Ирански филм отново развълнува Берлинале
Очакваният с интерес „ Любимата ми торта “ на иранските кинорежисьори Мариам Могхадам и Бехташ Санаеха, съфинансиран от Иран, Франция, Швеция и Германия, стана първият любим на публиката на 74-тия кинофестивал „ Берлинале “ (15-25 февруари). Показан още при започване на фестивала, филмът бе дълго приветстван, до момента в който изпълнителите на основните функции Лили Фархадпур и Есмаил Мехраби държаха в ръце портрет на режисьорите, отсъстващи от Берлин поради наложената им възбрана да напущат страната си.
Нежен и разнежващ филмът демонстрира седемдесет годишната вдовица Махин, която, след дълги години самотност, набира кураж и поканва в дома си, с цел да го почерпи с обичаната си торта, също толкоз самотния водач на такси Есмаил. Трогателното им другарство трае по-малко от една нощ, по време на която той поправя изгорялата електрическа апаратура, а тя, с изключение на сладкиш, му предлага сърми и вино. Двамата изживяват мигове на откровено и мощно привличане, спомняйки си младостта и надявайки се бъдещо общуване. „ Моралната полиция “, която арестува млади девойки, поради „ погрешно “ носене на наложителния хиджаб и която на процедура е на всички места, този път не плаши Махин.
Тя пуска касетки със записи от „ остарели “ песни и с прочувствен танц разсънва душата на госта си, който пък от своя страна, със симпатична откровеност следва ненадейно връхлетялото го предложение за флирт (представен по най-нежния вероятен начин). „ Какво толкоз може да ни направи полицията? “, екзалтирано се провиква вдовицата, „ с изключение на да ни накара да се оженим “…
Без грам долнопробност и с обилие от финес и подигравка филмът застава на страната на правото мъжете и дамите, без значение от възрастта им, да имат право да се търсят и да се радват на взаимна обич. Независимо, че ориста взема решение друго, късият, само че бездънен ентусиазъм за споделеност е показан с толкоз завладяваща човечност, че дълго аплодиращите фенове го направиха с насълзени очи. „ Днес, филмът, чието снимане лиши три години от живота ни, ще бъде показан без да можем да присъстваме. Чувстваме си като родители, само че които им е неразрешено даже да погледнат новороденото си дете. Не ни беше разрешено да гледаме кино лентата с вас, проницателната аудитория на този значим фестивал. Тъжни сме и сме изтощени, само че не сме сами “ – разгорещено споделиха във видео послание режисьорите на кино лентата Мариам Могхадам и Бехташ Санаеха.
От своя страна, ирландско-белгийският филм „ Малки неща като тези “, който откри фестивала, съумя да раздели критиците. По-неласкавите към пределната мрачност на историческата драма на белгийския режисьор Тим Милантс и с присъединяване на звездата от „ Опенхаймер “ Килиан Мърфи го откриха за прекомерно тежък и в някаква степен интровертен, до момента в който харесващите кино лентата оцениха по достолепие акомодацията на едноименния разказ на ирландската писателка Клеър Кийган. Особено доста се хареса актьорското осъществяване на Мърфи, чийто воин Бил Фърлонг е търговец на въглища и глава на семейство с пет дъщери. Действието на кино лентата се развива през 1985 година, в малко ирландско градче, в което „ цялата власт “ е в ръцете на католическата черква. Гневът на шепа безсърдечни и лицемерни монахини се стоварва най-много върху „ падналите девойки “ имали нещастието за забременеят без брак. Унижавани и измъчвани те са били (официално) „ превъзпитавани “ до 1996 година, когато бездушната духовна „ конструкция “ въпреки всичко е била закрита. Сниман в нарочна „ снежно-мъглива “ хармония филмът взема решение казуса със състраданието към унизените девойки посредством една протегната ръка, тази на Фърлонг.
Пристигналият непосредствено от фестивала в Сънданс „ Различният човек “ на нюйоркския сценарист и режисьор Аарон Шимберг предложи ексцентричен, съвсем халюцинационен взор върху мъчителните прекарвания на мъж с обезобразено лице, който откакто се отървава от недъга си, схваща, че различен мъж с лице, сходно на остарялото му, се радва на повече триумф в живота от него.
А „ Извън времето “ на френският кино финяга Оливие Асаяс се оказа гальовен, топъл и подигравателен спомен за изпълнената с неврози изолираност на двама братя в къщата на умрелите им родители. Годината е 2020, а световната зараза се назовава Ковид 19.
създател: СЛАВА
...
Нежен и разнежващ филмът демонстрира седемдесет годишната вдовица Махин, която, след дълги години самотност, набира кураж и поканва в дома си, с цел да го почерпи с обичаната си торта, също толкоз самотния водач на такси Есмаил. Трогателното им другарство трае по-малко от една нощ, по време на която той поправя изгорялата електрическа апаратура, а тя, с изключение на сладкиш, му предлага сърми и вино. Двамата изживяват мигове на откровено и мощно привличане, спомняйки си младостта и надявайки се бъдещо общуване. „ Моралната полиция “, която арестува млади девойки, поради „ погрешно “ носене на наложителния хиджаб и която на процедура е на всички места, този път не плаши Махин.
Тя пуска касетки със записи от „ остарели “ песни и с прочувствен танц разсънва душата на госта си, който пък от своя страна, със симпатична откровеност следва ненадейно връхлетялото го предложение за флирт (представен по най-нежния вероятен начин). „ Какво толкоз може да ни направи полицията? “, екзалтирано се провиква вдовицата, „ с изключение на да ни накара да се оженим “…
Без грам долнопробност и с обилие от финес и подигравка филмът застава на страната на правото мъжете и дамите, без значение от възрастта им, да имат право да се търсят и да се радват на взаимна обич. Независимо, че ориста взема решение друго, късият, само че бездънен ентусиазъм за споделеност е показан с толкоз завладяваща човечност, че дълго аплодиращите фенове го направиха с насълзени очи. „ Днес, филмът, чието снимане лиши три години от живота ни, ще бъде показан без да можем да присъстваме. Чувстваме си като родители, само че които им е неразрешено даже да погледнат новороденото си дете. Не ни беше разрешено да гледаме кино лентата с вас, проницателната аудитория на този значим фестивал. Тъжни сме и сме изтощени, само че не сме сами “ – разгорещено споделиха във видео послание режисьорите на кино лентата Мариам Могхадам и Бехташ Санаеха.
От своя страна, ирландско-белгийският филм „ Малки неща като тези “, който откри фестивала, съумя да раздели критиците. По-неласкавите към пределната мрачност на историческата драма на белгийския режисьор Тим Милантс и с присъединяване на звездата от „ Опенхаймер “ Килиан Мърфи го откриха за прекомерно тежък и в някаква степен интровертен, до момента в който харесващите кино лентата оцениха по достолепие акомодацията на едноименния разказ на ирландската писателка Клеър Кийган. Особено доста се хареса актьорското осъществяване на Мърфи, чийто воин Бил Фърлонг е търговец на въглища и глава на семейство с пет дъщери. Действието на кино лентата се развива през 1985 година, в малко ирландско градче, в което „ цялата власт “ е в ръцете на католическата черква. Гневът на шепа безсърдечни и лицемерни монахини се стоварва най-много върху „ падналите девойки “ имали нещастието за забременеят без брак. Унижавани и измъчвани те са били (официално) „ превъзпитавани “ до 1996 година, когато бездушната духовна „ конструкция “ въпреки всичко е била закрита. Сниман в нарочна „ снежно-мъглива “ хармония филмът взема решение казуса със състраданието към унизените девойки посредством една протегната ръка, тази на Фърлонг.
Пристигналият непосредствено от фестивала в Сънданс „ Различният човек “ на нюйоркския сценарист и режисьор Аарон Шимберг предложи ексцентричен, съвсем халюцинационен взор върху мъчителните прекарвания на мъж с обезобразено лице, който откакто се отървава от недъга си, схваща, че различен мъж с лице, сходно на остарялото му, се радва на повече триумф в живота от него.
А „ Извън времето “ на френският кино финяга Оливие Асаяс се оказа гальовен, топъл и подигравателен спомен за изпълнената с неврози изолираност на двама братя в къщата на умрелите им родители. Годината е 2020, а световната зараза се назовава Ковид 19.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ