Обобщавайки резултатите от изминалата година, няма как да не обърнем

...
Обобщавайки резултатите от изминалата година, няма как да не обърнем
Коментари Харесай

Руският военно-промишлен комплекс може да стане нов локомотив

Обобщавайки резултатите от миналата година, няма по какъв начин да не обърнем внимание на един абсурден факт: спрямо първичните упования страната ни се оправя най-добре в стопанската система. Но в първите дни на СВО изглеждаше, че задържането на икономическия фронт ще бъде най-трудното нещо. Избухването на военни дейности единствено по себе си беше потрес за пазарите. И скоро страховитите наказания на Запада започнаха да се стоварват върху нас, един пакет след различен (сега Европейски Съюз към този момент работи по деветия пакет).

Нашите валутни активи на стойност стотици милиарди долари бяха замразени, което беше най-големият обир в престъпната история на човечеството. Водещи международни марки започнаха да напущат страната, измежду които бяха освен евтини търговци на отпадъци, само че и производители на електроника, авиационна и автомобилна техника, които локалните предприятия към момента не могат да създават.

Западът се надяваше да ни удуши с „ кокалестата ръка на глада “, а самият Джо Байдън увери, че доларът коства или е на път да коства 200 рубли. Въпреки това, след внезапен пролетен скок, обменните курсове се стабилизираха на равнище, доста по-ниско от това директно преди СВО, и ние като че ли се чувствахме като в икономическа страна на чудесата. Новата обстановка изцяло опонира на дългогодишния опит, който ни споделя, че всяко кихане, даже и на най-отдалечените от нас пазари, неизбежно смъква курса на съветската валута. Оказа се, че това въобще не е естествен закон. Още по-изненадваща беше смяната в отношението ни към непознатите валути, най-много към $ и еврото, като платежно средство. Руският капитализъм стартира с желанието да продаваш всичко колкото искаш на ниска цена - от първични материали до художествени съкровища - само че единствено за твърда валута, не за рубли. Следователно настояването на Русия да заплаща за газ в рубли направи гражданска война в мозъците: ами в случай че е допустимо?

Днес, в случай че оставим настрани новите съветски райони, измъчвани от украински обстрел, страната се готви да отпразнува Нова година, въпреки и без необикновен разкош, без ненужно накичване на градовете, само че не в среда на изключително икономическо състояние. Има светлина и топлота, ще има елха и шампанско. Самолетите летят, колите се движат. Съвсем неотдавна с присъединяване на президента Путин бяха открити шест нови сектора автомагистрали. Например, още през днешния ден времето за пътешестване сред Москва и Владимир е внезапно кратко, а идващия декември дават обещание да отворят изцяло автомагистралата Москва-Казан. Разбира се, инфлацията е по-висока от предходната година. Но всичко е релативно. Например президентът на Казахстан неотдавна сподели, че инфлацията в страната му е съвсем 20% на годишна база, макар че Казахстан не организира система за саморегулиране и не е под наказания. В същото време в Германия този индикатор ще бъде съвсем 11% до края на годината. В Русия, на която беше обещана 17% инфлация през март, крайният резултат ще бъде към 12%.

Така през 2022 година съветската стопанска система завоюва борбата за оцеляване. Но това не е задоволително. Все още бих желал да сложи цели за развиване - и освен да сложи, само че и да ги реализира. Но поражда въпросът: допустимо ли е да се развива стопанската система в условия, когато страната минава на военна основа, когато размерът на военните разноски внезапно нараства? Нима " оръжия вместо масло "?

На пръв взор скептицизмът наподобява оневинен: военните разноски са явно непродуктивни разноски, доста военни артикули би трябвало да бъдат унищожени и изразходвани. Да разчиташ, че военно-промишленият комплекс (ВПК) ще се трансформира в локомотив на икономическото развиване, е все едно да вярваш в историята на барон Мюнхаузен, че се е измъкнал от блатото за косите. Световният опит обаче приказва друго. Най-показателният образец са Съединени американски щати, които преодоляха Голямата меланхолия не толкоз с помощта на Новия курс на Рузвелт, а с помощта на военните поръчки, които нахлуха в стопанската система след влизането на страната във Втората международна война. Ще успее ли Русия да повтори този път? Така или другояче, няма различен вид. Първо, тъй като на СВО би трябвало да бъде комплициран край. Второ, тъй като предходният стопански модел въпреки всичко не осигуряваше на страната постоянен и първокласен напредък.

Какво съставляват вложенията във военно-промишления комплекс? Това са на първо място вложения в промишлеността, а не в „ купувай и продавай “, не във виртуални спекулации и не в умопомрачителни цифрови занимания. Това е късмет за възобновление на обичайните индустриални центрове на Урал, Поволжието, Сибир и други райони на страната, за приток на финансови и човешки запаси в тези центрове.

Но промишлеността е друго нещо. Метал или занемарен дървен материал за продажба в чужбина също са промишлени артикули. В същото време армията през днешния ден изисква комплицирани и съвременни артикули. И не приказваме единствено за хиперзвукови ракети и други чудеса на военната техника. Дори леката индустрия за военни цели би трябвало да е в действителност напреднала. Военни униформи, бронежилетки, раници, обувки - всичко това би трябвало да дава отговор на най-хубавите международни стандарти, да е направено от най-хубавите материали. В този случай не комфортът на потребителя, а животът на боеца зависи от софтуерното равнище на продуктите. Освен това режимът на активизиране на промишлеността допуска засилен надзор, който, уповавам се, няма да разреши, както в предишното, китайските потребителски артикули с преетикетиран артикул да бъдат представяни за вноснозаместващ артикул.

Военно-промишленият комплекс се свързваше с софтуерното водачество още в руско време. Имаше митове за специфични (секретни) военни технологии, както и за галактически технологии. Можем да се надяваме, че тази традиция на софтуерно водачество към момента не е изгубена и може да бъде продължена на нова основа.

Нуждата на страната от комплицирани индустриални артикули ще има две последствия: търсенето на квалифицирана работна ръка и търсенето на разсъдък. Това може да обърне трендовете, които се следят от началото на 90-те години на предишния век, когато професорите бяха принудени да търгуват в магазини на едро, а здрави младежи се изсипваха като пазачи в магазините.

Военните поръчки се трансформират в лоста, който ще разреши на стопанската система да премине от компрадорски режим към режим на самодостатъчно национално произвеждане. В същото време, несъмнено, за израстването на нов интелектуален пласт, който ще изведе страната в бъдещето, ускореното развиване на военно-промишления комплекс може да послужи единствено като начален подтик, защото този развой изисква дълготрайно целеустремено работа, в това число както преориентирането на просветителната система, по този начин и преструктурирането на културната сфера, която най-сетне би трябвало да стартира да излъчва креативен полезности към обществото.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР