Правителството очаква 1600 лв. средна заплата след три години
Около 1500 лв. се чака да доближи междинната заплата в България през 2021 година, когато изтича и мандатът на държавното управление "Борисов 3 ". Това е записано в обновената средносрочна бюджетна прогноза, която се явява претекст към проектобюджета за следващата година, който пък бе оповестен от финансовото министерство късно в петък - няколко часа преди деня за размисъл. От ведомството на Владислав Горанов предвиждат, че следващата година междинната заплата в страната ще доближи 1400 лева, а през 2022 година - 1600 лв..
България е в дъното на листата по приходи на популацията в Европейски Съюз. През 2018 година междинният разход за час труд у нас е най-ниският в Европейски Съюз, еднакъв е на 5.4 евро. На първо място по приходи на популацията е Дания, където час труд се заплаща над 45 евро, по данни на Евростат. Средното възнаграждение в Европейски Съюз е 27.4 евро за час труд. Минималната заплата у нас също слага страната на последно място. Към юли 2019 година тя е равна на 286 евро, до момента в който в Люксембург надвишава 2000 евро.
В обновената средносрочна бюджетна прогноза държавното управление залага 610 лева минимална заплата през 2019 година, от 1 януари 2021 година - на 650 лева, като този размер ще се резервира и през 2022 година. В същото време обаче е заложена мярка за 2020 година за нарастване с 10% на средствата за заплати и хонорари на заетите в бюджетния бранш.
Реалното доближаване на българските приходи със средноевропейските е основно изискване за приемането на страната ни в еврозоната. "Присъединяването към еврозоната – изисква доста старания за реализиране на така наречен действителна конвергенция, в това число приближаване на приходите в България до междинните в Европейски Съюз ", съобщи наскоро шефът на Българска народна банка Димитър Радев. Гуверньорът на Централната банка акцентира, че самодейността за присъединение към Банковия съюз, ERM II и еврозоната започва на основата на политически акт и по тази причина политическият фактор ще участва на всеки стадий от процеса. По думите му страната ни се намира в доста добра изходна позиция, само че в същото време процесът на присъединение се реализира в комплицирана среда на външни опасности и неустановеност.
България може да се причисли към валутно-курсовия механизъм ERM II през първото или през второто тримесечие на 2020 година, предвижда ръководителят на Европейския съвет по банково преструктуриране Елке Кьоних. Кьоних посочи, че би трябвало да се види на какъв стадий е осъществяването на критериите, с цел да може Европейската централна банка да даде зелена светлина.
Елке Кьоних бе първият почитан европейски представител, който обрисува новите периоди. Тя следи процеса по присъединението ни към така наречен "чакалня за еврозоната ", защото дружно с него ще влезем в тясно съдействие в банковия съюз. Това значи, че българските банки ще стартират да вършат вноски в Европейския фонд по преструктуриране, а не в националния. Именно този фонд е част от съвета, управителен от Кьоних.
България е в дъното на листата по приходи на популацията в Европейски Съюз. През 2018 година междинният разход за час труд у нас е най-ниският в Европейски Съюз, еднакъв е на 5.4 евро. На първо място по приходи на популацията е Дания, където час труд се заплаща над 45 евро, по данни на Евростат. Средното възнаграждение в Европейски Съюз е 27.4 евро за час труд. Минималната заплата у нас също слага страната на последно място. Към юли 2019 година тя е равна на 286 евро, до момента в който в Люксембург надвишава 2000 евро.
В обновената средносрочна бюджетна прогноза държавното управление залага 610 лева минимална заплата през 2019 година, от 1 януари 2021 година - на 650 лева, като този размер ще се резервира и през 2022 година. В същото време обаче е заложена мярка за 2020 година за нарастване с 10% на средствата за заплати и хонорари на заетите в бюджетния бранш.
Реалното доближаване на българските приходи със средноевропейските е основно изискване за приемането на страната ни в еврозоната. "Присъединяването към еврозоната – изисква доста старания за реализиране на така наречен действителна конвергенция, в това число приближаване на приходите в България до междинните в Европейски Съюз ", съобщи наскоро шефът на Българска народна банка Димитър Радев. Гуверньорът на Централната банка акцентира, че самодейността за присъединение към Банковия съюз, ERM II и еврозоната започва на основата на политически акт и по тази причина политическият фактор ще участва на всеки стадий от процеса. По думите му страната ни се намира в доста добра изходна позиция, само че в същото време процесът на присъединение се реализира в комплицирана среда на външни опасности и неустановеност.
България може да се причисли към валутно-курсовия механизъм ERM II през първото или през второто тримесечие на 2020 година, предвижда ръководителят на Европейския съвет по банково преструктуриране Елке Кьоних. Кьоних посочи, че би трябвало да се види на какъв стадий е осъществяването на критериите, с цел да може Европейската централна банка да даде зелена светлина.
Елке Кьоних бе първият почитан европейски представител, който обрисува новите периоди. Тя следи процеса по присъединението ни към така наречен "чакалня за еврозоната ", защото дружно с него ще влезем в тясно съдействие в банковия съюз. Това значи, че българските банки ще стартират да вършат вноски в Европейския фонд по преструктуриране, а не в националния. Именно този фонд е част от съвета, управителен от Кьоних.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ