Община Варна създава перфектните предпоставки за „скрита приватизация на общинско имущес
Община Варна основава съвършените предпоставки за „ скрита приватизация на общинско имущество “. Констатацията е на Сметната палата, а мотив е едно от двете идентични съдружия на локалната администрация – апортиране на парцели, миноритарен дял в партньорството и никаква заинтересуваност от следствията. По една и съща скица Варна остава без стадионите си „ Юрий Гагарин “ и „ Спартак ”. Частните компании печелят от парцелите, а данъкоплатците се разделят със собствеността си.
Две от най-големите спортни уреди във Варна – стадионите „ Юрий Гагарин “ и „ Спартак “, станаха жертва на една и съща скица за скрита приватизация посредством апорт в частни търговски сдружения. Така общината изгуби един път собствеността си върху парцелите и повторно опцията да въздейства върху разпореждането с тях, защото е миноритарен съучастник в фирмите, които ги получиха. Това провокира митинги в града, a най-после се намеси персонално министър председателят, само че към този момент не наподобява някой да търси отговорност за цялата тази неразбория.
Началото е през 2005 година, когато администрацията на тогавашния кмет на града Кирил Йорданов влиза в съдружничество с „ Химимпорт “ и основава компанията „ Спортен комплекс Варна “. В нея общината влиза с апорт от 136 дка лични терени, включително и най-големият градски стадион „ Юрий Гагарин “. Имотите са оценени на малко над 12 млн. лева, което прави по към 40 евро на кв.м. Справка в архивите на няколко от най-големите организации за недвижими парцели във Варна обаче демонстрира, че през април 2005 година, междинната цена на парцелите в същия регион на Варна е към три-четири пъти по-висока. Не- подвластно от това администрацията на Йорданов не оспорва оценката и затова против апортираните парцели са записани едвам 35% от акциите в новоучредената компания.
Останалите 65% от акциите получава „ Химимпорт “ против оповестена парична вноска от близо 22.5 млн. лева За изпълнителен шеф на „ Спортен комплекс Варна “ е назначен Марин Митев, член на надзорния съвет на Централна кооперативна банка и на управителния съвет на „ Химимпорт “.
И ЗАПОЧВАТ ЕДНИ „ ОГРОМНИ ТРУДНОСТИ “
Дружеството е записало в предмета на активността си, че ще се занимава с „ образуване и осъществяване на спортни събития и мероприятия, създаване, поддържане и употреба на спортни площадки, игрища, басейни и други уреди за спортни и културни цели “. Но от 2005 година до момента от „ Спортен комплекс Варна “ непрестанно изясняват, че строителството на нов градски стадион среща „ големи компликации “. Те започвали с неналичието на кадастрална схема и неразбираема благосъстоятелност на част от апортираните общински имоти и претенции за продажба от притежателите им на „ нереално високи “ цени и стигали чак до непредвидено високи разноски за изместване на подземни и надземни информационни трасета. Но по този начин или другояче дванадесет години по-късно новият град- ски стадион продължава да е единствено във фаза „ постепенно прогресиращ недодялан градеж “.
Междувременно през септември 2015 година част от апортираните 136 дка общинска земя, оценени на 12 млн. лева, е продадена на командитно сдружение с присъединяване на „ Кауфланд България “. Стойността на договорката е много любопитна – за 14.46 дка купувачът заплаща близо… 18.3 млн. лева Не е належащо да си огромен математик, с цел да пресметнеш, че единствено една десета от апортираната 10 години по-рано земя е продадена доста по-скъпо от оценката на всичките 136 дка. Колкото и да се е трансформирал пазарът за тези години, сходно разминаване е фрапантно.
ЕДНО „ НЕДОРАЗУМЕНИЕ “
Но това не е всичко. „ Спортен комплекс Варна “ продължава да разпродава части от земята с претекста, че би трябвало да откри пари за строителството на стадиона. В края на септември 2017 година сдружението продава втори терен от активите си. Този път покупател е компанията „ Планекс “, която придобива имот от 11.5 дка единствено за 3.6 млн. лева В този случай цената е изненадващо ниска, само че пояснение няма. Според неофициална информация „ Планекс “ е била обезщетена с този терен за неизплатени строителни работи, осъществени на площадката на бъдещия стадион.
Сделката става известна на медиите в края на октомври, само че другояче е настойчиво отричана от Димитър Карбов (НФСБ), представител на варненския Общински съвет в Общото заседание на акционерите на „ Спортен комплекс Варна “. Няколко дни по-късно, когато е помолен да разяснява наличието на нотариалния акт от продажбата, Карбов на първо време пробва да скрие своята неинформираност и се прави на сюрпризиран. След това назовава новината за договорката „ неразбирателство “, а най-после даже се усъмнява в достоверността на документа.
В седемчленния Съвет на шефовете на „ Спортен комплекс Варна “ общинският съвет би трябвало да има трима представители. По незнайни аргументи те не са намерили за належащо да осведомят локалната администрация за желанието на мажоритарния притежател да предприеме нова, втора продажба на активи две години след първата. И този път варненци, които на хартия имат 35% от „ Спортен комплекс Варна “, не знаят какво се случва с тяхната земя.
СХЕМА ПОД ИНДИГО
Тази история е съвсем идентична с друга – на по-малкия градски стадион „ Спартак “. Тя стартира през 2006 година Тогава по към този момент проиграния сюжет община Варна и компанията „ Барет ауто “ основават акционерното сдружение „ Спортен комплекс Спартак “. В него против парична вноска от 6 270 200 лева „ Барет ауто “ записва 62 172 поименни акции, които се равняват на 66% от капитала му. Останалите 34% в „ Спортен комплекс Спартак “ са за община Варна, която взе участие в съдружието отново с апорт- на вноска. Става дума за „ Урегулиран аграрен парцел за стадион със спортно-възстановителен център и хотел “. В парцела влизат близо 42 дка терен, 705 кв. м спортна зала, още две постройки с повърхност 420 кв.м. и стадион „ Спартак “. Всичко това е оценено на 3.2 млн. лева Освен с терени община Варна взе участие в съдружието и с парична вноска в размер на 800 лева Дотук всичко е еднообразно – миноритарно присъединяване и обещания за бъдещи придобивки.
Също като близнака си и „ Спортен комплекс Спартак “ е основан с необятен предмет на активност, в който преди всичко са записани „ образуване и осъществяване на спортни събития и мероприятия, създаване, поддържане и употреба на спортни площадки, игрища, басейни и други уреди за спортни и културни цели “. Едва в края на дългия лист могат да бъдат открити действия като „ отдаване чартърен на активи на сдружението, присъединяване и ръководство в капиталови планове “. Стадиони, басейни и други уреди не са построени и до този миг.
С ЕДНА ДУМА – „ БАТАК “
Всички във Варна виждат резултата – съдружия има, спортни обекти няма. Но пък частните сътрудници на общината развиват сполучлив бизнес с парцелите. В началото на октомври почитатели и някогашни спортисти на Професионалния футболен клуб „ Спартак Варна “ дават конференция в столицата, с цел да привлекат внимание към проблемите с тогавашната общинска спортна база. Според показаните от тях документи през 2010 година мажоритарният пакет акции в „ Спортен комплекс Спартак “ е минал във притежание на друга варненска компания – „ Инжстрой холдинг “.
„ От този миг нататък нещата, свързани със „ Спартак “, могат да се дефинират единствено с една дума – „ батак “, споделя членът на фенклуба „ Синдикат 12 “ Стефан Калименов.
„ Частното сдружение експлоатира прилежащите терени на стадиона, от които може да се печели, а самият той е изцяло зарязан да се саморазруши. Вероятната цел е след време статутът му да бъде изменен и там да бъдат построени жилищни здания “, изяснява още Калименов.
„ БЕЗЦЕРЕМОННА КРАЖБА В ОСОБЕНО ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ “
В момента терените, апортирани от Община Варна в „ Спортен комплекс Спартак “, имат висока пазарна стойност, защото се намират в бързо разрастващ се регион на Варна с интензивно жилищно и комерсиално строителство.
„ Точно по тази причина твърдим, че разпореждането с общинска благосъстоятелност, осъществено през 2006 година с решение на Общинския съвет във Варна, и апортирането на общински парцели в сдружението „ Спортен комплекс Спартак “ АД, включително и стадион „ Спартак “, по своята същина съставлява „ безцеремонна кражба в изключително огромни размери “, споделя Калименов.
С този претекст членове на фенклуба на „ Спартак Варна “, желаят от общинската администрация да излезе от съдружието, като си възвърне апортираните парцели. И защото това не се случва, с няколко шумни митинга, димки и фойерверки пред постройката на кметството във Варна те търсят помощ от премиера Бойко Борисов. Този път той реагира съвсем незабавно. На 30 октомври 2017 година Борисов провежда среща със заинтересуваните страни. Крайният резултат от нея е предписание на премиера страната да отпусне 1 млн. лв. за нов футболен терен, съблекални и трибуни на стадион „ Спартак “. Още същия ден от Министерството на младежта и спорта популяризират информация, съгласно която „ Инжстрой холдинг “ изненадващо е декларирало цялостната си подготвеност стадионът и прилежащите му спортни уреди да бъдат върнати в благосъстоятелност на община Варна.
Дали всичко това ще се случи в реалност, би трябвало да стане ясно още в околните месеци. Но печалните истории на двата стадиона напомнят констатациите след одитната инспекция на Сметната палата за работата на локалната администрация. В отчета е записано безусловно следното: „ С признатия правилник на сдружението „ Спортен комплекс Варна “ е основана причина за скрита приватизация на общинското имущество “.
Б. ред. - Този текст е от " Черна книга на държавното разхищаване в България 2017 ", която се издава от Фондация за свободата " Фридрих Науман " със съдействието на Института за пазарна стопанска система. Всички изявления в книгата са изцяло свободни за препубликуване като концепцията е да доближат до допустимо най-широк кръг читатели.
Две от най-големите спортни уреди във Варна – стадионите „ Юрий Гагарин “ и „ Спартак “, станаха жертва на една и съща скица за скрита приватизация посредством апорт в частни търговски сдружения. Така общината изгуби един път собствеността си върху парцелите и повторно опцията да въздейства върху разпореждането с тях, защото е миноритарен съучастник в фирмите, които ги получиха. Това провокира митинги в града, a най-после се намеси персонално министър председателят, само че към този момент не наподобява някой да търси отговорност за цялата тази неразбория.
Началото е през 2005 година, когато администрацията на тогавашния кмет на града Кирил Йорданов влиза в съдружничество с „ Химимпорт “ и основава компанията „ Спортен комплекс Варна “. В нея общината влиза с апорт от 136 дка лични терени, включително и най-големият градски стадион „ Юрий Гагарин “. Имотите са оценени на малко над 12 млн. лева, което прави по към 40 евро на кв.м. Справка в архивите на няколко от най-големите организации за недвижими парцели във Варна обаче демонстрира, че през април 2005 година, междинната цена на парцелите в същия регион на Варна е към три-четири пъти по-висока. Не- подвластно от това администрацията на Йорданов не оспорва оценката и затова против апортираните парцели са записани едвам 35% от акциите в новоучредената компания.
Останалите 65% от акциите получава „ Химимпорт “ против оповестена парична вноска от близо 22.5 млн. лева За изпълнителен шеф на „ Спортен комплекс Варна “ е назначен Марин Митев, член на надзорния съвет на Централна кооперативна банка и на управителния съвет на „ Химимпорт “.
И ЗАПОЧВАТ ЕДНИ „ ОГРОМНИ ТРУДНОСТИ “
Дружеството е записало в предмета на активността си, че ще се занимава с „ образуване и осъществяване на спортни събития и мероприятия, създаване, поддържане и употреба на спортни площадки, игрища, басейни и други уреди за спортни и културни цели “. Но от 2005 година до момента от „ Спортен комплекс Варна “ непрестанно изясняват, че строителството на нов градски стадион среща „ големи компликации “. Те започвали с неналичието на кадастрална схема и неразбираема благосъстоятелност на част от апортираните общински имоти и претенции за продажба от притежателите им на „ нереално високи “ цени и стигали чак до непредвидено високи разноски за изместване на подземни и надземни информационни трасета. Но по този начин или другояче дванадесет години по-късно новият град- ски стадион продължава да е единствено във фаза „ постепенно прогресиращ недодялан градеж “.
Междувременно през септември 2015 година част от апортираните 136 дка общинска земя, оценени на 12 млн. лева, е продадена на командитно сдружение с присъединяване на „ Кауфланд България “. Стойността на договорката е много любопитна – за 14.46 дка купувачът заплаща близо… 18.3 млн. лева Не е належащо да си огромен математик, с цел да пресметнеш, че единствено една десета от апортираната 10 години по-рано земя е продадена доста по-скъпо от оценката на всичките 136 дка. Колкото и да се е трансформирал пазарът за тези години, сходно разминаване е фрапантно.
ЕДНО „ НЕДОРАЗУМЕНИЕ “
Но това не е всичко. „ Спортен комплекс Варна “ продължава да разпродава части от земята с претекста, че би трябвало да откри пари за строителството на стадиона. В края на септември 2017 година сдружението продава втори терен от активите си. Този път покупател е компанията „ Планекс “, която придобива имот от 11.5 дка единствено за 3.6 млн. лева В този случай цената е изненадващо ниска, само че пояснение няма. Според неофициална информация „ Планекс “ е била обезщетена с този терен за неизплатени строителни работи, осъществени на площадката на бъдещия стадион.
Сделката става известна на медиите в края на октомври, само че другояче е настойчиво отричана от Димитър Карбов (НФСБ), представител на варненския Общински съвет в Общото заседание на акционерите на „ Спортен комплекс Варна “. Няколко дни по-късно, когато е помолен да разяснява наличието на нотариалния акт от продажбата, Карбов на първо време пробва да скрие своята неинформираност и се прави на сюрпризиран. След това назовава новината за договорката „ неразбирателство “, а най-после даже се усъмнява в достоверността на документа.
В седемчленния Съвет на шефовете на „ Спортен комплекс Варна “ общинският съвет би трябвало да има трима представители. По незнайни аргументи те не са намерили за належащо да осведомят локалната администрация за желанието на мажоритарния притежател да предприеме нова, втора продажба на активи две години след първата. И този път варненци, които на хартия имат 35% от „ Спортен комплекс Варна “, не знаят какво се случва с тяхната земя.
СХЕМА ПОД ИНДИГО
Тази история е съвсем идентична с друга – на по-малкия градски стадион „ Спартак “. Тя стартира през 2006 година Тогава по към този момент проиграния сюжет община Варна и компанията „ Барет ауто “ основават акционерното сдружение „ Спортен комплекс Спартак “. В него против парична вноска от 6 270 200 лева „ Барет ауто “ записва 62 172 поименни акции, които се равняват на 66% от капитала му. Останалите 34% в „ Спортен комплекс Спартак “ са за община Варна, която взе участие в съдружието отново с апорт- на вноска. Става дума за „ Урегулиран аграрен парцел за стадион със спортно-възстановителен център и хотел “. В парцела влизат близо 42 дка терен, 705 кв. м спортна зала, още две постройки с повърхност 420 кв.м. и стадион „ Спартак “. Всичко това е оценено на 3.2 млн. лева Освен с терени община Варна взе участие в съдружието и с парична вноска в размер на 800 лева Дотук всичко е еднообразно – миноритарно присъединяване и обещания за бъдещи придобивки.
Също като близнака си и „ Спортен комплекс Спартак “ е основан с необятен предмет на активност, в който преди всичко са записани „ образуване и осъществяване на спортни събития и мероприятия, създаване, поддържане и употреба на спортни площадки, игрища, басейни и други уреди за спортни и културни цели “. Едва в края на дългия лист могат да бъдат открити действия като „ отдаване чартърен на активи на сдружението, присъединяване и ръководство в капиталови планове “. Стадиони, басейни и други уреди не са построени и до този миг.
С ЕДНА ДУМА – „ БАТАК “
Всички във Варна виждат резултата – съдружия има, спортни обекти няма. Но пък частните сътрудници на общината развиват сполучлив бизнес с парцелите. В началото на октомври почитатели и някогашни спортисти на Професионалния футболен клуб „ Спартак Варна “ дават конференция в столицата, с цел да привлекат внимание към проблемите с тогавашната общинска спортна база. Според показаните от тях документи през 2010 година мажоритарният пакет акции в „ Спортен комплекс Спартак “ е минал във притежание на друга варненска компания – „ Инжстрой холдинг “.
„ От този миг нататък нещата, свързани със „ Спартак “, могат да се дефинират единствено с една дума – „ батак “, споделя членът на фенклуба „ Синдикат 12 “ Стефан Калименов.
„ Частното сдружение експлоатира прилежащите терени на стадиона, от които може да се печели, а самият той е изцяло зарязан да се саморазруши. Вероятната цел е след време статутът му да бъде изменен и там да бъдат построени жилищни здания “, изяснява още Калименов.
„ БЕЗЦЕРЕМОННА КРАЖБА В ОСОБЕНО ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ “
В момента терените, апортирани от Община Варна в „ Спортен комплекс Спартак “, имат висока пазарна стойност, защото се намират в бързо разрастващ се регион на Варна с интензивно жилищно и комерсиално строителство.
„ Точно по тази причина твърдим, че разпореждането с общинска благосъстоятелност, осъществено през 2006 година с решение на Общинския съвет във Варна, и апортирането на общински парцели в сдружението „ Спортен комплекс Спартак “ АД, включително и стадион „ Спартак “, по своята същина съставлява „ безцеремонна кражба в изключително огромни размери “, споделя Калименов.
С този претекст членове на фенклуба на „ Спартак Варна “, желаят от общинската администрация да излезе от съдружието, като си възвърне апортираните парцели. И защото това не се случва, с няколко шумни митинга, димки и фойерверки пред постройката на кметството във Варна те търсят помощ от премиера Бойко Борисов. Този път той реагира съвсем незабавно. На 30 октомври 2017 година Борисов провежда среща със заинтересуваните страни. Крайният резултат от нея е предписание на премиера страната да отпусне 1 млн. лв. за нов футболен терен, съблекални и трибуни на стадион „ Спартак “. Още същия ден от Министерството на младежта и спорта популяризират информация, съгласно която „ Инжстрой холдинг “ изненадващо е декларирало цялостната си подготвеност стадионът и прилежащите му спортни уреди да бъдат върнати в благосъстоятелност на община Варна.
Дали всичко това ще се случи в реалност, би трябвало да стане ясно още в околните месеци. Но печалните истории на двата стадиона напомнят констатациите след одитната инспекция на Сметната палата за работата на локалната администрация. В отчета е записано безусловно следното: „ С признатия правилник на сдружението „ Спортен комплекс Варна “ е основана причина за скрита приватизация на общинското имущество “.
Б. ред. - Този текст е от " Черна книга на държавното разхищаване в България 2017 ", която се издава от Фондация за свободата " Фридрих Науман " със съдействието на Института за пазарна стопанска система. Всички изявления в книгата са изцяло свободни за препубликуване като концепцията е да доближат до допустимо най-широк кръг читатели.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ