Борисов днес е като Доган с порциите преди 11 години
Очаквах до края на юли, преди Народното събрание да излезе във почивка, да има развръзка в политическата рецесия. Няма. Сега сюжетът се трансформира. Дали заради боязън от реваншизъм по време на вероятно служебно държавно управление, дали заради други аргументи или от чиста нелепост, ръководещите се взеха решение на политическо самоубийство със сериозен риск да повлекат със себе си цялата страна. Предстои да забележим по какъв начин ще бъдат подложени на възходящ напън от личните си последователи да втвърдят политиката си. Протестите също ще ескалират, в случай че не през август, то след края на летния сезон. Правителството от дълго време абдикира от здравната рецесия и нито може, нито желае да наложи спазването на обикновени защитни ограничения против епидемията. Ние сме единствената страна от Европейски Съюз, в която през юли (най-топлия месец от годината) има повече лабораторно доказани случаи на заразяване, в сравнение с през целия предшестващ интервал. Това - на фона на събитието, че преди 2 месеца бяхме безплоден остров в океана на болестта. Мерките за избавяне на стопанската система се свеждат до
истерично мятане на пари на първо място в най-неспасяемите браншове
- ресторантьорството и туристическия бизнес. Там те ще потъват като вода в пясък.
Правят се доста съпоставения с рецесията и митингите от 2013 година. Но аз си припомням 2009 година. Съкрушителната победа на ГЕРБ на 5 юли пристигна, тъй като доста хора повярваха, че тази партия ще промени страната и ще се пребори с корупцията и злоупотребите с власт. В центъра на тогавашната предизборна акция беше прословутото безочливо изявление на Ахмед Доган по отношение на това, кой разпределя порциите в страната. ГЕРБ обвиняваше ръководещите в това, в което през днешния ден улицата и политическата съпротива упрекват ГЕРБ. След 11 години сме в същата изходна точка. Както тогава, по този начин и в този момент, към момента не сме в тежка икономическа рецесия, само че тя е на хоризонта и може да бъде единствено смекчена, само че не и избягната. Както тогава, по този начин и в този момент, имаме безконтролно държавно управление, изгубило доверието на болшинството хора. Към всичко това през днешния ден се прибавя и очертаващата се тежка здравна рецесия, провокирана от пандемията. Втората разлика е, че в този момент хората към този момент са на улицата. Третата - че може да няма избори преди тези рецесии да ни връхлетят с цялата си мощност.
Най-наглата опорна точка на ГЕРБ е внушението,
че това държавно управление се запъва във властта надали не с цел да прояви политическа отговорност. Внушението в действителност е, че никой по-добре от това държавно управление не може да преведе страната през тежките есенни и зимни месеци. Това е толкоз безочливо, колкото това изявление на Доган в с. Кочан. С чоп да излъчим кабинет на мястото на настоящия, ще има шансове да се оправи по-добре.
Корупцията, селективното правораздаване и злоупотребите с власт са язви в българския политически живот през цялото време на демократичното ни развиване. Не съм от хората, които считат, че единствено сегашната власт може да бъде упреквана за тях. Но ГЕРБ получи съвсем неограничена власт точно тъй като породи очаквания, че може, в случай че не да затвори изцяло тези язви, най-малко да ги направи търпими. Това не трансформира обстоятелството, че
в българската политика няма светци.
Въпросът е другаде - юлските митинги демонстрираха и демонстрират, че е вероятен политически напън, който да принуди политиците да станат по-цивилизовани и по-малко безскрупулни. ГЕРБ имаше 3 седмици, с цел да реши дали да се съобрази с този напън и да поддържа настояванията на протестиращите, или да избра да бъде единствено част от казуса, а не и от опитите той да бъде решен. Изборът на тази партия към този момент е явен. Оттук нататък тя може да печели единствено Пирови победи, до цялостното си самоизтребление. Все по-малки и все по-частични. Все отново нямам доверие да е допустимо противоположното - тя да унищожи изцяло демократичния капацитет в българското общество.
*от профила на социолога Цветозар Томов във Facebook
истерично мятане на пари на първо място в най-неспасяемите браншове
- ресторантьорството и туристическия бизнес. Там те ще потъват като вода в пясък.
Правят се доста съпоставения с рецесията и митингите от 2013 година. Но аз си припомням 2009 година. Съкрушителната победа на ГЕРБ на 5 юли пристигна, тъй като доста хора повярваха, че тази партия ще промени страната и ще се пребори с корупцията и злоупотребите с власт. В центъра на тогавашната предизборна акция беше прословутото безочливо изявление на Ахмед Доган по отношение на това, кой разпределя порциите в страната. ГЕРБ обвиняваше ръководещите в това, в което през днешния ден улицата и политическата съпротива упрекват ГЕРБ. След 11 години сме в същата изходна точка. Както тогава, по този начин и в този момент, към момента не сме в тежка икономическа рецесия, само че тя е на хоризонта и може да бъде единствено смекчена, само че не и избягната. Както тогава, по този начин и в този момент, имаме безконтролно държавно управление, изгубило доверието на болшинството хора. Към всичко това през днешния ден се прибавя и очертаващата се тежка здравна рецесия, провокирана от пандемията. Втората разлика е, че в този момент хората към този момент са на улицата. Третата - че може да няма избори преди тези рецесии да ни връхлетят с цялата си мощност.
Най-наглата опорна точка на ГЕРБ е внушението,
че това държавно управление се запъва във властта надали не с цел да прояви политическа отговорност. Внушението в действителност е, че никой по-добре от това държавно управление не може да преведе страната през тежките есенни и зимни месеци. Това е толкоз безочливо, колкото това изявление на Доган в с. Кочан. С чоп да излъчим кабинет на мястото на настоящия, ще има шансове да се оправи по-добре.
Корупцията, селективното правораздаване и злоупотребите с власт са язви в българския политически живот през цялото време на демократичното ни развиване. Не съм от хората, които считат, че единствено сегашната власт може да бъде упреквана за тях. Но ГЕРБ получи съвсем неограничена власт точно тъй като породи очаквания, че може, в случай че не да затвори изцяло тези язви, най-малко да ги направи търпими. Това не трансформира обстоятелството, че
в българската политика няма светци.
Въпросът е другаде - юлските митинги демонстрираха и демонстрират, че е вероятен политически напън, който да принуди политиците да станат по-цивилизовани и по-малко безскрупулни. ГЕРБ имаше 3 седмици, с цел да реши дали да се съобрази с този напън и да поддържа настояванията на протестиращите, или да избра да бъде единствено част от казуса, а не и от опитите той да бъде решен. Изборът на тази партия към този момент е явен. Оттук нататък тя може да печели единствено Пирови победи, до цялостното си самоизтребление. Все по-малки и все по-частични. Все отново нямам доверие да е допустимо противоположното - тя да унищожи изцяло демократичния капацитет в българското общество.
*от профила на социолога Цветозар Томов във Facebook
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ