Около 4000 тона е уловът на рапани за 2016 -а,

Около 4000 тона е уловът на рапани за 2016 -а, като за четири години е намалял с 1000 тона. Това сподели пред „ Монитор “ доцент Виолин Райков от Института по океанология във Варна. Той изясни, че повода за това е намаляването на размерите им поради огромната употреба преди време. Търговците предпочитали по-едрите екземпляри, защото се преработват по-лесно, а към останалите няма интерес. У нас има постоянен улов на рапани от 1994 година насам, като съвсем целият е за експорт. Предназначен е най-вече за страни като Корея и Япония.

В съпоставяне с България в прилежаща Румъния пък се следи противоположна наклонност и уловът на рапани за предходната година е 6000 тона. Голяма част от него пък се изкупува от наши търговци, които по-късно го препродават. У нас има единствено няколко компании, които преработват хищния морски охлюв.

„ Изкупните цени не са доста високи, само че всичко зависи от размера на екземпляра, защото се преработват по-лесно. Ние, българите, обаче нямаме просвета на хранене към морските деликатеси и по тази причина ги изнасяме за Далечния изток “, разяснява доцент Райков.

До 2012 година пък дънното тралиране за рапани беше неразрешено, заради резултатите върху морската екосистема.

„ Ваденето на този див звяр се извършваше единствено от леководолази, само че след това в Закона за риболовство и аквакултури залегна опцията за икономически улов на рапани посредством дънното тралиране с бийм тралове. От 1991 година Института предлага разновидности за отваряне на „ прозорци “, като при привършване на запасите, зоните се редуват при непрекъснат мониторинг от специалисти. Прилагането на такива ограничения може да има дългогодишен резултат само при ефикасен надзор. Все още обаче няма дефинитивно решение на въпроса за ръководството на ресурса от рапани “, разяснява и доцент Елица Петрова, шеф на Института по рибни ресурси-Варна към Селскостопанската академия. Тя посочи, че проучвания отпреди две години от Албена до Созопол на дълбочина от 20-45 метра са посочили ниски количества както на рапана, по този начин и на черната мида.

„ Популацията спрямо 2013 година в действителност е намаляла, като по-големи количества има в региона на Балчик и северно от Камчия, както и южно от нос Емине до Созопол “, добави доцент Петрова.

Според специалисти измежду аргументите за понижаване на популацията на черната мида в действителност е рапанът, само че тя напълно не е единствена. Фактор и за това са нечистите и непречистени води, които ги унищожават. /monitor.bg