Причините за разпада на властта са на няколко нива, 30 г. търпим ненаситните търтеи на посткомунистическата олигархия да ни лъжат
Огнян Минчев
Свалянето от власт на кабинета " Петков " провокира разнопосочни страсти, само че не и изненада. Работата на това държавно управление бе изпълнена с огромно вътрешно напрежение, което ставаше все по-очевидно с натрупването на поредицата от рецесии, с които българската страна би трябвало да се оправя. В последна сметка, непосредственият мотив за разпада на четворната коалиция бе прост и елементарно предвидим - един политически брокер с право на глас в обединението не получи едни пари. Менторите му се разгневиха и заповядаха - " Вдигай! " (Гълъбите...?) Останалото са лакърдии - в 7/8 и в други неравноделни тактове. Но не можем да бъдем толкоз наивни, че да объркаме мотива за разпада с същинските му аргументи. А те са ситуирани на няколко равнища под очевидната повърхнина.
Първата причина е обвързвана със самия формат на обединението. Тя бе образувана на правилото " срещу " и се определяше като общ брой на " реформистките партии " против " партиите на статуквото " - ГЕРБ и Движение за права и свободи. Доколко бяха тези партии " реформистки " можем да разсъждаваме дълго и в детайли, само че и на пръв взор бе явно, че каквито и " промени " те да имат поради, визията им за тях бе друга - трагично друга. На партията Има Такъв Народ, на Българска социалистическа партия, че даже и на двете естествено партниращи си по еднаквост обединения в болшинството - Продължаваме промяната и Демократична България. Именно поради това водещите фигури в най-голямата партия Политическа партия
започнаха процеса на сглобяване
на ръководещо болшинство с обществен спор за цели и програмни цели - и апропо, го организираха сполучливо. Но България в никакъв случай не се е управлявала от цели и програмни цели. Затова от ден първи на четворната коалиция най-важната роля на премиера бе на политически брокер, предназначен да изяснява, да договаря, да отпуска " бонуси ", да балансира... Къде сполучливо, къде - не... " Реформистите " в личната му коалиция знаеха, че са незаменими, по тази причина поставяха ултимативни " червени линии " - обществени и скрити. Публичните - Македония, Украйна - са известни на всички ни. Скритите се демонстрираха оня ден на дебатите по вота - общо взето разногласията за " едни пари ", всеки ден и по всеки мотив.
Втората причина е обвързвана с неспособността на премиера и вътрешния му кръг да осъзнаят обстоятелството, че коалиция " срещу " може да съществува единствено в процеса на своето основаване. Държавната власт е непрестанен комплициран избор сред цели, цели и решения, които изискват еластичност и компромис - без да е належащо той да бъде непоследователен. Борбата с корупцията е развой на приемане и използване на закони в дейно функциониращи институции, а не поредност от лични дуели сред " реформисти " и " корупционери ". Когато водиш персонална борба без да притежаваш институционалния запас на страната увисваш в безтегловност - вървиш по студията да викаш " Арести желая, арести... " Пращаш полицията да арестува шефа на опозицията в случай, че знаеш - можеш да го задържиш единствено 24 часа. Какви цели преследваш тогава? Да гърмиш фойерверки? Или да правиш необратими законови и институционални промени за изтласкване на корупцията? Но да не бъдем толкоз строги и взискателни. През тази четворна коалиция съществени антикорупционни закони не можеха да минат. Спонсорите на редица (да не кажа всички) съдружни сътрудници нямаше да ги позволен. Всъщност - те не ги и позволиха...
Третата причина за краха на четворната коалиция се демонстрира тогава, когато бръкнем по-дълбоко в същия принцип на политическо конструиране - правилото " срещу ", или " анти ". Още по време на митингите от 2020 година повтаряме, че същинска смяна в България не може да се случи на равнището " анти ГЕРБ ", даже и на равнището " анти Движение за права и свободи ", макар, че ръководството на ГЕРБ със прикрит съдружен сътрудник Движение за права и свободи прояви в оптималната степен същността на българската олигархична система на " превзетата страна ". Но страната бе превзета не от политически партии и техните водачи - макар, че те драговолно участваха в процеса. Тя бе
превзета от поетапната промяна на комунистическата номенклатура
партийна и (особено) милиционерска - в нова ръководеща класа на българското посткомунистическо общество. Разграбването на българския народен запас, образуването на мутренско-милиционерския " ъндърграунд ", завладяването на страната посредством входно-изходната стопанска система на грабежа, образуването на устойчивата директна връзка на надзор от олигархичния блок върху цялостния политически развой в страната - това бе развой, почнал при започване на 90-те и " затворил кръга " някъде в средата на второто десетилетие от нашия век. Този развой - тази система на олигархично завземане на страната и обществото има собствен мотор, има свое " гориво ". Това е структурната връзка на взаимозависимост на българската олигархия от " руските приятели ", които реализираха своята " велика престъпна гражданска война " и още веднъж хванаха за гърлото България посредством монопола в енергетиката, посредством системата на корупцията по високите етажи на властта. (Кажете ми кое държавно управление не е " подмазвано " от Газпром и Лукойл? И единствено държавните управления ли?)
Това са известни неща, само че през протестната 2020 година те нямаха чуваемост като съществени причини. Фокусът на смяната бе повърхността на казуса - отстраняването на ГЕРБ и - ненапълно - на Движение за права и свободи. Господарите на олигархичната система зад сцената не бяха включени като " материал за замитане " от страна на идеолозите на митинга. Може би тъй като някои от тези идеолози
взимаха хубави " бонуси "
от някои от тези олигархични господари... Принципният проблем, произлизащ от всичко това е обстоятелството, че смяната в България може да се реализира единствено с поредност от добре фокусирани удари върху олигархичната система на " превзетата страна ", а не просто против един или различен нейн притежател. Махнахте " индивида от Банкя " и инсталирахте " индивида от Славяново ". Вие си мислите, че той няма зависимости ли? А кой го постави там, където е? Кой му дърпа конците за всяко негово политическо решение? Да, да, отново е КОЙ, груповият КОЙ... Същият кой, който потропва в такт 7/8 по партитурата на чалга партията. Същият кой, който стопира оръжието за Украйна като обществен подарък и утроява бизнеса с оръжие в работен порядък. Същият кой, който е гневен на прекъсването на контракта с Газпром и ласкаво поддържа реформаторите когато избавят доставките на петрол през Лукоил. Кой, кой, кой... Имаше - и има прекалено много заинтригувани високопоставени " протестъри " - идеолози, политически брокери, подмолни спонсори, които желаеха да разчистят омръзналия им ГЕРБ отпред на страната, само че и през разум не им минаваше да разчистват авгиевите обори на " превзетата страна ". Те просто желаеха - и съумяха - да изключат " зареждането " от едни политически оператори и да го включат на други. Ама вторите били ненадеждни...? Няма проблем - дърпаме им шалтера и на тях. Я виж какъв брой още чакат на опашка да бъдат назначени за оператори на олигархичния интерес в креслата на " превзетата страна ".
За да се освободи от задушаващата прегръдка на олигархичния надзор, България като страна и гражданска общественост би трябвало да прояви съществено и перспективно стратегическо мислене, сериозна политическа готовност на обществото и съществено самообладание за реализиране на задачите на една сходна смяна малко по малко във времето. За страдание, за тази цел е нужен един умел и базисно честен публичен - политически, интелектуален и бизнес хайлайф - с който ние разполагаме в най-хубавия случай частично, само че във всеки случай - незадоволително.
Стратегията за смяна на България
оттатък примката на евразийския олигархичен - систематичен надзор върху страна и общество би трябвало да бъде гъвкава, способена, способна да вижда съдържателните процеси зад простите обстоятелства на сцената. Тази тактика и нейните носители би трябвало да бъдат способни да вършат взаимни отстъпки и да извеждат - стъпка след стъпка, с гъвкави обединения, България оттатък системата на олигархичния обир. Днес е доста уместно време за това. Войната в Украйна разкри до искра същинския облик на варварската евразийска империя. Тази империя се пробва да компенсира срутва на своята интернационална легитимност като печели нови периферии на своя имперски надзор. България и Балканите са една такава външна страна. Може да се окаже, че след 20 години действителна принадлежност към клуба на цивилизования свят - НАТО и Европейски Съюз, България ще се подхлъзне и ще падне в Третия евразийски свят, в свят на покъртителна беднотия, незнание и тирания. Сами ще си бъдем отговорни - 30 години поносим ненаситните търтеи на посткомунистическата олигархия да ни лъжат, да се подиграват с живота ни, да ни държат отвън смисъла и посоката на битие като част от цивилизования свят.
Свалянето от власт на кабинета " Петков " провокира разнопосочни страсти, само че не и изненада. Работата на това държавно управление бе изпълнена с огромно вътрешно напрежение, което ставаше все по-очевидно с натрупването на поредицата от рецесии, с които българската страна би трябвало да се оправя. В последна сметка, непосредственият мотив за разпада на четворната коалиция бе прост и елементарно предвидим - един политически брокер с право на глас в обединението не получи едни пари. Менторите му се разгневиха и заповядаха - " Вдигай! " (Гълъбите...?) Останалото са лакърдии - в 7/8 и в други неравноделни тактове. Но не можем да бъдем толкоз наивни, че да объркаме мотива за разпада с същинските му аргументи. А те са ситуирани на няколко равнища под очевидната повърхнина.
Първата причина е обвързвана със самия формат на обединението. Тя бе образувана на правилото " срещу " и се определяше като общ брой на " реформистките партии " против " партиите на статуквото " - ГЕРБ и Движение за права и свободи. Доколко бяха тези партии " реформистки " можем да разсъждаваме дълго и в детайли, само че и на пръв взор бе явно, че каквито и " промени " те да имат поради, визията им за тях бе друга - трагично друга. На партията Има Такъв Народ, на Българска социалистическа партия, че даже и на двете естествено партниращи си по еднаквост обединения в болшинството - Продължаваме промяната и Демократична България. Именно поради това водещите фигури в най-голямата партия Политическа партия
започнаха процеса на сглобяване
на ръководещо болшинство с обществен спор за цели и програмни цели - и апропо, го организираха сполучливо. Но България в никакъв случай не се е управлявала от цели и програмни цели. Затова от ден първи на четворната коалиция най-важната роля на премиера бе на политически брокер, предназначен да изяснява, да договаря, да отпуска " бонуси ", да балансира... Къде сполучливо, къде - не... " Реформистите " в личната му коалиция знаеха, че са незаменими, по тази причина поставяха ултимативни " червени линии " - обществени и скрити. Публичните - Македония, Украйна - са известни на всички ни. Скритите се демонстрираха оня ден на дебатите по вота - общо взето разногласията за " едни пари ", всеки ден и по всеки мотив.
Втората причина е обвързвана с неспособността на премиера и вътрешния му кръг да осъзнаят обстоятелството, че коалиция " срещу " може да съществува единствено в процеса на своето основаване. Държавната власт е непрестанен комплициран избор сред цели, цели и решения, които изискват еластичност и компромис - без да е належащо той да бъде непоследователен. Борбата с корупцията е развой на приемане и използване на закони в дейно функциониращи институции, а не поредност от лични дуели сред " реформисти " и " корупционери ". Когато водиш персонална борба без да притежаваш институционалния запас на страната увисваш в безтегловност - вървиш по студията да викаш " Арести желая, арести... " Пращаш полицията да арестува шефа на опозицията в случай, че знаеш - можеш да го задържиш единствено 24 часа. Какви цели преследваш тогава? Да гърмиш фойерверки? Или да правиш необратими законови и институционални промени за изтласкване на корупцията? Но да не бъдем толкоз строги и взискателни. През тази четворна коалиция съществени антикорупционни закони не можеха да минат. Спонсорите на редица (да не кажа всички) съдружни сътрудници нямаше да ги позволен. Всъщност - те не ги и позволиха...
Третата причина за краха на четворната коалиция се демонстрира тогава, когато бръкнем по-дълбоко в същия принцип на политическо конструиране - правилото " срещу ", или " анти ". Още по време на митингите от 2020 година повтаряме, че същинска смяна в България не може да се случи на равнището " анти ГЕРБ ", даже и на равнището " анти Движение за права и свободи ", макар, че ръководството на ГЕРБ със прикрит съдружен сътрудник Движение за права и свободи прояви в оптималната степен същността на българската олигархична система на " превзетата страна ". Но страната бе превзета не от политически партии и техните водачи - макар, че те драговолно участваха в процеса. Тя бе
превзета от поетапната промяна на комунистическата номенклатура
партийна и (особено) милиционерска - в нова ръководеща класа на българското посткомунистическо общество. Разграбването на българския народен запас, образуването на мутренско-милиционерския " ъндърграунд ", завладяването на страната посредством входно-изходната стопанска система на грабежа, образуването на устойчивата директна връзка на надзор от олигархичния блок върху цялостния политически развой в страната - това бе развой, почнал при започване на 90-те и " затворил кръга " някъде в средата на второто десетилетие от нашия век. Този развой - тази система на олигархично завземане на страната и обществото има собствен мотор, има свое " гориво ". Това е структурната връзка на взаимозависимост на българската олигархия от " руските приятели ", които реализираха своята " велика престъпна гражданска война " и още веднъж хванаха за гърлото България посредством монопола в енергетиката, посредством системата на корупцията по високите етажи на властта. (Кажете ми кое държавно управление не е " подмазвано " от Газпром и Лукойл? И единствено държавните управления ли?)
Това са известни неща, само че през протестната 2020 година те нямаха чуваемост като съществени причини. Фокусът на смяната бе повърхността на казуса - отстраняването на ГЕРБ и - ненапълно - на Движение за права и свободи. Господарите на олигархичната система зад сцената не бяха включени като " материал за замитане " от страна на идеолозите на митинга. Може би тъй като някои от тези идеолози
взимаха хубави " бонуси "
от някои от тези олигархични господари... Принципният проблем, произлизащ от всичко това е обстоятелството, че смяната в България може да се реализира единствено с поредност от добре фокусирани удари върху олигархичната система на " превзетата страна ", а не просто против един или различен нейн притежател. Махнахте " индивида от Банкя " и инсталирахте " индивида от Славяново ". Вие си мислите, че той няма зависимости ли? А кой го постави там, където е? Кой му дърпа конците за всяко негово политическо решение? Да, да, отново е КОЙ, груповият КОЙ... Същият кой, който потропва в такт 7/8 по партитурата на чалга партията. Същият кой, който стопира оръжието за Украйна като обществен подарък и утроява бизнеса с оръжие в работен порядък. Същият кой, който е гневен на прекъсването на контракта с Газпром и ласкаво поддържа реформаторите когато избавят доставките на петрол през Лукоил. Кой, кой, кой... Имаше - и има прекалено много заинтригувани високопоставени " протестъри " - идеолози, политически брокери, подмолни спонсори, които желаеха да разчистят омръзналия им ГЕРБ отпред на страната, само че и през разум не им минаваше да разчистват авгиевите обори на " превзетата страна ". Те просто желаеха - и съумяха - да изключат " зареждането " от едни политически оператори и да го включат на други. Ама вторите били ненадеждни...? Няма проблем - дърпаме им шалтера и на тях. Я виж какъв брой още чакат на опашка да бъдат назначени за оператори на олигархичния интерес в креслата на " превзетата страна ".
За да се освободи от задушаващата прегръдка на олигархичния надзор, България като страна и гражданска общественост би трябвало да прояви съществено и перспективно стратегическо мислене, сериозна политическа готовност на обществото и съществено самообладание за реализиране на задачите на една сходна смяна малко по малко във времето. За страдание, за тази цел е нужен един умел и базисно честен публичен - политически, интелектуален и бизнес хайлайф - с който ние разполагаме в най-хубавия случай частично, само че във всеки случай - незадоволително.
Стратегията за смяна на България
оттатък примката на евразийския олигархичен - систематичен надзор върху страна и общество би трябвало да бъде гъвкава, способена, способна да вижда съдържателните процеси зад простите обстоятелства на сцената. Тази тактика и нейните носители би трябвало да бъдат способни да вършат взаимни отстъпки и да извеждат - стъпка след стъпка, с гъвкави обединения, България оттатък системата на олигархичния обир. Днес е доста уместно време за това. Войната в Украйна разкри до искра същинския облик на варварската евразийска империя. Тази империя се пробва да компенсира срутва на своята интернационална легитимност като печели нови периферии на своя имперски надзор. България и Балканите са една такава външна страна. Може да се окаже, че след 20 години действителна принадлежност към клуба на цивилизования свят - НАТО и Европейски Съюз, България ще се подхлъзне и ще падне в Третия евразийски свят, в свят на покъртителна беднотия, незнание и тирания. Сами ще си бъдем отговорни - 30 години поносим ненаситните търтеи на посткомунистическата олигархия да ни лъжат, да се подиграват с живота ни, да ни държат отвън смисъла и посоката на битие като част от цивилизования свят.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ