Очаква се сериозно понижаване на икономическия растеж в Европа през

Очаква се съществено намаление на икономическия напредък в Европа през 2023 година. В Централна и Източна Европа Брутният вътрешен продукт ще бъде с най-значителен спад - едвам 0,8% по отношение на 4,0 % през 2022 година В България той се чака да бъде 1.5%. Това стана ясно по време на Осмата годишна конференция по ръководство на риска, проведена от Кофас България, която се организира на 26 април в хотел „ Хилтън “. Темата на събитието беше „ Стабилност в турбулентни времена ”, а на него бяха дискутирани настоящите опасности пред бизнеса и вероятните решения за справяне с тях в нестабилна икономическа и политическа среда. Участници в конференцията бяха представители на български и задгранични компании, както и водещи финансисти, които споделиха своята позиция за динамичната международна конюнктура.  Според разбора на Кофас, годишната прогноза за икономическия напредък в Северозападна Европа е 0,4% по отношение на 2,5% през 2022. Влошаване се чака и в Съединени американски щати, а позитивна наклонност се следи при китайската стопанска система. Предвижда се растеж на Световния БВП от едвам 1.9% съпоставяне с 3% през 2022. Пламен Димитров, шеф на Кофас България и основният икономист на Кофас за Централна и Източна Европа - Грегорж Шилевич, направиха обзор на страновите и секторни опасности по света. По думите на Шилевич стопанските системи стартират да се възвръщат от средата на 2022 година, само че цените задържат високи равнища. По-сериозно терзание основава базовата инфлация, която изключва цените на силата и питателните артикули. В своя разбор Пламен Димитров отбелязва, че най-перспективните браншове в международен мащаб са фармация и осведомителни технологии, а най-рискови остават строителство, превоз и текстил – облекло. И двамата специалисти споделиха, че при множеството страни се вижда нарастване при броя на сдруженията, които означават неплатежоспособност, само че статистиката се трансформира всяка година заради промени в правните рамки на страните. Българските сдружения, изпаднали във банкрут през 2022 година, са нарастнали с 3.1% по отношение на 2021 – от 516 до 532. По-ясна информация демонстрира наклонността при общата информация, която сочи, че общият брой на
производствата по неплатежоспособност на предприятия в страните от ЦИЕ, обхванати от разбора на Кофас, се е нараснал от 25 917 през 2021 година до 36 090 през 2022 година, т.е. с 39,3%. Експертите регистрират сходен напредък най-много поради помощта на
антикризисните ограничения около COVID-19. Според изчисленията на Кофас дефицитът на работна ръка поддържа растежа на заплатите в България, който по този начин или другояче се оказа невисок. Последните данни за октомври 2022 година сочат годишно нарастване от към 3%.

Политологът Първан Симеонов oткрои дълготрайните опасности пред страната, измежду които демографската обстановка, бедността, общественото разслояване, гетоизацията, проблемите на пенсионната система. По неговите думи най-големият политически риск пред страната е отчуждението сред хайлайф и народ, който основава популизма през днешния ден, а страната ни би трябвало да затвърди своята
евроатлантическа еднаквост. Изпълнителният шеф на „ Галъп интернешънъл “ съобщи също, че за първи път се вижда съмнение у хората за преимуществата от участието в Европейски Съюз.
Сред обсъжданите тематики бяха и упованията за въвеждането на еврото в България и инфлацията. Според данни на Кофас, показани на риск конференцията по-рано, общото нарастване на цените в България ще спадне до 11,2% междинна годишна
процентна стойност, спрямо регистрираните 15.3% за миналата година. Очаква се Европейската централна банка да усили лихвите от 3,5 - 4,0% до края на 2023 година.