След 134 дни работа за хазната, от днес работим за себе си
Общо 134 дни работим за държавната хазна през 2024 година Бюджетът за тази година залага консолидирани доходи в размер на 75,3 милиарда лева Приемайки, че за ден създаваме над 562 млн. лв. - изчислено на база прогнозния размер на Брутният вътрешен продукт от 206 милиарда лева през 2024 година, то са нужни 134 дни с цел да попълним държавната хазна, пише Петър Ганев, старши откривател в Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Според календара, като отчетем и фактът, че годината е високосна, самобитният Ден на данъчна независимост настава на 13 май 2024 година Това е хипотетичната дата, на която бихме попълнили държавната хазна, в случай че всичко, което създаваме от началото на година, отива единствено в интерес на бюджета.
Тази дата стъпва на консолидираните доходи в хазната, само че следва да отчитаме и огромния бюджетен недостиг в последните години. През 2024 година консолидираните държавни разноски са планувани в размер на 81,5 милиарда лева, което значи, че дефицитът в държавните финанси се чака да доближи 6,2 милиарда лева Тази сума се равнява на 11 спомагателни дни, в които стопанската система би трябвало да работи единствено за бюджета, в случай че желаеме да няма недостиг и да покрием всички разноски без да теглим нов дълг.
В средносрочната бюджетна прогноза е заложен недостиг в размер на 6-7 милиарда лева и през 2025 и 2026 година, тъй че тематиката за устойчивостта на бюджета, размера на държавния дълг и лихвите по него ще бъде изключително настояща в идващите години.
ИПИ: Данъчната независимост тази година закъсня
Данъкоплатците понесоха цялостната тежест на пандемията, настояват икономистите
Интересно е да се проследят всички канали, по които се финансират въпросните 81,5 милиарда лева консолидирани разноски. Косвените налози носят 25,5 милиарда лева, в това число 18,6 милиарда лева от Данък добавена стойност, близо 6,5 милиарда лева от акцизи и под 400 млн. лева от мита. Над 31% от общата бюджетна рамка се финансират от облагане на потреблението. Преките налози носят 12,9 милиарда лева, в това число 7 милиарда лева от облагането на приходите на физическите лица и 5,9 милиарда лева от корпоративните налози. Това са общо към 16% от общата бюджетна рамка. Приходите от обществено и здравно обезпечаване доближават 17,7 милиарда лева, в това число 12,8 милиарда лева вноски за публичното обезпечаване (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица и т.н.) и 4,9 милиарда лева вноски за здравно обезпечаване. Общо осигуровките финансират 22% от общата бюджетна рамка.
Източник:
Описаните дотук доходи покриват над 2/3 от бюджетната рамка. Други значими приходоизточници са имуществените налози - близо 1,6 милиарда лева доходи, и другите неданъчни доходи, в това число 3,5 милиарда лева доходи от такси, 1,8 милиарда лева доходи и приходи от благосъстоятелност и 2,5 милиарда лева от продажбата на активи. Общо неданъчните доходи финансират към 12% от бюджетната рамка. Към тях можем да прибавим и 660 млн. лева годишна вноска от Българска народна банка. Важна роля в бюджета играят помощите, като прехвърлянията от Европейски Съюз се чака да доближат над 7 милиарда лева Това са средства, които в огромна си част финансират финансови разноски в бюджета, т.е. поддържат обществените вложения. Близо 9% от общата бюджетна рамка се финансира от Европейски Съюз.
Въпреки че през 2024 година следим нормализиране на бюджетната процедура - има признат бюджет, лист с капиталови планове и правила за основни бюджетни индикатори (например формулата за установяване на минималната заплата), фискалната политика продължава да бъде сложена под сериозен напън.
Тези опасности в допълнение се усилват от новата вълна на политическа неустойчивост, която слага въпроси както за осъществяването на бюджета, по този начин и за курса на фискалната политика след парламентарните избори. От макроикономическа позиция е време да се сложи фокус върху политиката по разноските, която да се ориентира към постигането на резултати и да овладее автоматизираното повишаване на разходната част без действително да се реализира прогрес в основни обществени сфери.
В кратковременен проект наподобяват най-опасни решенията за дотации или данъчни преференции за стотици милиони, които зачестяват в последните години и месеци. Връщането на стопанската система към ниска инфлация значи, че приходите към този момент ще зависят от събираемостта, а в по-общ проект - от растежа на вложенията, приходите и потреблението. Това към този момент се вижда в настоящите данни за осъществяването на постъпленията от налог върху добавената стойност. Всичко това е част от същинския спор за устойчивостта на бюджета, свиването на недостига и основаване на подкрепяща растежа данъчна среда, какъвто политиците дължат на жителите преди идните избори.
Насатъпи Денят на данъчната независимост. Точно 146 дни работим за страната през 2022 година
От през днешния ден към този момент работим за себе си
Според календара, като отчетем и фактът, че годината е високосна, самобитният Ден на данъчна независимост настава на 13 май 2024 година Това е хипотетичната дата, на която бихме попълнили държавната хазна, в случай че всичко, което създаваме от началото на година, отива единствено в интерес на бюджета.
Тази дата стъпва на консолидираните доходи в хазната, само че следва да отчитаме и огромния бюджетен недостиг в последните години. През 2024 година консолидираните държавни разноски са планувани в размер на 81,5 милиарда лева, което значи, че дефицитът в държавните финанси се чака да доближи 6,2 милиарда лева Тази сума се равнява на 11 спомагателни дни, в които стопанската система би трябвало да работи единствено за бюджета, в случай че желаеме да няма недостиг и да покрием всички разноски без да теглим нов дълг.
В средносрочната бюджетна прогноза е заложен недостиг в размер на 6-7 милиарда лева и през 2025 и 2026 година, тъй че тематиката за устойчивостта на бюджета, размера на държавния дълг и лихвите по него ще бъде изключително настояща в идващите години.
ИПИ: Данъчната независимост тази година закъсня
Данъкоплатците понесоха цялостната тежест на пандемията, настояват икономистите
Интересно е да се проследят всички канали, по които се финансират въпросните 81,5 милиарда лева консолидирани разноски. Косвените налози носят 25,5 милиарда лева, в това число 18,6 милиарда лева от Данък добавена стойност, близо 6,5 милиарда лева от акцизи и под 400 млн. лева от мита. Над 31% от общата бюджетна рамка се финансират от облагане на потреблението. Преките налози носят 12,9 милиарда лева, в това число 7 милиарда лева от облагането на приходите на физическите лица и 5,9 милиарда лева от корпоративните налози. Това са общо към 16% от общата бюджетна рамка. Приходите от обществено и здравно обезпечаване доближават 17,7 милиарда лева, в това число 12,8 милиарда лева вноски за публичното обезпечаване (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица и т.н.) и 4,9 милиарда лева вноски за здравно обезпечаване. Общо осигуровките финансират 22% от общата бюджетна рамка.
Източник:
Описаните дотук доходи покриват над 2/3 от бюджетната рамка. Други значими приходоизточници са имуществените налози - близо 1,6 милиарда лева доходи, и другите неданъчни доходи, в това число 3,5 милиарда лева доходи от такси, 1,8 милиарда лева доходи и приходи от благосъстоятелност и 2,5 милиарда лева от продажбата на активи. Общо неданъчните доходи финансират към 12% от бюджетната рамка. Към тях можем да прибавим и 660 млн. лева годишна вноска от Българска народна банка. Важна роля в бюджета играят помощите, като прехвърлянията от Европейски Съюз се чака да доближат над 7 милиарда лева Това са средства, които в огромна си част финансират финансови разноски в бюджета, т.е. поддържат обществените вложения. Близо 9% от общата бюджетна рамка се финансира от Европейски Съюз.
Въпреки че през 2024 година следим нормализиране на бюджетната процедура - има признат бюджет, лист с капиталови планове и правила за основни бюджетни индикатори (например формулата за установяване на минималната заплата), фискалната политика продължава да бъде сложена под сериозен напън.
Тези опасности в допълнение се усилват от новата вълна на политическа неустойчивост, която слага въпроси както за осъществяването на бюджета, по този начин и за курса на фискалната политика след парламентарните избори. От макроикономическа позиция е време да се сложи фокус върху политиката по разноските, която да се ориентира към постигането на резултати и да овладее автоматизираното повишаване на разходната част без действително да се реализира прогрес в основни обществени сфери.
В кратковременен проект наподобяват най-опасни решенията за дотации или данъчни преференции за стотици милиони, които зачестяват в последните години и месеци. Връщането на стопанската система към ниска инфлация значи, че приходите към този момент ще зависят от събираемостта, а в по-общ проект - от растежа на вложенията, приходите и потреблението. Това към този момент се вижда в настоящите данни за осъществяването на постъпленията от налог върху добавената стойност. Всичко това е част от същинския спор за устойчивостта на бюджета, свиването на недостига и основаване на подкрепяща растежа данъчна среда, какъвто политиците дължат на жителите преди идните избори.
Насатъпи Денят на данъчната независимост. Точно 146 дни работим за страната през 2022 година
От през днешния ден към този момент работим за себе си
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ