Всеки втори българин смята, че коронавирусът е опасен колкото по-силен грип
Обществото ни още дава заем на доверие към ограниченията за справяне с короновируса у нас и по-скоро ги прави оценка добре спрямо ситуацията в доста други страни, разясняват от " Галъп интернешънъл " след следващия бърз телефонен сондаж за ковид, извършен сред 12 и 15 ноември измежду 810 души.
Това евентуално се дължи и на известната демократичност на тези ограничения, както и на чувството, че част от суматохата се натрапва ненужно, означават анализаторите. Те регистрират също, че обществото обаче намира и напълно действителни проблеми и безредица. Засега в очите на обществото по-видими остават проблемите в опазването на здравето, а по-умерени - в стопанската система.
Какви са страховете за здравето
В средата на ноември 53,2 % избират по-спокойното изказване: " Коронавирусът е рисков, само че в последна сметка е просто мощен грип ". 23,8 на 100 показват опцията " Коронавирусът е смъртоносна заплаха за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали ". 21,1 на 100 одобряват най-спокойното: " Коронавирусът не е сериозна заплаха и напрежението към него е по-скоро шумотевица и суматоха ".
По традиция надвива умерено-тревожната реакция, означават от " Галъп ", като напомнят, че преди седмици обаче имаше и белези на поляризация - двете крайни варианти сякаш усилиха тежестта си. Сега проличава дребен растеж на паниката - пренебрежителната прекаленост сякаш губи позиции, а извънредно тревожната реакция сякаш пораства, регистрират анализаторите и допълват, че последващи талази на сондаж ще покажат вероятно дали ще има задълбочаване на паниката.
Диаграма: "Галъп интернешънъл "
Какви са оценките за оправянето
В средата на ноември няма основна смяна по отношение на миналата вълна на сондаж - общо 44,4 на 100 са изцяло съгласни (15,5 процента) или по-скоро съгласни (26,9 процента), че държавното управление се оправя добре със обстановката с ковид. Общо 54 на 100 са по-скоро несъгласни (29,5 на сто) или изцяло несъгласни (24,5 на сто).
Оценката е сензитивно по-ниска от началото на ограниченията през март - когато на всички места по света имаше рекорден растеж в доверието към управляващите, обвързван и с високите страхове. И в този момент обаче очевидно обществото е склонно ненапълно да отделя тематиките " политика " и " ковид " и оценките за държавното управление по тематиката с ковид са уравновесени, за разлика от отрицателните политически оценки, показват от " Галъп ". Те означават, че политическо въздействие има и в оценката за коронавирусните ограничения, само че най-малко към този момент по този аршин крайности не личат, въпреки и обществото да остава поделено на две сходни елементи в мнението си.
53,8 на 100 се съгласяват, че България се оправя относително сполучливо на фона на доста други страни, а не се съгласяват 37,5 на 100. В началото на пандемията това разбиране доближаваше съвсем до единогласие, само че фактът, че даже и в този момент се споделя в болшинство е индикативен, че обществото у нас възприема толерантно ограниченията, които се вземат. Това евентуално се дължи и на известната приемливост на самите ограничения.
По познатата от учебно заведение шестобална канара, оценките за другите институции в коронакризата са към " добър ", като закономерно те са по-високи при медицинските управляващи и по-ниски - при администрацията.
Персоналните оценки са по-добри от оценките на институциите, по тази причина и малко повече са тези, които считат, че Бойко Борисов ще се оправи с рецесията - близо половината запитани мислят по този начин. Близо 40 на 100 обаче са на другото мнение. Тук евентуално роля играе и публичната вяра самият ни народ да се оправи добре - която няма къде другаде да се проектира, с изключение на върху настоящия управнически връх, разясняват от " Галъп ".
Как се отразяват ограниченията на приходите
6,9 на 100 споделят, че към този момент са изгубили работата си в резултат на рецесията, а други 4,3 % намират непосредствена заплаха за загуба на работа. Има 18,6 на 100, които не са без работа, само че приходите им са мощно намалели, а 15,6 % чакат понижаване на приходите, въпреки и да остават на работа.
При 45,1 на 100 пандемията не е повлияла и няма упования да повлияе. Има и 7,4 на 100, които настояват, че приходите им даже са се нараснали в последните месеци. Има и дребен дял колебаещи се. Това пък са признаци, които може би демонстрират, че икономическата картина у нас не се възприема чак толкоз зле, на фона на вероятностите, които се обрисуваха напролет, да вземем за пример, означават анализаторите.
Излишна ли е суматохата
76,5 на 100 споделят мнението, че системата е можело да се приготви по-добре в летните месеци. Това мнение натежава, въпреки че съществено е и болшинството (65,5 на сто), което прави оценка обстоятелството, че здравните управляващи поставят съществени старания и угриженост. 76,2 на 100 споделят боязън, че вероятно няма да могат да разчитат на здравната система при потребност - няма позитивна смяна по отношение на сондажа от преди две седмици. Че има дефицит на медикаменти, са съгласни 54,3 %.
В същото време, 76,9 на 100 намират, че медиите основават и непотребна суматоха. Този резултат се затвърждава по отношение на миналата вълна на проучване. 62,5 % и през днешния ден виждат виновността за суматохата главно у институциите.
В последна сметка, става известно, че паниката и укорът към управляващите у нас са съществени и те очевидно се дължат на чувството за безредица. В същото време обаче българите ясно виждат и заплахата от преекспониране на проблемите, обобщават анализаторите.
Идеята за даряване на плазма се прави оценка високо. Много позитивно я одобряват 29,8 на 100, а по-скоро позитивно - 43,4 %. Така общо 73,2 % са позитивно настроени - против 11 на 100 по-скоро отрицателно настроени и 9,7 на 100 доста отрицателно настроени. Времето ще покаже дали този симптом на социална взаимност ще се популяризира на процедура измежду необятни публични пластове, означават от " Галъп ".
Това евентуално се дължи и на известната демократичност на тези ограничения, както и на чувството, че част от суматохата се натрапва ненужно, означават анализаторите. Те регистрират също, че обществото обаче намира и напълно действителни проблеми и безредица. Засега в очите на обществото по-видими остават проблемите в опазването на здравето, а по-умерени - в стопанската система.
Какви са страховете за здравето
В средата на ноември 53,2 % избират по-спокойното изказване: " Коронавирусът е рисков, само че в последна сметка е просто мощен грип ". 23,8 на 100 показват опцията " Коронавирусът е смъртоносна заплаха за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали ". 21,1 на 100 одобряват най-спокойното: " Коронавирусът не е сериозна заплаха и напрежението към него е по-скоро шумотевица и суматоха ".
По традиция надвива умерено-тревожната реакция, означават от " Галъп ", като напомнят, че преди седмици обаче имаше и белези на поляризация - двете крайни варианти сякаш усилиха тежестта си. Сега проличава дребен растеж на паниката - пренебрежителната прекаленост сякаш губи позиции, а извънредно тревожната реакция сякаш пораства, регистрират анализаторите и допълват, че последващи талази на сондаж ще покажат вероятно дали ще има задълбочаване на паниката.
Диаграма: "Галъп интернешънъл " Какви са оценките за оправянето
В средата на ноември няма основна смяна по отношение на миналата вълна на сондаж - общо 44,4 на 100 са изцяло съгласни (15,5 процента) или по-скоро съгласни (26,9 процента), че държавното управление се оправя добре със обстановката с ковид. Общо 54 на 100 са по-скоро несъгласни (29,5 на сто) или изцяло несъгласни (24,5 на сто).
Оценката е сензитивно по-ниска от началото на ограниченията през март - когато на всички места по света имаше рекорден растеж в доверието към управляващите, обвързван и с високите страхове. И в този момент обаче очевидно обществото е склонно ненапълно да отделя тематиките " политика " и " ковид " и оценките за държавното управление по тематиката с ковид са уравновесени, за разлика от отрицателните политически оценки, показват от " Галъп ". Те означават, че политическо въздействие има и в оценката за коронавирусните ограничения, само че най-малко към този момент по този аршин крайности не личат, въпреки и обществото да остава поделено на две сходни елементи в мнението си.
53,8 на 100 се съгласяват, че България се оправя относително сполучливо на фона на доста други страни, а не се съгласяват 37,5 на 100. В началото на пандемията това разбиране доближаваше съвсем до единогласие, само че фактът, че даже и в този момент се споделя в болшинство е индикативен, че обществото у нас възприема толерантно ограниченията, които се вземат. Това евентуално се дължи и на известната приемливост на самите ограничения.
По познатата от учебно заведение шестобална канара, оценките за другите институции в коронакризата са към " добър ", като закономерно те са по-високи при медицинските управляващи и по-ниски - при администрацията.
Персоналните оценки са по-добри от оценките на институциите, по тази причина и малко повече са тези, които считат, че Бойко Борисов ще се оправи с рецесията - близо половината запитани мислят по този начин. Близо 40 на 100 обаче са на другото мнение. Тук евентуално роля играе и публичната вяра самият ни народ да се оправи добре - която няма къде другаде да се проектира, с изключение на върху настоящия управнически връх, разясняват от " Галъп ".
Как се отразяват ограниченията на приходите
6,9 на 100 споделят, че към този момент са изгубили работата си в резултат на рецесията, а други 4,3 % намират непосредствена заплаха за загуба на работа. Има 18,6 на 100, които не са без работа, само че приходите им са мощно намалели, а 15,6 % чакат понижаване на приходите, въпреки и да остават на работа.
При 45,1 на 100 пандемията не е повлияла и няма упования да повлияе. Има и 7,4 на 100, които настояват, че приходите им даже са се нараснали в последните месеци. Има и дребен дял колебаещи се. Това пък са признаци, които може би демонстрират, че икономическата картина у нас не се възприема чак толкоз зле, на фона на вероятностите, които се обрисуваха напролет, да вземем за пример, означават анализаторите.
Излишна ли е суматохата
76,5 на 100 споделят мнението, че системата е можело да се приготви по-добре в летните месеци. Това мнение натежава, въпреки че съществено е и болшинството (65,5 на сто), което прави оценка обстоятелството, че здравните управляващи поставят съществени старания и угриженост. 76,2 на 100 споделят боязън, че вероятно няма да могат да разчитат на здравната система при потребност - няма позитивна смяна по отношение на сондажа от преди две седмици. Че има дефицит на медикаменти, са съгласни 54,3 %.
В същото време, 76,9 на 100 намират, че медиите основават и непотребна суматоха. Този резултат се затвърждава по отношение на миналата вълна на проучване. 62,5 % и през днешния ден виждат виновността за суматохата главно у институциите.
В последна сметка, става известно, че паниката и укорът към управляващите у нас са съществени и те очевидно се дължат на чувството за безредица. В същото време обаче българите ясно виждат и заплахата от преекспониране на проблемите, обобщават анализаторите.
Идеята за даряване на плазма се прави оценка високо. Много позитивно я одобряват 29,8 на 100, а по-скоро позитивно - 43,4 %. Така общо 73,2 % са позитивно настроени - против 11 на 100 по-скоро отрицателно настроени и 9,7 на 100 доста отрицателно настроени. Времето ще покаже дали този симптом на социална взаимност ще се популяризира на процедура измежду необятни публични пластове, означават от " Галъп ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ