Всеки седми споделя жилището с родител
Около 1,1 милиона души, т.е. един от всеки 7 българи, населяват жилища, които се споделят от повече от едно потомство. Това сочат данните на Националния статистически институт.
Споделянето на едно жилище от няколко генерации е най-много измежду семействата с по-ниски приходи в по-големите градски центрове.
Към днешна дата 97,6 на 100 от жилищния фонд у нас е частна благосъстоятелност и единствено 2,4 на 100 е благосъстоятелност на страната или общините. Данните демонстрират, че единствено 18 на 100 от популацията живее чартърен.
Според Национален статистически институт, жилищата у нас в края на 2018 година са били 3,9 милиона, като 2,6 милиона са били в градовете и 1,3 милиона - в селата. Около 1/3 от този жилищен фонд обаче е бил безработен. Пак съгласно данни на родната статистика - близо 1,2 милиона жилища са били необитаеми - 653 хиляди в градовете и 567 хиляди - в селата. Тоест, 32 % от жилищния фонд у нас е бил безработен, като в градовете делът е бил 25 на 100, а в селата - 45 на 100.
Цените на жилищата, в това число покупките на нови и съществуващи къщи и жилища, варират доста от 2010 година насам, като годишните темпове на напредък у нас и в европейски мащаб са били най-значими през последните 5 години, демонстрират данни на Евростат за пазара на жилища в Европейски Съюз в интервала 2010-2018 година
Като цяло сред 2010 и 2018 година цените на жилищата са нарастнали общо с 15 на 100 в Европейски Съюз, като у нас през последните 5 години наклонността е следната: 2018 година - повишаване с 6,6 на 100, 2017 - повишаване с 8,7 на 100, 2016 - плюс 7 на 100, 2015 - плюс 2,3 % и 2014 година - плюс 1,4 %.
Най-голям срив в цените на жилищата у нас е регистриран през 2009 година - минус 20 на 100 и през 2010 година - минус 10 на 100, демонстрират още данните на Евростат.
Според разбора жилищният пазар у нас варира в много необятен диапазон - от към 500-800 евро на кв м в приблизително огромни градове - до 1200 - 1500 евро в първокласни квартали на столицата.
В същото време пустеещи къщи в селата у нас се продават на цени от 3 000 - до 5 000 лв., като в някои случаи цената е доста по-ниска и даже е алегорична.
По последни данни на Национален статистически институт през първото тримесечие на тази година у нас са били издигнати и пуснати в употреба общо 640 нови жилищни здания - от тях 500 със стоманено бетонова структура, 125 тухлени, 8 - панелни и др.
Споделянето на едно жилище от няколко генерации е най-много измежду семействата с по-ниски приходи в по-големите градски центрове.
Към днешна дата 97,6 на 100 от жилищния фонд у нас е частна благосъстоятелност и единствено 2,4 на 100 е благосъстоятелност на страната или общините. Данните демонстрират, че единствено 18 на 100 от популацията живее чартърен.
Според Национален статистически институт, жилищата у нас в края на 2018 година са били 3,9 милиона, като 2,6 милиона са били в градовете и 1,3 милиона - в селата. Около 1/3 от този жилищен фонд обаче е бил безработен. Пак съгласно данни на родната статистика - близо 1,2 милиона жилища са били необитаеми - 653 хиляди в градовете и 567 хиляди - в селата. Тоест, 32 % от жилищния фонд у нас е бил безработен, като в градовете делът е бил 25 на 100, а в селата - 45 на 100.
Цените на жилищата, в това число покупките на нови и съществуващи къщи и жилища, варират доста от 2010 година насам, като годишните темпове на напредък у нас и в европейски мащаб са били най-значими през последните 5 години, демонстрират данни на Евростат за пазара на жилища в Европейски Съюз в интервала 2010-2018 година
Като цяло сред 2010 и 2018 година цените на жилищата са нарастнали общо с 15 на 100 в Европейски Съюз, като у нас през последните 5 години наклонността е следната: 2018 година - повишаване с 6,6 на 100, 2017 - повишаване с 8,7 на 100, 2016 - плюс 7 на 100, 2015 - плюс 2,3 % и 2014 година - плюс 1,4 %.
Най-голям срив в цените на жилищата у нас е регистриран през 2009 година - минус 20 на 100 и през 2010 година - минус 10 на 100, демонстрират още данните на Евростат.
Според разбора жилищният пазар у нас варира в много необятен диапазон - от към 500-800 евро на кв м в приблизително огромни градове - до 1200 - 1500 евро в първокласни квартали на столицата.
В същото време пустеещи къщи в селата у нас се продават на цени от 3 000 - до 5 000 лв., като в някои случаи цената е доста по-ниска и даже е алегорична.
По последни данни на Национален статистически институт през първото тримесечие на тази година у нас са били издигнати и пуснати в употреба общо 640 нови жилищни здания - от тях 500 със стоманено бетонова структура, 125 тухлени, 8 - панелни и др.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ