Обонянието ни е еволюирало след опитомяването на прасетата
Обонянието на хората се е трансформирало в хода на еволюцията с помощта на опитомяването на прасетата.
До този извод стигат учени от Манчестър, които са разкрили генетична разновидност, която прави доста хора нечувствителни към неприятната миризма на прасетата, написа списание Chemical Senses.
При проучване на генома на 2224 души от 45 региона по света било открито, че обонятелният рецептор OR7D4 всекидневно се открива при африканците. Именно той разрешава на индивида да усети миризмата на андростенон — феромона, предаван от свинете и нерезите. У хората той провокира неприятно чувство и скапва усета на свинското.
Оказало се, че при жителите на Европа и Азия участват други разновидности на гена OR7D4: жителите на Евразия или въобще не усещат миризмата на андростенона, или той им се коства допустим или прелестен. Според учените тези промени са настъпили след мигрирането на античните хора от Африка. Най-често разновидностите на гена се срещат в Азия, където за пръв път прасетата са били опитомени. Така смяната на ДНК е разрешила на античните хора да се хранят със свинско, без да изпитват омерзение към това месо, а пък яденето на месото е помогнало за оцеляването им.
Учените се пробвали да схванат по какъв начин миризмата на свинско е била възприемана от изчезналите представители на рода Homo, чиито геном бе разчетен неотдавна — неандерталците и денисовските хора. Те изяснили че за неандерталците миризмата на андростенон е била неприятна. Денисовският човек също е имал рецептор за OR7D4, само че с толкоз неповторима конструкция, че е невероятно да се каже по какъв начин тъкмо а реагирал на тази миризма.
В момента екипът работи с още 30 обонятелни рецептори на индивида, като се пробва да обясни по какъв начин античните хуманоиди да възприемали другите аромати. Според един от създателите на проучването еволюцията на обонянието се е определяла от измененията в състава на животните, които човешките предшественици са ловували.
