Променете храните и земеделието, за да спрете климатичната криза, предупреди ООН
Ограничаване приноса на човешката активност върху смяната на климата няма да стане единствено с ограничения в индустрията и превоза, само че и с това по какъв начин хората употребяват сушата и по какъв начин създават и употребяват храната си.
Най-подробното до момента изследване по този въпрос бе показано през днешния ден в Женева и в него се установи, че растежът на числеността на човечеството и измененията в питателните привички водят до невиждани мащаби в потреблението на земи и вода.
Без категорично да предлагат прекосяване към безмесна диета учените споделят, че доста би трябвало да се усилят храните на растителна основа, а потреблението на животни за храна да стане по резистентен модел и че по принцип са нужни дълбоки промени в методите за отглеждани и ползване на храни. Така до 2050 година ще може да се освободят няколко милиона квадратни километра земи и да се понижат нездравословните за климата излъчвания с екивалента на 0.7-0.8 гигатона въглероден диоксид годишно.
© Reuters
Това се споделя в показаният през днешния ден в Световната метеорологична организация отчет на Междуправителствения панел за смяната на климата (IPCC) към Организация на обединените нации, отдаден извънредно на това по какъв начин хората употребяват сушата. Той бе подготвян в продължение на две години с присъединяване на 107 учени от 52 страни и включва обзор на повече от 7000 научни изявления и съставянето му е било обект на над 28 000 коментара и рекомендации от експерти, неправителствени организации и национални държавни управления.
Само главните заключения в него заемат 60 страници, а през септември IPCC би трябвало да показа още един профилиран отчет - този път за климатичните промени и океаните. По-късно тази година в Чили ще има международна среща, на която да се разисква по какъв начин да се ползват ограниченията, предложени в отчетите на IPCC.
Заключението за потреблението на сушата е, че спрямо времената преди началото на индустриалната ера температурата на въздуха над земите и горите се е повишила с 1.53 градуса по Целзий - два пъти повече, в сравнение с междинното повишение на световната температура (0.87 градуса). Това предизвиква повече горещи талази, суши и поройни дъждове, както и деградиране на земите и нахлуване на пустините.
Човешката активност към този момент визира над 70% от световната сухоземна повърхнина, свободна от ледена завивка.
Същият дял от 70% е прясната вода, употребена в земеделието и отглеждането на животни.
В интервала 2007-2016 година човешката активност върху сушата (от вида на земеделие, отглеждане на животни и потребление на горите) е предизвикала 23% от всички чисти излъчвания на парникови газове, основани от хората. Като се прибавят дейностите преди добива на първични материали за храни и обработката им по-късно този дял се усилва до 37%.
© Reuters
" Това е съвършена стихия. Все по-малко земи, растящо население и всичко това - обгърнато в задушаваща изключителна обстановка с климата ", разяснява в отчета Дейв Рией, професор по ръководство на въглеродните излъчвания към Университета на Единбург.
Най-подробното до момента изследване по този въпрос бе показано през днешния ден в Женева и в него се установи, че растежът на числеността на човечеството и измененията в питателните привички водят до невиждани мащаби в потреблението на земи и вода.
Без категорично да предлагат прекосяване към безмесна диета учените споделят, че доста би трябвало да се усилят храните на растителна основа, а потреблението на животни за храна да стане по резистентен модел и че по принцип са нужни дълбоки промени в методите за отглеждани и ползване на храни. Така до 2050 година ще може да се освободят няколко милиона квадратни километра земи и да се понижат нездравословните за климата излъчвания с екивалента на 0.7-0.8 гигатона въглероден диоксид годишно.
© Reuters
Това се споделя в показаният през днешния ден в Световната метеорологична организация отчет на Междуправителствения панел за смяната на климата (IPCC) към Организация на обединените нации, отдаден извънредно на това по какъв начин хората употребяват сушата. Той бе подготвян в продължение на две години с присъединяване на 107 учени от 52 страни и включва обзор на повече от 7000 научни изявления и съставянето му е било обект на над 28 000 коментара и рекомендации от експерти, неправителствени организации и национални държавни управления.
Само главните заключения в него заемат 60 страници, а през септември IPCC би трябвало да показа още един профилиран отчет - този път за климатичните промени и океаните. По-късно тази година в Чили ще има международна среща, на която да се разисква по какъв начин да се ползват ограниченията, предложени в отчетите на IPCC.
Заключението за потреблението на сушата е, че спрямо времената преди началото на индустриалната ера температурата на въздуха над земите и горите се е повишила с 1.53 градуса по Целзий - два пъти повече, в сравнение с междинното повишение на световната температура (0.87 градуса). Това предизвиква повече горещи талази, суши и поройни дъждове, както и деградиране на земите и нахлуване на пустините.
Човешката активност към този момент визира над 70% от световната сухоземна повърхнина, свободна от ледена завивка.
Същият дял от 70% е прясната вода, употребена в земеделието и отглеждането на животни.
В интервала 2007-2016 година човешката активност върху сушата (от вида на земеделие, отглеждане на животни и потребление на горите) е предизвикала 23% от всички чисти излъчвания на парникови газове, основани от хората. Като се прибавят дейностите преди добива на първични материали за храни и обработката им по-късно този дял се усилва до 37%.
© Reuters
" Това е съвършена стихия. Все по-малко земи, растящо население и всичко това - обгърнато в задушаваща изключителна обстановка с климата ", разяснява в отчета Дейв Рией, професор по ръководство на въглеродните излъчвания към Университета на Единбург.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ