Отказът от поемане на отговорност за съвместно управление на ГЕРБ и ПП-ДБ ще засили процеса на тяхната маргинализация
Огнян Минчев
Изборната вечер стартира с малко преимущество на ПП-ДБ и приключи с малко преимущество на ГЕРБ. Тази смяна не трансформира нищо - макар триумфалистките възклицания на ентусиастите от двете страни. Изборите завършиха по този начин, както се очакваше - с почти тъждество сред двете политически обединения. Изборните резултати изпратиха ясни послания до всички партии и обрисуваха границите на тяхното рационално държание след изборите.
Първо. Единствената смислена опция за основаване на релативно отговорно и релативно устойчиво държавно управление на България е в споразумяването сред ГЕРБ и ПП-ДБ във формат, допустим и за двете страни. Въпреки голямото напрежение и намерено отменяне на другата страна в продължение на дълъг - и спешен - интервал от време, политическият императив на днешния ден е за начало на съществено проведено съдействие сред тях. Управлението на страната се разграничава от един фамилен скандал по това, че в политиката нещата в последна сметка не са предмет на персонални връзки. Политическото лице е излъчен представител - главната му длъжностна характерност е да ограничи персоналните си страсти и ползи и да се опита да бъде потребен на гласоподавателите си.
Второ. На тези избори ГЕРБ загуби София и Пловдив. Градовете и гласоподавателите, които завоюва чакат партията да даде своя принос в ръководството на страната. Това не може да се случи без да бъдат направени нужните взаимни отстъпки и без да се извлекат избрани поучения от предишното. За Бойко Борисов е от основно значение да осмисли аргументите, заради които се провали неговата коалиция с Реформаторския блок. Постигането на съглашение за партньорство е първата стъпка. Спазването на това съглашение - макар изкушенията " да извъртиш " номер на колегата - е главно предусловие за триумф. Неспазването на съглашението води към канавката - и водача, и партията.
Трето. ПП-ДБ чакаха, че гласоподавателите ще им дадат безапелационен мандат за водачество в ръководството на страната. До последно водачите се надяваха на една преднина от " най-малко " 4-5 % пред ГЕРБ. Това беше и повода да се обединят предизборно. На процедура обединяването сподели за следващ път, че остарелият девиз " дружно можем повече " не постоянно е правилен. Оказа се, че " дружно можем по-малко ". Но това не е неволя, нито е причина за проваляне. Основната заплаха от проваляне на обединението е съхраняването на революционните илюзии, че смяната може да се реализира само с напъните на " партиите на смяната ". Време е за пробуждане в действителността. Гражданската и политическа общественост на смяната е доста по-силна и авторитетна, в сравнение с когато и да било през последните 22 години, само че тя не има капацитета - монопола за коренно превръщане на страната сама и еднократно, посредством напъните на едно лично мощно ръководство. Необходима е тактика за поредност от стъпки и стадии на смяна. Инструментите за тази тактика са струпване на либерален опит и поумняване -лично и политическо поумняване...
Четвърто. Отказът от вдишване на отговорност за взаимно ръководство ще ускори процеса на маргинализация - както на ГЕРБ, по този начин и на ПП-ДБ. Всеки може да наблюдава наклонността за стопяване на политическата поддръжка за главните политически партии в страната. Най-дълга е кривата надолу за ГЕРБ, а ПП-ДБ могат да проследят късата, само че изразителна крива на своето лично стесняване към едно " ядро на смяната ", което е надалеч от задоволително, с цел да ги овласти в постигането на поставените от тях цели. Движение за права и свободи е четвърта политическа мощ, а Българска социалистическа партия - още веднъж пета, без особени изгледи да обърне посоката... На 2 април нагоре пораства единствено " Възраждане ". Партиите на съветския шовинизъм в България имат стеснен капацитет за напредък - те не могат да разчитат, дружно взети, на повече от 20-25 на 100 от гласовете на избори ( " Възраждане ", Българска социалистическа партия, " Левица " и т.н.). Само че някои от тях могат да нарастват вследствие на набъбването на протестния избор измежду естествените - не русофилските българи. Популистката измама на " Възраждане " й носи бонуси точно измежду тези пластове от българското общество, които се откъсват от систематичните партии в процеса на политическата рецесия. Протестният избор се отлива както към популистки антисистемни планове като " Възраждане ", по този начин и към " буферната " позиция - " не гласоподавам, не искам да гласоподавам ". Всеки опит да бъде продължавана политическата рецесия, да се продължава " служебното " ерзац-управление и да се заобикаля нуждата за вдишване на политическа отговорност от систематичните партии ще продължи да налива вода в мелницата на " Възраждане " § С-ие.
Пето. На тези избоори още веднъж се срещнахме с феномена на " промушилия се в късен следобяд "... Дали " генералът на машините ", дали " магьосникът на мръсния Топлоелектрическа централа " пробутаха още веднъж чалга шоуто на сцената - откакто го бяха " не запомнили " на 2 октомври - това може да каже единствено този, който има достъп да преброи бюлетините - машинни и хартиени - за партията в неравноделен такт и местата, от които са пристигнали в късния неделен следобяд... По-важното е да напомним, че в случай че влезе в идващия парламент, тази партия ще се държи още веднъж изцяло естествено - шоуто ще бъде правилен асистент на поизбелелите зелени чорапи на власт, ще прави нужното за разстройване на всеки логичен парламентарен опит за изпращане на зелените чорапи за пране и в запаса...
Шесто. Казват, че на времето Александър Втори промълвил - " Русия може да бъде ръководена, само че няма смисъл... " След три години политически безпорядък и ловене на риба в мътна вода, последвали 30 години на надменно олигархично ръководство, ние сме на път да преоткрием " просветлението " на Александър Втори за самите себе си. България е дребна, красива, евентуално заможна страна, която може елементарно да се ръководи, в случай че се снабди с политически и публичен хайлайф, подготвен да се заеме с тази работа. Има ли смисъл? Според мен - да, към момента да. Само че, кой знае, кой знае...
Изборната вечер стартира с малко преимущество на ПП-ДБ и приключи с малко преимущество на ГЕРБ. Тази смяна не трансформира нищо - макар триумфалистките възклицания на ентусиастите от двете страни. Изборите завършиха по този начин, както се очакваше - с почти тъждество сред двете политически обединения. Изборните резултати изпратиха ясни послания до всички партии и обрисуваха границите на тяхното рационално държание след изборите.
Първо. Единствената смислена опция за основаване на релативно отговорно и релативно устойчиво държавно управление на България е в споразумяването сред ГЕРБ и ПП-ДБ във формат, допустим и за двете страни. Въпреки голямото напрежение и намерено отменяне на другата страна в продължение на дълъг - и спешен - интервал от време, политическият императив на днешния ден е за начало на съществено проведено съдействие сред тях. Управлението на страната се разграничава от един фамилен скандал по това, че в политиката нещата в последна сметка не са предмет на персонални връзки. Политическото лице е излъчен представител - главната му длъжностна характерност е да ограничи персоналните си страсти и ползи и да се опита да бъде потребен на гласоподавателите си.
Второ. На тези избори ГЕРБ загуби София и Пловдив. Градовете и гласоподавателите, които завоюва чакат партията да даде своя принос в ръководството на страната. Това не може да се случи без да бъдат направени нужните взаимни отстъпки и без да се извлекат избрани поучения от предишното. За Бойко Борисов е от основно значение да осмисли аргументите, заради които се провали неговата коалиция с Реформаторския блок. Постигането на съглашение за партньорство е първата стъпка. Спазването на това съглашение - макар изкушенията " да извъртиш " номер на колегата - е главно предусловие за триумф. Неспазването на съглашението води към канавката - и водача, и партията.
Трето. ПП-ДБ чакаха, че гласоподавателите ще им дадат безапелационен мандат за водачество в ръководството на страната. До последно водачите се надяваха на една преднина от " най-малко " 4-5 % пред ГЕРБ. Това беше и повода да се обединят предизборно. На процедура обединяването сподели за следващ път, че остарелият девиз " дружно можем повече " не постоянно е правилен. Оказа се, че " дружно можем по-малко ". Но това не е неволя, нито е причина за проваляне. Основната заплаха от проваляне на обединението е съхраняването на революционните илюзии, че смяната може да се реализира само с напъните на " партиите на смяната ". Време е за пробуждане в действителността. Гражданската и политическа общественост на смяната е доста по-силна и авторитетна, в сравнение с когато и да било през последните 22 години, само че тя не има капацитета - монопола за коренно превръщане на страната сама и еднократно, посредством напъните на едно лично мощно ръководство. Необходима е тактика за поредност от стъпки и стадии на смяна. Инструментите за тази тактика са струпване на либерален опит и поумняване -лично и политическо поумняване...
Четвърто. Отказът от вдишване на отговорност за взаимно ръководство ще ускори процеса на маргинализация - както на ГЕРБ, по този начин и на ПП-ДБ. Всеки може да наблюдава наклонността за стопяване на политическата поддръжка за главните политически партии в страната. Най-дълга е кривата надолу за ГЕРБ, а ПП-ДБ могат да проследят късата, само че изразителна крива на своето лично стесняване към едно " ядро на смяната ", което е надалеч от задоволително, с цел да ги овласти в постигането на поставените от тях цели. Движение за права и свободи е четвърта политическа мощ, а Българска социалистическа партия - още веднъж пета, без особени изгледи да обърне посоката... На 2 април нагоре пораства единствено " Възраждане ". Партиите на съветския шовинизъм в България имат стеснен капацитет за напредък - те не могат да разчитат, дружно взети, на повече от 20-25 на 100 от гласовете на избори ( " Възраждане ", Българска социалистическа партия, " Левица " и т.н.). Само че някои от тях могат да нарастват вследствие на набъбването на протестния избор измежду естествените - не русофилските българи. Популистката измама на " Възраждане " й носи бонуси точно измежду тези пластове от българското общество, които се откъсват от систематичните партии в процеса на политическата рецесия. Протестният избор се отлива както към популистки антисистемни планове като " Възраждане ", по този начин и към " буферната " позиция - " не гласоподавам, не искам да гласоподавам ". Всеки опит да бъде продължавана политическата рецесия, да се продължава " служебното " ерзац-управление и да се заобикаля нуждата за вдишване на политическа отговорност от систематичните партии ще продължи да налива вода в мелницата на " Възраждане " § С-ие.
Пето. На тези избоори още веднъж се срещнахме с феномена на " промушилия се в късен следобяд "... Дали " генералът на машините ", дали " магьосникът на мръсния Топлоелектрическа централа " пробутаха още веднъж чалга шоуто на сцената - откакто го бяха " не запомнили " на 2 октомври - това може да каже единствено този, който има достъп да преброи бюлетините - машинни и хартиени - за партията в неравноделен такт и местата, от които са пристигнали в късния неделен следобяд... По-важното е да напомним, че в случай че влезе в идващия парламент, тази партия ще се държи още веднъж изцяло естествено - шоуто ще бъде правилен асистент на поизбелелите зелени чорапи на власт, ще прави нужното за разстройване на всеки логичен парламентарен опит за изпращане на зелените чорапи за пране и в запаса...
Шесто. Казват, че на времето Александър Втори промълвил - " Русия може да бъде ръководена, само че няма смисъл... " След три години политически безпорядък и ловене на риба в мътна вода, последвали 30 години на надменно олигархично ръководство, ние сме на път да преоткрием " просветлението " на Александър Втори за самите себе си. България е дребна, красива, евентуално заможна страна, която може елементарно да се ръководи, в случай че се снабди с политически и публичен хайлайф, подготвен да се заеме с тази работа. Има ли смисъл? Според мен - да, към момента да. Само че, кой знае, кой знае...
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ