„Руската намеса“ в САЩ е заглушител за тоталното следене при Обама
Около безконечната тегавина, наречена американско следствие по „ делото за съветска интервенция в изборите “, има една забавна детайлност. Това дело е обвързвано с друга история. А точно – с следствието на противозаконната интервенция на администрацията на демократите в персоналния живот на американците. Тя стартира още при Барак Обама, а „ съветска “ става по-късно, когато се оказва, че демократите би трябвало някак си да се защитят. Тази история (както и доста други подобни) предизвика освен американците, само че и Западът изобщо, към някои печални размишления за положението на демокрацията и посоката, към която се е устремила. И тези размишления са къде по-интересни от безуспешното търсене на „ съветски хакери “ в тъмното киберпространство.
Рекордьор по следене
Да вземем, да вземем за пример, последната обява на консервативния уебсайт Daily Signal, която е малко трудносмилаема, заради изобилието от ведомствени названия, имена на служители, изброяването на нарушени членове и алинеи, препратки към малко известни обстоятелства...Става дума за проверяваща публицистика в класическия ѝ, тоест нечитаем тип. Но в последна сметка всичко е доста просто. От обявата става пределно ясно с какво (и по-важното - кога) започва историята за „ съветската интервенция “.
За начало публикацията разяснява, че в Съединени американски щати съществува така наречен скришен съд – за каузи, свързани с разузнаването (Foreign Intelligence Surveillance Court). Именно той издава разрешенията за следене, подслушване на телефони и навлизане в електронните пощи, тъй като напълно без съд не трябва.
В този конфиденциален съд, както се схваща от журналистическото следствие, не е постъпвала информация от ФБР за определяне на наблюдаване над деятели, взели участие в предизборната акция на Доналд Тръмп. Нито за каквито и да било други наблюдения. А е трябвало, по закон. Впрочем, същото се твърди и в отчета на конгресмена Девин Нунес, който се появи в съветските медии, както и в доста други документи, станали обществени в хода на нескончаемото „ дело за съветската интервенция “.
Но най-интересното в обявата на Daily Signal е разкритието, че делото за така наречен съветска интервенция стартира още през октомври 2016 година, т.е. няколко седмици преди изненадващото избиране на Тръмп за президент. И още нещо - по това време делото изобщо не е за Русия, а за тоталното следене на американски жители от администрацията на Обама. Делото потегля като своебразен протест на една от „ тайните съдии “, която упорства за разсекретяването на избран набор документи. Нещо, което ведомства като ФБР и АНС (в която последно работи Едуард Сноудън) са длъжни да създадат по закон.
В опит да се защитят, спецслужбите стартират да изясняват, че става дума за специфичен случай – следствие по „ дело за съветски хакери “, които работили в сговор с Тръмп и му помогнали да завоюва изборите. Тоест, пробват да заглушат един действителен скадал с различен – фиктивен, и да отклонят диалога в друга посока. Така поражда „ съветското дело “.
Да, в началото делото не е „ съветско “, а се отнася до това, че при Обама необмислено са издавани административни позволения за навлизане в персонални имейли и подслушване. Нещо повече, тази активност е осъществявана нелегално. Но най-скандалното е, че от 2011 година обект на следене са били и американски жители. Включително съперници в изборите. И то при Обама, който през днешния ден (приживе) някои се пробват да трансфорат в „ икона “ и тържествен портрет на световната народна власт.
Изглежда фактът, че Обама се явява американският аналог на злодея Берия от пропагандните филми, за тези хора е без значение.
Само че диалогът за „ съветската интервенция “ към този момент се изчерпа. Днес в доста медии, и то освен американски, се води сериозен спор за това какво не е наред с демокрацията.
И този спор е доста по-интересен. Да разгледаме две неотдавнашни изявления, подбрани случайно измежду голям брой други.
"Откъде този оптимизъм? "
Първият е коментар в „ Ню Йорк Таймс “, в който се утвърждава, че демократите в Съединени американски щати и техните сътрудници в Европа нямат нищо общо с наименованието си: „ На доктрина при демокрацията болшинството би трябвало да въздейства на...разпределението на приходите. Но на процедура не е по този начин “, написа създателят.
Особено през днешния ден, когато партийните върхушки на демократи, социалдемократи и прочие към този момент не съставляват нито междинната, нито работническата класа, нито огромна част от останалите класи. А пазят ползите единствено на богатите и свръхбогатите: в този дух е вестникарският коментар и цитираните в него препратки (впрочем републиканските и прочие „ десни “ партии теоретично не би трябвало да се занимават с проблемите на „ низшите съсловия “, въпреки през днешния ден да не е така).
И по този начин, на изборите през 2016 година най-богатите 0,01 % от американците са обезпечили 40 % от средствата за предизборната акция, до момента в който при започване на 80-те години делът на доброволните им пожертвувания е бил едвам 16 %. А както е известно, даренията за демократите са доста по-големи от тези за републиканците.
После: над 54 % от гласувалите през 2016 година за демократите са хора с по-високо от междинното обучение. По-малообразованата част от популацията е гласувала за републиканците. (Известен факт е, че през последните десетилетия образованието в Съединени американски щати мощно се идеологизира, минавайки напълно в ръцете на демократично мислещи професори).
Ето и още няколко забавни мисли от същата обява: осъзнавайки, че демокрацията им се получава малко странна и обременяваща за партията, водачите на демократите се пробваха да отклонят вниманието на своите последователи по време на акцията към тематики, нямащи нищо общо с казуса за неравенството. Може да спорите за каквото си желаете – за феминизма и насилието над дами, за битката против „ расизма “, за „ климатичните промени и колкото по-разгорещен е разногласието, толкоз по-добре...
И това не е прищявка на „ съветската агитация “.
А ето и печалната критика в лондонския „ Таймс “ за книгата на някогашния „ гръмовержец “ и водач на публично мнение Стивън Пинкър, който прогласява, че най-накрая живеем в епохата на същинското Просвещение, на Златния век, в който единствено 10 % от популацията на Земята са фактически небогати. Ето че настъпи времето на демокрацията, рационалността и хуманизма, написа Пинкър, а паникьорските приказки на популисти, автократи и хора, които, неизвестно за какво, обичат суверенитета и националната еднаквост не са нищо друго, с изключение на част от нормалната психическа податливост на медиите към неприятните вести, до момента в който в действителност новините са повече от положителни и демокрацията върви напред и нагоре.
"Откъде този оптимизъм? " — пита създателят на рецензията. И приключва по този начин: „ Всички цивилизации умират. Но ще се сражаваме ли, с цел да защитим нашата? “
Такива са настроенията – за завършек на демокрацията, а с нея и на цивилизацията. И по какъв начин другояче, когато най-видните демократи обслужват единия % свръхбогати, уличени са в тотално следене, а на всичкото от горната страна изгубиха и изборите.
Превод и заглавие: "Гласове "
Източник: РИА НОВОСТИ
Рекордьор по следене
Да вземем, да вземем за пример, последната обява на консервативния уебсайт Daily Signal, която е малко трудносмилаема, заради изобилието от ведомствени названия, имена на служители, изброяването на нарушени членове и алинеи, препратки към малко известни обстоятелства...Става дума за проверяваща публицистика в класическия ѝ, тоест нечитаем тип. Но в последна сметка всичко е доста просто. От обявата става пределно ясно с какво (и по-важното - кога) започва историята за „ съветската интервенция “.
За начало публикацията разяснява, че в Съединени американски щати съществува така наречен скришен съд – за каузи, свързани с разузнаването (Foreign Intelligence Surveillance Court). Именно той издава разрешенията за следене, подслушване на телефони и навлизане в електронните пощи, тъй като напълно без съд не трябва.
В този конфиденциален съд, както се схваща от журналистическото следствие, не е постъпвала информация от ФБР за определяне на наблюдаване над деятели, взели участие в предизборната акция на Доналд Тръмп. Нито за каквито и да било други наблюдения. А е трябвало, по закон. Впрочем, същото се твърди и в отчета на конгресмена Девин Нунес, който се появи в съветските медии, както и в доста други документи, станали обществени в хода на нескончаемото „ дело за съветската интервенция “.
Но най-интересното в обявата на Daily Signal е разкритието, че делото за така наречен съветска интервенция стартира още през октомври 2016 година, т.е. няколко седмици преди изненадващото избиране на Тръмп за президент. И още нещо - по това време делото изобщо не е за Русия, а за тоталното следене на американски жители от администрацията на Обама. Делото потегля като своебразен протест на една от „ тайните съдии “, която упорства за разсекретяването на избран набор документи. Нещо, което ведомства като ФБР и АНС (в която последно работи Едуард Сноудън) са длъжни да създадат по закон.
В опит да се защитят, спецслужбите стартират да изясняват, че става дума за специфичен случай – следствие по „ дело за съветски хакери “, които работили в сговор с Тръмп и му помогнали да завоюва изборите. Тоест, пробват да заглушат един действителен скадал с различен – фиктивен, и да отклонят диалога в друга посока. Така поражда „ съветското дело “.
Да, в началото делото не е „ съветско “, а се отнася до това, че при Обама необмислено са издавани административни позволения за навлизане в персонални имейли и подслушване. Нещо повече, тази активност е осъществявана нелегално. Но най-скандалното е, че от 2011 година обект на следене са били и американски жители. Включително съперници в изборите. И то при Обама, който през днешния ден (приживе) някои се пробват да трансфорат в „ икона “ и тържествен портрет на световната народна власт.
Изглежда фактът, че Обама се явява американският аналог на злодея Берия от пропагандните филми, за тези хора е без значение.
Само че диалогът за „ съветската интервенция “ към този момент се изчерпа. Днес в доста медии, и то освен американски, се води сериозен спор за това какво не е наред с демокрацията.
И този спор е доста по-интересен. Да разгледаме две неотдавнашни изявления, подбрани случайно измежду голям брой други.
"Откъде този оптимизъм? "
Първият е коментар в „ Ню Йорк Таймс “, в който се утвърждава, че демократите в Съединени американски щати и техните сътрудници в Европа нямат нищо общо с наименованието си: „ На доктрина при демокрацията болшинството би трябвало да въздейства на...разпределението на приходите. Но на процедура не е по този начин “, написа създателят.
Особено през днешния ден, когато партийните върхушки на демократи, социалдемократи и прочие към този момент не съставляват нито междинната, нито работническата класа, нито огромна част от останалите класи. А пазят ползите единствено на богатите и свръхбогатите: в този дух е вестникарският коментар и цитираните в него препратки (впрочем републиканските и прочие „ десни “ партии теоретично не би трябвало да се занимават с проблемите на „ низшите съсловия “, въпреки през днешния ден да не е така).
И по този начин, на изборите през 2016 година най-богатите 0,01 % от американците са обезпечили 40 % от средствата за предизборната акция, до момента в който при започване на 80-те години делът на доброволните им пожертвувания е бил едвам 16 %. А както е известно, даренията за демократите са доста по-големи от тези за републиканците.
После: над 54 % от гласувалите през 2016 година за демократите са хора с по-високо от междинното обучение. По-малообразованата част от популацията е гласувала за републиканците. (Известен факт е, че през последните десетилетия образованието в Съединени американски щати мощно се идеологизира, минавайки напълно в ръцете на демократично мислещи професори).
Ето и още няколко забавни мисли от същата обява: осъзнавайки, че демокрацията им се получава малко странна и обременяваща за партията, водачите на демократите се пробваха да отклонят вниманието на своите последователи по време на акцията към тематики, нямащи нищо общо с казуса за неравенството. Може да спорите за каквото си желаете – за феминизма и насилието над дами, за битката против „ расизма “, за „ климатичните промени и колкото по-разгорещен е разногласието, толкоз по-добре...
И това не е прищявка на „ съветската агитация “.
А ето и печалната критика в лондонския „ Таймс “ за книгата на някогашния „ гръмовержец “ и водач на публично мнение Стивън Пинкър, който прогласява, че най-накрая живеем в епохата на същинското Просвещение, на Златния век, в който единствено 10 % от популацията на Земята са фактически небогати. Ето че настъпи времето на демокрацията, рационалността и хуманизма, написа Пинкър, а паникьорските приказки на популисти, автократи и хора, които, неизвестно за какво, обичат суверенитета и националната еднаквост не са нищо друго, с изключение на част от нормалната психическа податливост на медиите към неприятните вести, до момента в който в действителност новините са повече от положителни и демокрацията върви напред и нагоре.
"Откъде този оптимизъм? " — пита създателят на рецензията. И приключва по този начин: „ Всички цивилизации умират. Но ще се сражаваме ли, с цел да защитим нашата? “
Такива са настроенията – за завършек на демокрацията, а с нея и на цивилизацията. И по какъв начин другояче, когато най-видните демократи обслужват единия % свръхбогати, уличени са в тотално следене, а на всичкото от горната страна изгубиха и изборите.
Превод и заглавие: "Гласове "
Източник: РИА НОВОСТИ
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ