата и даже полицията. Колкото по-голям е броят на жертвите, толкоз по-голям е триумфът им.

Публичното внимание също продължава да се счита за победа, тъй като в идващите седмици, те ще бъдат обсъждани и оценени от мнозина. Всеки един терорист е носил АК-56 – китайската версия на съветския АК-47. Останалата част от въоръжението е Хеклер и Кох МР5, които са били взимани от убити служители на реда по пътя. В раниците си, терористите носят още към 10-на пълнителя, което подсказва, че е явно по какъв начин са били готови за война. Четирима души съумяват да се окупират в хотела и да продължат своя пъкъл. Едва по-късно, когато един от оживелите терористи може да даде свидетелствуване е, че задачата е била да избият колкото се може повече хора. Макар и Индия да би трябвало да се приготви, полицията по това време се концентрира най-вече върху камионите-бомби пред хотелите и на бомбите по гарите. Никой не е подозирал, че Мумбай ще бъде атакуван от терористи по този метод.

И до през днешния ден има доста рецензия към индийците, изключително откакто не са съумели да се оправят със следните условия. Нямат никакво разузнаване, което да им подскаже за идната офанзива. Преди началото на атентата, Съединени американски щати и други разследващи организации предават информация за възможни офанзиви. Не е ясно дали даже полицията или бреговата защита, са имали тази информация, с цел да ревизират какво в действителност се е случило. Това, което терористите са знаели е, че има териториални дупки в бреговата защитата и употребяват тъкмо този способ, с цел да разпрострат цялостния си капацитет. Освен това е мъчно да покрият по-сериозна територия с по-малко от 100 лодки и към 8000 километра за отбрана. Когато терористите съумяват да стигнат до жп гарата, металните детектори не са сработили и групата за този бранш е съумяла да премине незабавно и да открие огън.

Отделно защитата на самата гара е била от 1-2 офицера, които даже нямат оръжие, с което да отговорят на нападателите, да не приказваме за образование. Когато полицията и анти-терористичния отряд потеглят против терористите, не знаят по какъв начин да отделят района и даже не могат да пуснат сирените на кордона, с цел да алармират за евентуалната опасност. Локалният контингент на армията идва към 2 часа и 50 минути през нощта – към 5 часа след първите изстрели. Командосите Маркос идват малко по-късно от армията. Не им разрешават да влязат в пердах с терористите и едвам към 8 часа и 50 минути идва елитната национална армия или „ Черните коткти “ както са известни – те са патент на английския SAS и се образоват по същия метод. Едва след половин час се стартира и издирването на всички останали.

Проблемите за този нечовечен кървясъл резултат са обвързани с обстоятелството, че квартирите на армията и командосите се намира в Делхи, а за превозването дава отговор остарял съветски ИЛ-76, само че след оповестяването на паниката, самолетът се намира на към 300 километра от Делхи и водачът би трябвало да бъде разсънен, с цел да го зареди, докара до базата и по-късно да отлети за горещата точка. Самолетът съумява да дойде към 2 часа през нощта или към 5 часа по-късно от началото на престрелките, когато убийствата към този момент са съвсем завършили. От летището до Мумбай, командосите имат потребност от близо 10 часа.

За похлупак на всичко, излиза наяве, че бронираните жилетки на множеството служители на реда не могат да устоят на стрелбата на автомати и тъкмо затова няма кой да спре или да се изправи против терористите. Въпросната формация съумява да сътвори съвършената стихия и бързо дава отговор на всички налични условия. В утрото на 29 ноември, най-сетне се взима решение да се влезе в постройката и да бъдат обезвредени нападателите. Крайният резултат е в действителност легендарен. На идващият ден Пакистан ще осъди офанзивите.