Тренд: Всеки втори е против приемането на еврото
Около 50% от българите не поддържат влизането на България в еврозоната и приемането на еврото. Едва 19 на 100 го утвърждават, останалите нямат мнение. Това демонстрират резултатите от проучване на " Тренд " по поръчка на Експертния клуб за стопанска система и политика.
Голяма част от запитаните биха взели участие в референдум по отношение на премахването на лв. като национална валута. Всеки втори е сигурен, че няма да поддържа еврото при сходно допитване. Само 20% от запитаните са на мнение, че референдум не е необходим за сходно основно историческо решение.
" От данните виждаме, че българите се опасяват от някаква версия на гръцки сюжет за България, при влизане в еврозоната ", отбелязва Георги Вулджев, основен икономист в ЕКИП. " Рисковете пред България са доста повече от възможните изгоди, предвид на дълбоките стопански недъзи, от които Еврозоната продължава да страда и които сега предизвикват застоялост на икономическото й развиване " добавя още той.
Половината българи са срещу това България да вкара еврото като публична валута вместо лв., 19% са за такава смяна, а останалите 31% не знаят или не могат да преценяват. Очаквано най-силната поддръжка за еврото е при учащите се с 32%, а най-голямата опозиция при пенсионерите с 64%. Учащите се отличават и с максимален % отговори не знам и не мога да преценява - 61%.
Интересна е обстановката с партийното систематизиране на вижданията. Мнозинство от гласоподавателите на главните партии са срещу въвеждането на еврото. Против еврото са 39% от гласоподавателите на ГЕРБ (спрямо 36% за) и цели 70% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия (спрямо 8% за).
Най-популярната причина за поддръжка на еврото е удобството на това страните в Европейския съюз (ЕС) да имат една валута. Такова мнение е изказано от 32% от искащите промяна на лв. с евро. Втората най-популярна причина за предпочитане на еврозоната с 21% е чувството, че сходна стъпка към интеграция ще ни направи пълноправни членове на Европейски Съюз и ще ни движи напред. Всъщност това са и двата най-използвани реторични похвата за промотиране на еврозоната в страните от периферията като България. Първият е по-популярен измежду учащите се и работещите с по-високи приходи (най-често пътуващи и банкиращи с чужбина), до момента в който вторият измежду по-възрастните и жителите на дребни обитаеми места.
Скептицизмът към еврото идва от друга посока – главно обвързвана с повишаване на живота и стопанска неустановеност. Най-посочваната причина за отвращение да се вкара еврото като парична единица на България е, че всичко ще нарастне, а приходите няма да се покачат. Такъв отговор са дали 35% от съперниците на еврото у нас. Вторият най-разпространен мотив срещу с 14% е, че българите ще станем по-бедни. Всъщност когато бъдат събрани всички отговори, изразяващи стопанска неустановеност и опасения за понижаване на благоденствието, процентите надминават 50. Подобни настроения могат да се интерпретират през призмата на загатна за валутна неустойчивост от времето на хиперинфлацията през 1997 година и на второ място от наблюденията на притеснителните процеси в самата еврозона след началото на дълговата рецесия през 2009 година, изключително в прилежаща Гърция.
60% от българите считат, че левът и еврото са постоянни валути, демонстрира още поручватето.
Голяма част от запитаните биха взели участие в референдум по отношение на премахването на лв. като национална валута. Всеки втори е сигурен, че няма да поддържа еврото при сходно допитване. Само 20% от запитаните са на мнение, че референдум не е необходим за сходно основно историческо решение.
" От данните виждаме, че българите се опасяват от някаква версия на гръцки сюжет за България, при влизане в еврозоната ", отбелязва Георги Вулджев, основен икономист в ЕКИП. " Рисковете пред България са доста повече от възможните изгоди, предвид на дълбоките стопански недъзи, от които Еврозоната продължава да страда и които сега предизвикват застоялост на икономическото й развиване " добавя още той.
Половината българи са срещу това България да вкара еврото като публична валута вместо лв., 19% са за такава смяна, а останалите 31% не знаят или не могат да преценяват. Очаквано най-силната поддръжка за еврото е при учащите се с 32%, а най-голямата опозиция при пенсионерите с 64%. Учащите се отличават и с максимален % отговори не знам и не мога да преценява - 61%.
Интересна е обстановката с партийното систематизиране на вижданията. Мнозинство от гласоподавателите на главните партии са срещу въвеждането на еврото. Против еврото са 39% от гласоподавателите на ГЕРБ (спрямо 36% за) и цели 70% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия (спрямо 8% за).
Най-популярната причина за поддръжка на еврото е удобството на това страните в Европейския съюз (ЕС) да имат една валута. Такова мнение е изказано от 32% от искащите промяна на лв. с евро. Втората най-популярна причина за предпочитане на еврозоната с 21% е чувството, че сходна стъпка към интеграция ще ни направи пълноправни членове на Европейски Съюз и ще ни движи напред. Всъщност това са и двата най-използвани реторични похвата за промотиране на еврозоната в страните от периферията като България. Първият е по-популярен измежду учащите се и работещите с по-високи приходи (най-често пътуващи и банкиращи с чужбина), до момента в който вторият измежду по-възрастните и жителите на дребни обитаеми места.
Скептицизмът към еврото идва от друга посока – главно обвързвана с повишаване на живота и стопанска неустановеност. Най-посочваната причина за отвращение да се вкара еврото като парична единица на България е, че всичко ще нарастне, а приходите няма да се покачат. Такъв отговор са дали 35% от съперниците на еврото у нас. Вторият най-разпространен мотив срещу с 14% е, че българите ще станем по-бедни. Всъщност когато бъдат събрани всички отговори, изразяващи стопанска неустановеност и опасения за понижаване на благоденствието, процентите надминават 50. Подобни настроения могат да се интерпретират през призмата на загатна за валутна неустойчивост от времето на хиперинфлацията през 1997 година и на второ място от наблюденията на притеснителните процеси в самата еврозона след началото на дълговата рецесия през 2009 година, изключително в прилежаща Гърция.
60% от българите считат, че левът и еврото са постоянни валути, демонстрира още поручватето.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ