Стотици хиляди българи нямат банкова сметка
Между 12 и 16% от българите над 15-годишна възраст не имат банкова сметка. Това демонстрира отчет на основаният в Брюксел тинк-танк Finance Watch. На база последните данни за популацията на България от Националния статистически институт (НСИ) това значи, че сред 650 и 850 хиляди души не имат банкова сметка.
Подобна е и картината в Унгария, а най-крайна – в Румъния, където към трима от всеки 10 души над 15 години не имат банкова сметка.
Докладът главно показва, че уязвимите консуматори нямат задоволително елементарен достъп до съществена банкова сметка поради високите такси в Европейския съюз. Това се случва макар европейската регулация, която сътвори така наречен базова банкова сметка. Тя е реалност и в България, само че потреблението ѝ е пренебрежимо малко.
Според специалистите в неправителствената организация аргументи за големия брой хора без банкова сметка са незадоволителни акции за осведомление, досегаемост и отвращение на банките да оферират и осведомят потребителите за тези артикули. От Европейската организация на потребителите (BEUC) пък показват като причина и все по-малкото банкови клонове и касови услуги.
Цената на сметката на месец
В Германия главната платежна сметка коства 27.83 евро на месец. В Дания цената е 13 евро, а във Финландия – 10 евро. В Испания пък тя е безвъзмездна, в случай че брутният приход на семейството на потребителя е под 25200 евро годишно.
В България базовата платежна сметка бе на процедура освободена от такси, в случай че се употребява за приемане на заплата или пенсия, само че това по този начин и не докара до необикновен растеж в потреблението ѝ. Бившият финансов министър Асен Василев изясни при започване на годината това с обстоятелството, че продуктът не е уеднаквен и методът на всяка банка е друг и те слагат спомагателни условия.
По данни на Министерството на финансите от септември, когато бяха отстранени таксите, към началото на годината откритите сходни сметки са едвам 1000 – 2000.
Като се има поради, че разплащателната сметка е съществена услуга, потребителите не би трябвало да бъдат възпрепятствани да имат сметка заради това, че съставлява забележителна финансова жертва “, се отбелязва в отчета.
Сивата стопанска система
Освен с високите такси обаче високият дял на популацията без банкова сметка в някои страни се изяснява и с мащабите на сивата стопанска система изключително в посочените три страни – Румъния, България и Унгария. Според отчет, направен от подкомисията по данъчни въпроси FISC към Европейския парламент, да вземем за пример в България размерът на сивата стопанска система е към една трета от размера на Брутният вътрешен продукт за страната. Именно на идващите две места са Румъния с 29% сива стопанска система към Брутният вътрешен продукт и Унгария с 25%.
Подобна е и картината в Унгария, а най-крайна – в Румъния, където към трима от всеки 10 души над 15 години не имат банкова сметка.
Докладът главно показва, че уязвимите консуматори нямат задоволително елементарен достъп до съществена банкова сметка поради високите такси в Европейския съюз. Това се случва макар европейската регулация, която сътвори така наречен базова банкова сметка. Тя е реалност и в България, само че потреблението ѝ е пренебрежимо малко.
Според специалистите в неправителствената организация аргументи за големия брой хора без банкова сметка са незадоволителни акции за осведомление, досегаемост и отвращение на банките да оферират и осведомят потребителите за тези артикули. От Европейската организация на потребителите (BEUC) пък показват като причина и все по-малкото банкови клонове и касови услуги.
Цената на сметката на месец
В Германия главната платежна сметка коства 27.83 евро на месец. В Дания цената е 13 евро, а във Финландия – 10 евро. В Испания пък тя е безвъзмездна, в случай че брутният приход на семейството на потребителя е под 25200 евро годишно.
В България базовата платежна сметка бе на процедура освободена от такси, в случай че се употребява за приемане на заплата или пенсия, само че това по този начин и не докара до необикновен растеж в потреблението ѝ. Бившият финансов министър Асен Василев изясни при започване на годината това с обстоятелството, че продуктът не е уеднаквен и методът на всяка банка е друг и те слагат спомагателни условия.
По данни на Министерството на финансите от септември, когато бяха отстранени таксите, към началото на годината откритите сходни сметки са едвам 1000 – 2000.
Като се има поради, че разплащателната сметка е съществена услуга, потребителите не би трябвало да бъдат възпрепятствани да имат сметка заради това, че съставлява забележителна финансова жертва “, се отбелязва в отчета.
Сивата стопанска система
Освен с високите такси обаче високият дял на популацията без банкова сметка в някои страни се изяснява и с мащабите на сивата стопанска система изключително в посочените три страни – Румъния, България и Унгария. Според отчет, направен от подкомисията по данъчни въпроси FISC към Европейския парламент, да вземем за пример в България размерът на сивата стопанска система е към една трета от размера на Брутният вътрешен продукт за страната. Именно на идващите две места са Румъния с 29% сива стопанска система към Брутният вътрешен продукт и Унгария с 25%.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ