...Очите на Господа са десет хиляди пъти по-светли от слънцето

...Очите на Господа са 10 хиляди пъти по-светли от слънцето и гледат всички пътища човешки и проникват в скритите места. Нему е било известно всичко, преди да е било сътворено "...

Не знаела тази истина знатната жена Теодора от Александрия. Тя повярвала на врага - дявола, който скрито внушавал и я убеждавал, че прегрешението, извършен в тъмното и не забелязан от слънцето, няма да стане прочут на Бога. Но когато от личен опит схванала, че пред Бога нищо не остава прикрито, о, какво велико смирение показала тя тогава!

Теодора живеела почтено в съпружество с мъжа си, само че паднала в прелъщение. Един богат човек, млад и лековерен, подбуждан от дявола, бил налегнат от въжделение към нея и по всевъзможен метод се опитвал да я склони към блудничество, изпращал й скъпи дарове, обещавал още по-драгоценни и я прелъстявал с думите си. Но защото самичък не съумял да реализира нищо, той се обърнал към една магьосница изкусителка, с цел да прелъсти целомъдрената Теодора и да я склони към замисленото от него злочинство. А изкусителката, която имала за асистент сатаната, намерила комфортно време и почнала да й приказва за юношата.

Но Теодора споделила:

- О, в случай че можех да се избавя от този човек, който от дълго време ме безпокои! Ако го послушам, слънцето, което свети над нас, ще стане очевидец на моя грях пред Бога!

- Тогава - посъветвала съблазнителката, - когато залезе слънцето и падне тъмна нощ, на скришно място извърши желанието на юношата и никой няма да научи какво сте сторили и няма да има очевидец пред Бога, тъй като нощта е дълбока и тъмнината ще покрие всичко.

Теодора споделила:

- О, добре би било Бог да не узнае прегрешението, осъществен през нощта!

- Така и ще стане - уверила изкусителката, - тъй като Бог вижда единствено греховете, осветени слънцето, а станалото в мрачевина по какъв начин може да види?

Теодора била млада, простодушна и неопитна и се поддала на нейните думи. Много спомогнало и бесовското прелъщение, тъй като силата му е огромна, а нашата природа е склонна към пристрастеностите и силата ни е немощна. И по този начин, тя послушала лукавия съвет и в нощния мрак направила безвластие. Но с утринната зора в сърцето й незабавно засияла светлината на Божието състрадание, тъй като като осъзнала прегрешението си, почнала да се съкрушава, да се бие по лицето и да скубе косите си. Тя се срамувала сама от себе си и сама си станала противна. Така Божието състрадание, което не търси гибелта на грешника, поради предходното й непорочие я подтикнало към бързо смирение и изправяне, тъй като Бог позволява от време на време падението на индивида, та като се изправи, да прояви още по-голям героизъм и старание към Бога, Който прости греховете.

Теодора съжалявала и плакала за сторения грях и се стараела най-малко малко да се утеши, като си мислела:

- Бог не знае за моя грях. Впрочем, даже и тогава за мене той е позор и тъга.

Като се опитвала да успокои скръбта си, тя отишла в един женски манастир при игуменията, която познавала. Виждайки скръбното й лице, игуменията попитала:

- Каква тъга криеш, дъще моя? Да не те е обидил мъжът ти?

Теодора дала отговор:

- Не, госпожо моя, аз и сама не зная, за какво скърби сърцето ми.

Желаейки да я утеши, игуменията по подстрекателство на Божия Дух почнала душеполезна сказка и взела да чете божествените книги. Когато четяла едно наставление, стигнала до евангелското изречение: „ Няма нищо прикрито, което да се не открие, и скрито, което да се не узнае; по тази причина, каквото сте споделили в мрачно, то ще се чуе на видело; и каквото сте споделили на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите " `.

Като чула тези евангелски слова, Теодора се блъснала в гърдите и възкликнала:

- Горко на мене, окаяната! Ето, загинах, излъгах се, като си мислех, че Бог не ще узнае за моя грях!

И почнала да се удря, да плаче и да ридае.

Тогава игуменията схванала, че Теодора е паднала в грях и почнала да я разпитва какво е станало. А тя, въпреки че едвам можела да приказва от сълзите си, й разказала всичко в детайли.

С такива и други сходни слова игуменията я вразумила и поучила, наставила я по пътя на покаянието и я успокоила, като й разказала за Божието състрадание и неизречената Му доброта, с която е подготвен да приема каещите се и да прости на съгрешаващите. Тя й напомнила и за евангелската грешница, която умила със сълзи и избърсала с косите си нозете на Христа и получила от Бога помилван за греховете си.

Получила разтуха за сърцето си, тя се завърнала у дома. Но защото съвестта й я изобличавала, тя се срамувала да гледа мъжа си в лицето и размишлявала по какъв начин да умилостиви Бога. Отначало възнамерявала да постъпи в женски манастир, само че знаела, че брачният партньор й няма да разреши това. И ето, с цел да се скрие от него и всичките си познати, тя намислила следното.

Когато един път брачният партньор й отсъствал от вкъщи по някаква работа, тя остригала косите си и късно вечерта, преоблечена в мъжки облекла, поверила се на Божията воля, скрито напуснала къщата си и тръгнала бързо като птица, изхвърчала от мрежите. Тя стигнала до един необитаем манастир, наименуван „ Октодекат ", който се намирал на осемнадесет версти от града, и почукала на портите му.

Игуменът отстъпил пред молбите й, приел я и заповядал да минава всички отшелнически послушания. Така измежду мъжете заживяла жена в облик на мъж, с мъжко име и никой не знаел тази загадка, с изключение на Единия Бог. Кой може да опише сложното й житие? Братята виждали труда й в послушанието, търпението във въздържанието, смирението в подчинението, само че нейните съкровени и секрети подвизи, всенощните молебствия, сърдечните въздишки, сълзите, преклонените колене и въздигнати ръцете виждал единствено Бог. И през деня, и нощем припадала тя към милосърдието Му, както в миналото блудницата, умила със сълзи нозете на Господа. Покаянието й било по-голямо от сторения грях, тъй като със примирение умъртвила пристрастеностите и похотите си, унижила се пред всички, победила волята си със самоотрицание и станала като ангел в плът. Тялото й, в миналото осквернено, а в този момент очистено от подвизите на покаянието и сълзите, станало свят Божий храм, жилище на Светия Дух.

След време блажената Теодора била пратена с камили в Александрия да купи пшеница за потребностите на манастира. Когато я изпращал, игуменът споделил:

- Чедо, в случай че се забавиш по пътя, отбий се в Енатския манастир и там пренощувай с камилите.

Теодора в действителност се забавила и изпълнявайки заповедта на игумена, се отбила в близкия до града манастир, наименуван „ Енат ". Тя се поклонила на игумена му и поискала благословия да даде отдих на камилите до другия ден. Игуменът й дал място в странноприемницата, където имало и обор за камилите. По това време там била отседнала една немлада девственица - дъщерята на игумена, която пристигнала да се поклони на татко си и да го навести. Като видяла младия духовник, т.е. блажената Теодора, по дяволско подстрекателство девицата усетила въжделение към него. През нощта тя пристигнала при Теодора, която спяла към камилите, и без да знае, че пред нея е жена, почнала нахално да я уговаря към грях.

Но Теодора споделила:

- Иди си от мене, сестро, тъй като не съм свикнал с такива работи. Освен това нося в себе си злобен дух и се опасявам, да не те убие.

Девицата си отишла посрамена, само че намерила различен посетител, с който направила безвластие и заченала в утробата си. На сутринта блажената се отправила в града и като изпълнила послушанието, се завърнала в манастира си и траяла подвизите за своето избавление. След шест месеца се разкрило, че девицата е бременна и домашните й почнали да я бият и да разпитват кой й сторил това. Научена от дявола, тя обвинила блажената Теодора.

Като се посъветвали между тях, монасите я прогонили от манастира с непочтеност и побоища и й дали младенеца. Голямо било дивното самообладание на блажената! С една дума тя можела да потвърди невинността си, само че като не желаела да открие тайната, че е жена, приела върху себе си непознатия грях, като отмъщение за предходното си закононарушение. Тя взела младенеца и седнала пред манастирските порти, ридаейки като изгонения от парадайса Адам. После си направила дребна барака против манастира, изпросвала от пастирите мляко и цели седем години хранела с него младенеца, а сама търпяла апетит, жадност и голота, мраз и задух, като употребявала за пиво морска вода и се хранела с диви треви.

След време братята намерили блажената в пустинята, довели я в манастира, а игуменът й споделил:

- Брате Теодоре, Бог елементарни прегрешението, който беше сторил. Живей с нас и се подвизавай, само че не излизай повече отвън манастира, с цел да не те изкуси още веднъж дяволът. Възпитавай и сина си, с цел да бъде ревнител на твоите подвизи.

И й дал килия, като я освободил от всевъзможни манастирски работи, с цел да се моли умерено на Бога и да почине след огромните си писания. Света Теодора живяла две години в килията дружно с мнимия си наследник Теодор, като го учела на четмо и писмо, на боязън Божий и на примирение, смирение и други отшелнически добродетели.

Една вечер пред всички тя извикала момчето, затворила се с него в килията и почнала да го поучава. А игуменът по Божие подстрекателство пратил неколцина братя да чуят пред вратите защо беседва с чедото си. Света Теодора притиснала детето към гърдите си, прегръщала го, целувала го и му говорела:

- Възлюбени сине мой! Времето ми пристигна, настъпи краят ми и аз си отивам от тебе. Недей да плачеш за мен и не казвай „ аз съм сирак ", тъй като имаш за татко Бога, Който те покрива със Своята берекет. И аз ще се апелирам за теб, в случай че имам безстрашие пред Него. Чуй последните ми слова и ги скътай в сърцето си: бит Бога повече от всякоя гад и повече от самия себе си, прилепи се към Него с цялото си сърце, не преставай да Го славословиш и да Го молиш с уста и сърце, език и разум. Не оставяй в никакъв случай общото предписание и дружно с другите братя върви в църквата за първия, третия, шестия и деветия час, за вечерня, полунощна и утреня. Всичките ти молебствия да бъдат съпроводени със сърдечно обезсърчение, със сълзи и въздишки. Плачи пред Бога всеки ден, с цел да се сподобиш с постоянно успокоение. Слушай игумена и братята, откажи се от своята воля, бъди чистосърдечен занапред и до края на живота си. Загради с безмълвие устата си, старай се да не осъдиш някого и да не се присмееш на непознатия грях. Като видиш някой да съгрешава, помоли се за него на Единия непогрешим Бог, с цел да го изправи, а тебе да избави от грехопадения и противников изкушения. Не казвай нито нещо празно, нито скверно, нито хулно, от устата ти да не излиза такава дума, за която да би трябвало да отговаряш в деня на съда. Бъди мирен и преклонен по сърце, почитай всички за свои отци и благодетели, а себе си смятай за минимален от всички. Ако чуеш, че някой от братята е болен, не се лени да го посетиш, с старание му послужи и без ропот изпълнявай всяко предоставено смирение. Обикни като скъпоценно богатство нищетата и нестяжанието. Спомняй си живота ми и по какъв начин се скитах дружно с тебе: какво получих в колибата си пред манастирската ограда? Ястия и одежди ли? Предмети ли или някакво богатство? Нищо друго, с изключение на Бога. Защото какво е по-важно за индивида от Бога и Божествената Му обич? Той е нашето богатство, Той е нашето благосъстояние, Той е храна и пиво, Той е дреха и покров, Той е нашето здраве и мощ, Той е забавление и наслада, вяра и очакване. Него се потруди да придобиеш, сине мой. Ако придобиеш Него, то ще е задоволително и ще се възвеселиш за Него повече, в сравнение с в случай че придобиеш и целия свят. Старай се да опазиш чистотата си: както в този момент си чист телом и духом, по този начин пребивавай до края на живота си. Пази се, чадо мое, да не оскърбиш Божия Дух и да не го отдалечиш от себе си със сладострастие и глезене на плътта. Умъртви членовете си, не давай покой и сгода на тялото си. Като непослушен осел го смирявай с апетит, жадност, работа и рани, до момента в който не преставиш пред Христа душата си чиста, като чиста булка. Пази се деликатно и от бесовските мрежи, бъди изтрезнял и безсънен, тъй като дяволът не дреме и търси да погълне всеки, който служи на Бога. От този зложелател да те отбрани Божията помощ! Също поменувай и мен, чадо мое, с цел да се сподобя с милостта на праведния Съдия, Който ще съди освен явните, само че и тайните грехове, и пред Когото ще се явя през днешния ден.

Разумното момче споделило:

- Нима си отиваш и ме оставяш сирак, отче мой? Какво ще върша без тебе? Уви за мене, бедния! Горко на мен, сиротния, тъй като се отнемам от тебе, положителни ми отче!

А Теодора го утешавала:

- Нима не ти споделих, че не си сирак, тъй като имаш Бога за твой страж и Той се грижи за тебе. Той ще ти бъде татко и майка, преподавател и ментор, настойник и началник в спасението.

Тя дълго се молела по този начин, само че не се чували всичките й думи, а единствено плачът и удрянето в гърдите. Заедно с нея ридаело и момчето, оплаквайки осиротяването си. Теодора още веднъж го утешавала и още веднъж се молела. Накрая радостно споделила:

- Благодаря на Тебе, премилосърдни Творче мой, че ме чу, че ме помилва и избави душата ми от гибел и очите ми от сълзи.

Като изричала и други думи на признателност и се веселяла духом, тя замълчала. Изглеждало по този начин, като че ли предала светата си душа в ръцете на Господа, тъй като повече не се чували думите й, а единствено плачът на момчето. В този час почнали да благовестят за утренята. Монасите отишли при игумена и му предали всичко, което споделила света Теодора.

После игуменът събрал братята и отишъл в килията на Теодора, отворил вратата и споделил:

- Отче Теодоре, благослови!

Но отговор нямало, тъй като блажената към този момент се преставила в Господа. А момчето, плачейки, заспало и едвам съумели да го разсънят. Като влезнали в килията, братята видели света Теодора да лежи на земята. Ръцете й били скръстени на гърдите, очите затворени, а лицето сияело с хубост, като лице на ангел. Когато почнали да подготвят за заравяне честното й тяло, игуменът разкрил гърдите й, изсъхнали от продължителния пост, и всички разбрали, че била жена.

Много монаси, живеещи покрай Октодекатския манастир, научили за случилото се, събрали се със свещи и кадилници, приготвили светото тяло на преподобната Теодора и го погребали с почести в обителта. И ярко чествали доста дни, прославяйки Христа Бога и възвеличавайки възлюбената Му булка. След погребението мъжът й си изпросил килията, в която живяла жена му, или по-добре да се каже - невестата Христова, и приел отшелнически постриг. Помнейки нейните подвизи, той се подвизавал в пост, молитва и сълзи и скоро се преставил в Господа. А момчето Теодор, който тя имала като наследник, наследил нрава и добродетелното житие на мнимия си татко или по-добре на своята преподобна майка. Той достигнал такова съвършенство, че след гибелта на игумена всички монаси го избрали на негово място. Теодор бил добър отец, наставлявал чедата си по пътя на спасението и самичък последвал преподобната по същия път и дружно се нея се заселили в небесните обители.

С молитвите на Твоите светии, Господи, не лишавай и нас от небесното Си Царство. Амин.

Църквата честа още светлата памет на преподобни Силуан Атонски.