Офшорните вятърни разработки са критичен компонент от плановете за енергиен

Офшорните вятърни разработки са сериозен съставен елемент от проектите за енергиен преход на Европа, само че проблем в доставките може да се появи за промишлеността още преди края на десетилетието, сигнализират анализаторите от Rystad Energy. Моделирането от страна на специалистите от компанията демонстрира, че през 2028 година търсенето на офшорни турбинни кули ще надвиши индустриалния потенциал. Според тях това е задоволителен сигнал, че времето континента да се оправи с казуса и да усили индустриалните си благоприятни условия изтича. Прогнозата на Rystad Energy за офшорни вятърни мощности демонстрира, че потенциалът за произвеждане на вятърни кули ще поддържа темпото и ще надвиши търсенето преди 2028 година Тази година обаче е повратната точка и през 2029 година търсенето доста ще надмине индустриалния потенциал. Търсенето на стомана за офшорни вятърни кули ще доближи общо повече от 1,7 милиона тона през 2029 година, само че индустриалният потенциал ще бъде най-много към 1,3 милиона тона, което значи, че предлагането може да задоволи единствено към 70% от търсенето, показват анализаторите. Ако Европа желае да обърне тази наклонност, производителите би трябвало да стартират разширение на мощностите за произвеждане през идващите две години, защото построяването на нови уреди лишава сред две и три години. Тези прогнози допускат, че няма огромен дефицит на стомана, тъй че производителите да могат да работят на цялостна мощ. Ако дефицитът се трансформира в действителност, Европа може да се изправи пред проблем с доставките даже по-рано от предстоящото. Размерите на турбините не престават да порастват, защото смисъла на офшорния вятър за световната енергийна мрежа се форсира, а надлежно се чака да нарасне търсенето на вятърни кули. Това е златна опция за производителите да се възползват от увеличеното търсене, само че неотложно би трябвало да се прибавят нови индустриални мощности, в случай че Европа желае да избегне проблемите с доставките, разяснява вицепрезидентът kd RystadEnergy Alexander Flotre. Тъй като построяването на мощности за произвеждане на кули може да отнеме три години, европейските производители би трябвало да стартират разширения най-късно през идващите две години. От Rystad считат, че за тях това не би трябвало да е проблем, защото вятърните кули са направени  стомана и не е нужна комплицирана техника или машини. Тъй като междинният потенциал на турбината, избран в Европа през 2023 година, се чака да доближи съвсем 10 мегавата (MW), от RystadEnergy пресмятат, че 50% от общите турбини, конфигурирани сред 2029 година и 2035 година, ще бъдат по-големи от 14 MW, като някои планове плануват построяването на 20 -MW при започване на 2030г. В тази връзка се отбелязва, че тежестта на кулата варира според от височината на главината, която би трябвало да бъде повече от половината от диаметъра на ротора - като се изключи дистанцията до водната повърхнина - и която варира в другите страни. В допълнение, с повишаването на размерите на ротора, размерите на турбините се усилват и са нужни по-големи кули. Това повишаване, както се отбелязва е по-видимо в Европа, където разработчиците на офшорни вятърни съоръжения са поискали за плановете си турбини от 12 MW или по-големи. Испания и Дания са водещи във връзка с доставки на офшорни вятърни кули за Европа и  държат  около 90% от предстоящите 1,1 милиона тона доставки на континента. Междувременно, неотдавна и от европейската вятърна асоциация предизвестиха за проблем в доставките през идващите години в бранша на вятърната промишленост.  Почти всички вятърни паркове, издигнати от Европа до през днешния ден, употребяват турбини, създадени в Европа. В Европа има над 250 заводи, произвеждащи турбини и съставни елементи. Но към този момент има тесни места във веригата за доставка на вятърна сила в Европа. Производителите на техника за офшорните вятърни паркове, в това число за монтажни кораби са изцяло резервирани за няколко години напред. Както е известно, вятърната сила е основна за енергийната сигурност и задачите на Европа в региона на климата.  Очакването е 43% от потреблението на електрическа енергия в Европа до 2030 година да е от ВЕИ по отношение на 17% през днешния ден. Това значи създаване на 30 GW нови вятърни паркове всяка година.