Официално декларираната печалба на ЧЕЗ е около 100 млн. лв.

...
Официално декларираната печалба на ЧЕЗ е около 100 млн. лв.
Коментари Харесай

Искрен Веселинов: Официалната печалба на ЧЕЗ е около 100 млн. лева

Официално заявената облага на ЧЕЗ е към 100 млн. лева годишно. Поне още 30-40 млн. лева облага са били укривани посредством контракти сред свързани компании и експорт на милиони левове в дружествата-майка посредством разнообразни консултантски контракти. Това съобщи пред БНР депутатът от " Обединени патриоти " Искрен Веселинов по отношение на продажбата на енергоразпределителното сдружение ЧЕЗ.

Според Искрен Веселинов след приватизацията на тези сдружения не са се случили нужните вложения, качеството на поддържане на мрежите е спаднало сензитивно и са били съкратени доста служащи.

Освен това депутатът акцентира, че през 2004 година, когато държавното управление на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи е продало ЕРП-та, е направена съдбовна неточност, която българската страна в бъдеще ще би трябвало да се пробва да поправи.

" Държавата би трябвало да си върне позициите в енергетиката ", акцентира Веселинов и добави, че е към този момент е налице публичен и политически консенсус, че би трябвало да има назад одържавяване на сериозно значимата инфраструктура.

Като изцяло действителен прийом за връщане на присъединяване на страната в ЧЕЗ националният представител дефинира изтеглянето на нужните средства и включване в договорката по закупуването на електроразпределителната компания от страна на някои от сдруженията на Българския енергиен холдинг.

В същото предаване на БНР - " Неделя 150 ", някогашният ръководител на Сметната палата и сегашен член на Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание проф. Валери Димитров съобщи, че е шокиран от това, че в Закона за енергетиката няма форма на надзор за придобиване на дялово присъединяване в енергийни сдружения. Най-вече в енергоразпределителните сдружения, посочи проф. Димитров пред БНР. Припомняме, той е и някогашен народен представител от Национална движение „Симеон Втори".

Проф. Димитров напомни, че в нашето законодателство има към 40 закона, които плануват лицензионни режими за избрани високорискови бизнеси, които са директно свързани с публичния интерес. Енергетиката хем е в този тип бизнес, хем за нея няма подобен вид регулация. Законът за енергетиката е признат през 2003 година, само че е неведнъж променян.

При всичките промени в Закона не е открита форма на надзор върху акционери със значително въздействие, които могат да упражняват надзор върху енергийни сдружения.

Правителството и Народното събрание не са органи с регулативни пълномощия. Такава е Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), съобщи проф. Димитров и прикани за повече власт на КЕВР.

" Тя би трябвало да има власт сходна на властта, която има Българската национална банка в региона на банковия бизнес, както и Комисията за финансов контрол в региона на застрахователния, осигурителния бизнес и бизнеса на финансовия пазар ", счита проф. Димитров.

Той даде образец с продажбата на дялово присъединяване в банка, при което прехвърлянето на избрани прагове на присъединяване - 10%, 20%, 33% и 50% е обвързвано с разрешителните пълномощия на Българска народна банка, която позволява всяка такава договорка, откакто изследва репутацията, финансовото положение и свързаностите с офшорни компании на евентуалния вложител и прави оценка риска от изпиране на пари.

Настоящият народен представител от " Обединени патриоти " и член на Комисията по енергетика в Народното събрание Искрен Веселинов, който също се включи в диалога, че в Закона за енергетиката има значителен пропуск и подобен вид пропуски си проличават при сериозни обстановки, като актуалната в енергетиката, при която, по думите му, " инцидентен вложител влиза в сходна огромна договорка " - закупуването на ЧЕЗ.

Членът на Парламентарна група " Обединени патриоти " Искрен Веселинова разгласи, че са готови законодателни решения, които са препоръчани на народните представители от ръководещите политически сили. Той чака плановете за нормативни промени да бъдат разисквани при започване на идната седмица и " в незабавен порядък този пропуск да бъде напълнен ".

" Странното е, че в закона има позволителен режим за предписание с имущество, с което се упражнява лицензионна активност, а на процедура с цялата благосъстоятелност на сдруженията, със значителните елементи от капитала - няма. Всъщност това е поправката, която считаме да предложим - при над 20% разпоредителни дейности с част от капитала на сдружението да се изисква позволение от КЕВР. Като КЕВР на база на това да подсигурява устойчивото доставяне на крайните консуматори, както и националната сигурност, да издава и надлежно да не издава позволение за това придобиване ", съобщи Веселинов.

От своя страна КЕВР ще бъде оторизиран, при нужда, да получава информация от ДАНС и финансовото разузнаване и Комисията за защита на конкуренцията, добави Веселинов.

Той посочи, че задачата е измененията в Закона да влязат в действие преди формалното привършване на актуалната договорка за прекачване на собствеността на ЧЕЗ.

" Аз мисля, че при започване на другата седмица бихме могли да внесем законопроекта. Тоест действително, в случай че броим от през днешния ден, в границите на към 10 дни би могъл да влезе в действие дружно с публикуването на този законопроект. "

Според проф. Валери Димитров и Искрен Веселинов договорката не е завършена.

Депутатът от Парламентарна група " Обединени патриоти " съобщи, че може да се търси законодателно решение, при което при продажба на подобен вид инфраструктура като енергоразпределителни сдружения, като първи покупател да бъде избрана страната и притежателите да бъдат задължени да предложат - при равни други условия, на страната да изкупи техните дялове.

Бившият ръководител на Сметната палата проф. Валери Димитров заключи, че в енергетиката отговорността за контролиране и надзираване на фирмите е на един мощен и ефикасен регулатор със съществени пълномощия и това е КЕВР.

Проф. Димитров опонира на народния представител Искрен Веселинов с тезата си, че страната би трябвало да е регулатор.
" За мен страната се проваля като бизнесмен, като вложител, като акционер, като някой, който прави бизнес с обществени средства. Държавата би трябвало да участва като регулатор, като надзирател - посредством съответните институции. Държавата би трябвало да основава правила и да управлява тяхното съблюдаване, а не да замества бизнеса ", добави проф. Димитров. /news.bg
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР