Сугестопедия за деца - една възможна алтернатива
Образователната система има потребност от реформа- за това сигнализират учители, родители, възпитатели, а децата го демонстрират недвусмислено. Стресът, на който са подложени от най-ранна възраст, ги изнервя и от време на време, някои от тях- обезсърчава.
Тогава на помощ би било добре да дойдат разнообразни просветителни подходи, различни на обичайна просветна система, с чиято помощ детето да преодолее негативите и да навакса пропуските, основани у него от общоприетия модел „ на учене “. или педагогичен системи към този момент са много известни и прилагани, изключително за по-малките деца. Но за учебно заведение те са към момента прекомерно екзотични.
“Един различен способ на образование и единствен с българска диря в основаването му е педията. ”
Сугестопедията е метод, извънредно подобаващ при работа с деца, тъй като сама по себе си тя залага на нещо близо до децата - методът по който дребното дете учи света, подпомагано от родителите си, е най-общо методът педия. Учителят-пед, също като любяща майка, води децата в дебрите на непознатото, представяйки сухите и скучни образователни предмети като нещо близко, познато и безпределно забавно. Вместо да стои пред децата и да изчита урока, изисквайки от учениците внимание и тишина, педагогът е измежду децата и като че ли дружно с тях открива това, което откриват и те.
Заниманията са занимателни и креативен, нямат нищо общо с познатия ни образователен развой. Тук няма учебни звънци, които да разделят обособените часове. Основен принцип е, че преподаваният материал не може да се дели по този начин, както се дели в общоприетите образователни стратегии - езикът не е първо граматика, след това лексика, не е правоговор и правопис - той е едно цяло, което човешкото схващане схваща като неделимо и проучването му като такова е доста по-естествено, елементарно и оставящо дълготрайни познания. Ползват се редица помощни средства като реквизити, музикални принадлежности, домашен принадлежности, хранителни артикули...Макар да има учебници и тетрадки, заниманията са надалеч от класическото обучение с чиновете пред дъската.
Ползват се класическите изкуства - музикални творби, репродукции на картини, литературни творби. Благодарение на тях и на естетиката се подтикват по неосезаем метод възприемчивостта, творчеството, мотивацията.
Материалът, който се предлага, е с доста по-голям размер от този в общоприетите учебни стратегии и все пак учениците нямат проблем с усвояването му. Причината е в метода на предаване и приемане, в неналичието на ограничавания. Преподавателите са свободни да трансформират метода, според от учащите се, а учащите се- да напасват метода по отношение на себе си. Ако на някое от децата не му се пее, то няма да получи забележка или ниска оценка, а ще получи независимост да избере единствено какво му се прави и в коя активност да вземе присъединяване. Единственото, което е наложително в образованието посредством педия, са позитивните емоции- посредством тях се подтиква интелектуалната активност и креативната мисъл.
Благодарение на този метод, математиката към този момент не е страшна, суха просвета, а забавна и занимателна - без стрес и сълзи се усвояват нови познания, освен това в доста по-голям размер, в сравнение с предлага общоприетият учебен проект. Математическите качества на децата се развиват до неподозирани равнища, математически нюх демонстрират даже тези възпитаници, които другояче недолюбват тази просвета.
Що се отнася до проучването на езици, това е в действителност мощната страна на педията. Без да се пишат думи до безспир и да се зубрят текстове, запознаването с нови езици и култури става в действителност прелестно и елементарно, а знанията остават трайни.
Изследвания, провеждани още в края на предишния век от учени в Съединени американски щати, Австралия, Русия и България, демонстрират изрично, че този способ е извънредно ефикасен за образование - децата, занимавани от педагози, се ограмотяват доста по-рано. Започват да четат, събират и изваждат доста преди връстниците си. Освен това у тях липсва стресът и терзанието от самото образование, всичко става леко и естествено. Една от дилемите, които педията си слага, е точно да освободи учещия от оковите на досегашния му опит и просветителните стандарти, които си е основал. Затова и работата с деца е доста по-благодатна, в сравнение с с възрастни - те са не до там обременени с насъбрани от „ автоматизираното “ учене упования.
Липсата или незадоволителния брой на подготвени педагози в държавната просветителна система е голям минус. Твърде е евентуално, в случай че този плодороден способ се ползва в учебните заведения от подготвени учители, да се понижи или сведе до най-малко стресът и тревогата на учениците, апатията им и нежеланието да усвоят образователния материал. Сугестопедията възпитава цялата персона, бори се с експанзията посредством нежния метод на любовта и естетиката. Точно това, което заслужават децата.
Тогава на помощ би било добре да дойдат разнообразни просветителни подходи, различни на обичайна просветна система, с чиято помощ детето да преодолее негативите и да навакса пропуските, основани у него от общоприетия модел „ на учене “. или педагогичен системи към този момент са много известни и прилагани, изключително за по-малките деца. Но за учебно заведение те са към момента прекомерно екзотични.
“Един различен способ на образование и единствен с българска диря в основаването му е педията. ”
Сугестопедията е метод, извънредно подобаващ при работа с деца, тъй като сама по себе си тя залага на нещо близо до децата - методът по който дребното дете учи света, подпомагано от родителите си, е най-общо методът педия. Учителят-пед, също като любяща майка, води децата в дебрите на непознатото, представяйки сухите и скучни образователни предмети като нещо близко, познато и безпределно забавно. Вместо да стои пред децата и да изчита урока, изисквайки от учениците внимание и тишина, педагогът е измежду децата и като че ли дружно с тях открива това, което откриват и те. Заниманията са занимателни и креативен, нямат нищо общо с познатия ни образователен развой. Тук няма учебни звънци, които да разделят обособените часове. Основен принцип е, че преподаваният материал не може да се дели по този начин, както се дели в общоприетите образователни стратегии - езикът не е първо граматика, след това лексика, не е правоговор и правопис - той е едно цяло, което човешкото схващане схваща като неделимо и проучването му като такова е доста по-естествено, елементарно и оставящо дълготрайни познания. Ползват се редица помощни средства като реквизити, музикални принадлежности, домашен принадлежности, хранителни артикули...Макар да има учебници и тетрадки, заниманията са надалеч от класическото обучение с чиновете пред дъската. Ползват се класическите изкуства - музикални творби, репродукции на картини, литературни творби. Благодарение на тях и на естетиката се подтикват по неосезаем метод възприемчивостта, творчеството, мотивацията. Материалът, който се предлага, е с доста по-голям размер от този в общоприетите учебни стратегии и все пак учениците нямат проблем с усвояването му. Причината е в метода на предаване и приемане, в неналичието на ограничавания. Преподавателите са свободни да трансформират метода, според от учащите се, а учащите се- да напасват метода по отношение на себе си. Ако на някое от децата не му се пее, то няма да получи забележка или ниска оценка, а ще получи независимост да избере единствено какво му се прави и в коя активност да вземе присъединяване. Единственото, което е наложително в образованието посредством педия, са позитивните емоции- посредством тях се подтиква интелектуалната активност и креативната мисъл. Благодарение на този метод, математиката към този момент не е страшна, суха просвета, а забавна и занимателна - без стрес и сълзи се усвояват нови познания, освен това в доста по-голям размер, в сравнение с предлага общоприетият учебен проект. Математическите качества на децата се развиват до неподозирани равнища, математически нюх демонстрират даже тези възпитаници, които другояче недолюбват тази просвета. Що се отнася до проучването на езици, това е в действителност мощната страна на педията. Без да се пишат думи до безспир и да се зубрят текстове, запознаването с нови езици и култури става в действителност прелестно и елементарно, а знанията остават трайни. Изследвания, провеждани още в края на предишния век от учени в Съединени американски щати, Австралия, Русия и България, демонстрират изрично, че този способ е извънредно ефикасен за образование - децата, занимавани от педагози, се ограмотяват доста по-рано. Започват да четат, събират и изваждат доста преди връстниците си. Освен това у тях липсва стресът и терзанието от самото образование, всичко става леко и естествено. Една от дилемите, които педията си слага, е точно да освободи учещия от оковите на досегашния му опит и просветителните стандарти, които си е основал. Затова и работата с деца е доста по-благодатна, в сравнение с с възрастни - те са не до там обременени с насъбрани от „ автоматизираното “ учене упования. Липсата или незадоволителния брой на подготвени педагози в държавната просветителна система е голям минус. Твърде е евентуално, в случай че този плодороден способ се ползва в учебните заведения от подготвени учители, да се понижи или сведе до най-малко стресът и тревогата на учениците, апатията им и нежеланието да усвоят образователния материал. Сугестопедията възпитава цялата персона, бори се с експанзията посредством нежния метод на любовта и естетиката. Точно това, което заслужават децата.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ