Богатството на традициите и средногорски багри топлят всеки гост на Челопеч
Общините с най-висока междинна заплата в България не са огромните регионални центрове. Това демонстрира анализът на Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система, който употребява последните обществени данни от Националния статистически институт за 2017 година. Лидерите по заплати са относително дребни общини, в които има доста огромни работодатели - нормално в енергетиката или добивната индустрия. Тези огромни компании дават високи заплати и в това време преобладават тотално локалния пазар на труда, т.е. огромна част от работещите на територията на общината работят точно в тях.
Така че в този смисъл няма изненада, че най-високата междинна заплата в България за 2017 година е записана в община Челопеч, на чията територия работи добивната компания "Дънди Прешъс Метълс ". А сумата на възнаграждението е 2 178 лв..
Село Челопеч е зародило като средище на антични тракийски и старославянски селища надалеч преди османското настъпление. Тези селища са се намирали в местностите Гинова могила, Селищара, Малоселене и Бреневе. Първите сведения за селото, което тогава е наброявало 89 къщи, се черпят от публични архиви в началния интервал на османското иго. Името на селото има старобългарски генезис и съгласно упоменатите архиви открити в град Никопол е било "Джелубек ", което означавало и тогава челно персонално място, както и в този момент.
При нахлуването на славяните през VІІ век, в южните скатове на Стара планина са зародили редица укрепени селища, които са пазели славяните от завареното тракийско население.
Село Челопеч се намира в планински регион. Община Челопеч включва единствено едно обитаемо място - село Челопеч, ситуирано на южните скатове на Стара планина, край основния път София-Бургас, който минава през Подбалканската долина. През селото минава и подбалканската жп линия. Броят на популацията в Челопеч е близо 2000 души.
Историята на селището датира от дълбока античност, за което свидетелстват останките, открити в землището на Челопеч - Гинова могила, Градище и други. Името му се среща в непокътнати турски документи още от 1430 година. Предполага се, че е съществувало по време на Втората българска страна или е основано директно преди рухването на България под османска власт от популацията на съществували в покрайнините му други селища.
Рудодобивът е главен бранш в индустриалната конструкция на общината. Челопеч е най-голямото и богатомедно-златно-пиритно находище в Европа, което е една от аргументите за положителното икономическо положение на общината. Челопешкото находище се характеризира с извънредно комплициран геоложки градеж, като до момента са разпознати към 71 минерални типа.
В момента находището се създава от "Челопеч Майнинг ", дъщерно сдружение на канадската компания "Дънди Прешъс Металс " Инк., с която страната е сключила концесионен контракт за рандеман на подземни благосъстояния. Поради високото наличие на арсен в концентрата, през 1990 година неговата преправка на територията на страната е неразрешена с декрет на Министерски съвет и от този момент се изнася.
Като цяло икономическият пейзаж в района се дефинира от частната самодейност.
Църквата "Свети Николай Чудотворец " е издигната през 1835 година. В нея се съхраняват скъпи църковнославянски книги, върху страниците на една от които има приписка за първото честване на празника на светите братя Кирил и Методий на 12 май 1853 година.
Общината стопанисва хижа "Мургана " с надморска височина 1350 м, ситуирана в подножието на връх Мургана в Стара планина, която е електрифицирана, разполага с оборудвана кухня, трапезария, леглова база от 80 кревати и парно отопление. До нея има асфалтов път. От село Челопеч до хижата се стига за към два часа. Тя е пункт от европейския туристически маршрут Е3 (Ком-Емине).
Читалището в селото "Труд и неизменност ", е със 100-годишна история. Към него са основани хор и детски танцов състав.
В Челопеч се организира Международния фолклорния фестивал "Златен прахуляк ", който съумя да набере известност с изключение на в рамките на Балканския полуостров, а и в целия свят. Всяка година, през третата седмица на юли, гостите се събират в китния парк за отдих и развлечения - "Корминеш ", намиращ се южно от Челопеч, над язовир "Качулка ". През годините фестивалът съумя да набере известност с изключение на в рамките на Балканския полуостров, а и в целия свят. Домакините от Община Челопеч годишно посрещат задгранични фолклорни обединения от Мексико, Индия, Грузия, Словакия, Турция, Румъния, Италия, Сърбия, Русия, Испания, Аржентина, Босна и Херцеговина, Бразилия, Грузия, Еквадор, Индия, Индонезия, Китай, Латвия, о-в Гуам, Сингапур, Словакия, Турция, Украйна, Чили, Колумбия, Беларус, Коста Рика и Тайван.
Така че в този смисъл няма изненада, че най-високата междинна заплата в България за 2017 година е записана в община Челопеч, на чията територия работи добивната компания "Дънди Прешъс Метълс ". А сумата на възнаграждението е 2 178 лв..
Село Челопеч е зародило като средище на антични тракийски и старославянски селища надалеч преди османското настъпление. Тези селища са се намирали в местностите Гинова могила, Селищара, Малоселене и Бреневе. Първите сведения за селото, което тогава е наброявало 89 къщи, се черпят от публични архиви в началния интервал на османското иго. Името на селото има старобългарски генезис и съгласно упоменатите архиви открити в град Никопол е било "Джелубек ", което означавало и тогава челно персонално място, както и в този момент.
При нахлуването на славяните през VІІ век, в южните скатове на Стара планина са зародили редица укрепени селища, които са пазели славяните от завареното тракийско население.
Село Челопеч се намира в планински регион. Община Челопеч включва единствено едно обитаемо място - село Челопеч, ситуирано на южните скатове на Стара планина, край основния път София-Бургас, който минава през Подбалканската долина. През селото минава и подбалканската жп линия. Броят на популацията в Челопеч е близо 2000 души.
Историята на селището датира от дълбока античност, за което свидетелстват останките, открити в землището на Челопеч - Гинова могила, Градище и други. Името му се среща в непокътнати турски документи още от 1430 година. Предполага се, че е съществувало по време на Втората българска страна или е основано директно преди рухването на България под османска власт от популацията на съществували в покрайнините му други селища.
Рудодобивът е главен бранш в индустриалната конструкция на общината. Челопеч е най-голямото и богатомедно-златно-пиритно находище в Европа, което е една от аргументите за положителното икономическо положение на общината. Челопешкото находище се характеризира с извънредно комплициран геоложки градеж, като до момента са разпознати към 71 минерални типа.
В момента находището се създава от "Челопеч Майнинг ", дъщерно сдружение на канадската компания "Дънди Прешъс Металс " Инк., с която страната е сключила концесионен контракт за рандеман на подземни благосъстояния. Поради високото наличие на арсен в концентрата, през 1990 година неговата преправка на територията на страната е неразрешена с декрет на Министерски съвет и от този момент се изнася.
Като цяло икономическият пейзаж в района се дефинира от частната самодейност.
Църквата "Свети Николай Чудотворец " е издигната през 1835 година. В нея се съхраняват скъпи църковнославянски книги, върху страниците на една от които има приписка за първото честване на празника на светите братя Кирил и Методий на 12 май 1853 година.
Общината стопанисва хижа "Мургана " с надморска височина 1350 м, ситуирана в подножието на връх Мургана в Стара планина, която е електрифицирана, разполага с оборудвана кухня, трапезария, леглова база от 80 кревати и парно отопление. До нея има асфалтов път. От село Челопеч до хижата се стига за към два часа. Тя е пункт от европейския туристически маршрут Е3 (Ком-Емине).
Читалището в селото "Труд и неизменност ", е със 100-годишна история. Към него са основани хор и детски танцов състав.
В Челопеч се организира Международния фолклорния фестивал "Златен прахуляк ", който съумя да набере известност с изключение на в рамките на Балканския полуостров, а и в целия свят. Всяка година, през третата седмица на юли, гостите се събират в китния парк за отдих и развлечения - "Корминеш ", намиращ се южно от Челопеч, над язовир "Качулка ". През годините фестивалът съумя да набере известност с изключение на в рамките на Балканския полуостров, а и в целия свят. Домакините от Община Челопеч годишно посрещат задгранични фолклорни обединения от Мексико, Индия, Грузия, Словакия, Турция, Румъния, Италия, Сърбия, Русия, Испания, Аржентина, Босна и Херцеговина, Бразилия, Грузия, Еквадор, Индия, Индонезия, Китай, Латвия, о-в Гуам, Сингапур, Словакия, Турция, Украйна, Чили, Колумбия, Беларус, Коста Рика и Тайван.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ