Годишната корица на „Икономист“: Война, литий, чипове в мозъка
Обложката този път е елементарна и шаблонизирана, което ще разочарова дежурните по разгадаването ѝ конспиролози
В края на всяка година стотици конспиролози по целия свят си блъскат главата над разгадаването на закодираните послания в „ годишната “ корица на английското списание „ Ди икономист “. Ако до момента те в действителност заслужаваха съществено внимание, защото бяха комплицирана амалгама от загадки, лабиринти и секрети знаци, то обложката, отдадена на 2024 година, е извънредно шаблонизирана и елементарна. Обяснението ненапълно се крие и в това, че самият ни свят се плъзна към най-простите взаимоотношения в политиката – войната. При нея всичко е пределно ясно – има агресор, има атакуван и отбраняващ се. Затова този път ползата към корицата не се чака да е по този начин огромен, тъй като отговорът на въпроса „ Какво ли са желали да ни кажат “ е явен. Или най-малко за тези, които наблюдават изкъсо събитията и забърканите в тях основни фигури.
Макар целият свят сега да е насочил взор към Израел и интервенцията му в Газа, а на Земята да има и още войни – да вземем за пример тази на Саудитска Арабия против Йемен, продължаваща към този момент 8 години, за „ Ди икономист “ (и изцяло основателно) най-важна си остава експанзията на Русия против Украйна. Изходът от нея ще чертае новия международен порядък, тъй като се случва в Европа. Винаги до момента е било по този начин. Дневният ред, натрапен в Стария континент, се трансформира по-късно в определящ и за всички останали континенти. Тук, несъмнено, Европа не би трябвало да се бърка с Европейския съюз, който е просто една от многото политико-икономически организация в континента, а и съвсем няма директно отношение към тази война. Липсата му върху корицата е многозначително.
На пръв взор за мнозина изненадващо би било, че списанието продължава да преглежда Владимир Путин като основна фигура, въпреки събитията в Русия да сочат, че пълководец там към този момент е Николай Патрушев – секретар на Федералната работа за сигурност. Ако човек следи съветските медии, няма по какъв начин да не забележи, че след 26 октомври точно Патрушев прави основните политически изказвания, чертае насоките на страната, с него стартират и свършват новинарските излъчвания. Путин, или това, което е останало от него, е просто инерцията, по която Русия продължава да се движи.
От друга страна обаче евентуално точно това са имали поради и създателите на обложката, поставяйки профила на Путин против този на Зеленски – фигурите, олицетворяващи днешните огромни врагове в Европа.
Над путинската глава стои нейната последна вяра за победа, откакто лозунгът „ Киев за три дни “ се трансформира в смешка. Ако на изборите в Съединени американски щати следващата година завоюва Тръмп, той може да спре помощта за Украйна, което би дало глътка въздух на Русия. Профилът на Тръмп е белязан от въпросителна, тъй като и най-трезвите мозъци измежду глобалистите не желаят да признаят пред себе си, че той може да завоюва изборите. Но самият факт, че въобще е подложен по този начин високо в корицата, демонстрира, че те последователно се помиряват с мисълта за завръщането му на власт. Както и с това, че опитите им да му попречат да се кандидатира удрят на камък.
По-интересен е профилът над главата на Зеленски. Мнозина биха решили, че това е брачната половинка му Олена. Но тя в никакъв случай не е претендирала за значима роля нито в украинската, нито в международната политика, още по-малко във военните каузи. Затова пък тази опашка, а и лицето като цяло, доста припомнят на сръбкинята Марина Абрамович, която има и американско поданство. За либерал-глобалистите Абрамович е икона, визионер, въплътила в себе си съвсем цялата идея на тяхната идеология. Тя се занимава с съвременно изкуство, от дълго време прекрачило границата на труфя, и с пърформанси, които Православната черква на собствен ред от дълго време е анатемосала. Консерваторите я намират за упадъчна жена, съвсем магьосница.
Абрамович е в топли връзки с Володимир Зеленски. Което ѝ оказа помощ да построи през 2021 година инсталацията " Стената на рева " в Мемориалния комплекс " Бабин Яр " във връзка 80-та годишнина от разстрела от немците на 34 000 украински евреи. Доколко обаче Абрамович може да е някаква разтуха за Зеленски, каквато би била възможната победа на Тръмп за Русия е противоречив въпрос.
Марина Абрамович
Странен е гълъбът на мира над профила на индивида, който стартира тази война. Но това е единствено на пръв взор. Знаейки чии ползи съставлява списанието, и поглеждайки в месеците обратно, елементарно може да се откри, че откъм Давос до момента не е прозвучало нито едно наказание на Русия поради експанзията и убийствата. Във всичките си обществени прояви след 24 февруари 2022 година притежателят на Световния стопански конгрес Клаус Шваб, който показва самичък себе си като актуален идеолог на либерал-глобализма, също не е обвинил Кремъл за тази война. Обяснението се крие в книгата „ Великото нулиране “, която е основополагащият труд на идеологията. Там Шваб показва очакванията си от експлоадирането на огромна международна война, тъй като точно посредством нея, написа той, глобалистите биха могли да реализират крайната си цел – премахването на страните като нездравословни и ненужни формирания и налагането на единно международно държавно управление.
Урната в средата, а и въобще двата съществени цвята – червен (Републиканци) и наследник (Демократи), в които е решена корицата, са отпратка към американските избори следващата година, изходът от които за „ Ди икономист “ ще е решителен за целия свят.
За да укрепи фатализма, списанието е подчертало и върху две значими астрологични събития – слънчевите затъмнения от 2017 и 2024 година, оградили урната от горната страна и изпод. В Америка ги назовават „ велики “, тъй като те пресичат цялата територия на страната, а сложени дружно образуват кръст. Астролозите от дълго време предизвестяват, че точно тези две затъмнения ще се окажат съдбовни в историята на Съединени американски щати. Затъмнението над урната е решено в черно-бяло, тъй като се случи в годината, когато Тръмп се изкачи на власт. А в идното има вплетена въпросителна – дребна вяра, че Тръмп може да не се върне в Белия дом.
Великите американски затъмнения, както ги назовават в Съединени американски щати, прекосяват цялата територия на страната и чертаят кръст върху нея
Вляво от урната е изкуственият разсъдък с всевиждащото око на Големия брат. Но графиката изобразява доста повече – идните опити на Илон Мъск и неговата компания „ Неуралинк “ върху хора. Преди две години Мъск вгради чипове в мозъците на 23 маймуни, като 15 от тях умряха в големи страдания. Целта му бе да накара мозъчните кафези на животните да се подчиняват на външни инструкции. Официалното пояснение на опита бе, че по този начин се тества опцията да се помогне на парализирани хора още веднъж да употребяват крайниците си. Много сдружения за отбрана на животните обаче приканиха американските управляващи да му забранят сходни опити, сочейки доказателства за вътрешни кръвоизливи, парализа, хронични инфекции, гърчове, влошено психическо здраве и гибел при опитните животни. Наместо това на 25 май тази година Администрацията по храните и медикаментите в Съединени американски щати издаде на Мъск и компанията му лиценз за пробно слагане на чипове в мозъците и на хора. Обхватът на тестването по този начин и не стана публично притежание. „ Неуралинк “ към момента не е разгласила информация дали е почнала набора на доброволци.
Така наподобява чипът, с който бяха тествани 23 маймуни. След като американските управляващи позволиха, със същия следва пробно да се чипират и мозъците на хора. Върху него е отпечатана емблемата на „ Неуралинк “ – компанията на Илон Мъск.
Вдясно от изборната урна е догатката, изказано към този момент от редица именити финансисти и икономисти, а също и от доста астролози, че ни дели напълно малко време от всеобщото срутване на международните тържища. Графиката демонстрира главните валути в света, които стремглаво губят стойност. Двете въпросителни са опасенията, че това може да докара до голяма международна рецесия.
В долната част на корицата е другият основен спор на планетата, който обаче е за запаси. Авторите на изображенията загатват, че един от главните проблеми сред Джо Байдън и Си Дзин-пин е борбата за литиевите залежи. Литият е главният детайл, от който се създават акумулатори. Неслучайно вляво и вдясно от двамата водачи са илюстрирани главните постулати на така наречен климатичен дневен ред: вятърни турбини, електричество, аномални пожари, световно стопляне, електрически автомобили. И макар че последните изследвания сочат, че електрически са били едвам 7% от всички закупени коли в Съединени американски щати през 2023 година - и поради високата цена, и поради непрекъснатата потребност от презареждане на батерията, либерал-глобалистите за нищо на света не желаят да се откажат от дневния си ред. А той планува, с изключение на всеобща цифровизация, и всеобщо прекосяване към уреди с акумулатори.
Двете карти сред Си и Байдън са центрирани тъкмо върху регионите, където са най-големите залежи на литий – под соленото езеро Салар де Уюни в Боливия, а също в Чили и Аржентина, както и в югоизточната част на Китай и в Австралия. Боливийците нямат средства сами да създават находищата си, само че социалистическите държавни управления на тази страна не позволяват там и непознати компании. И точно натискът, даже рекетът, над управляващите в Ла Пас ще е една от главните задания идната година и пред Съединени американски щати, и пред Китай. Който пръв успее да постави ръка върху Салар де Уюни, той ще може да направлява климатичния дневен ред.
Но въпреки всичко изборната урна неслучайно е заела цялото централно пространство върху корицата. Резултатите, които тя ще даде, в случай че са в интерес на Тръмп, може да преобърнат и климатичния дневен ред, и цялата глобалистка идеология. За разлика от вота преди три години, където с гласоподаване по пощата всеобщо се включиха и доста американски гробища, а резултатите от машинния избор можеха да бъдат манипулирани, този път главните щати взеха крути ограничения това да не се повтаря. Именно невъзможността следващата година още веднъж да се приложат изборни операции по този начин тревожи създателите на обложката на „ Ди икономист “, което мощно им проличава.
Макар мнозина да свързват списанието с семейството Ротшилд, в действителност тя държи едвам към 21% от собствеността му. Мажоритарният дял – 48%, принадлежи на италианската фамилия Аниели, чиито фабрики създават колите „ Фиат “.
В края на всяка година стотици конспиролози по целия свят си блъскат главата над разгадаването на закодираните послания в „ годишната “ корица на английското списание „ Ди икономист “. Ако до момента те в действителност заслужаваха съществено внимание, защото бяха комплицирана амалгама от загадки, лабиринти и секрети знаци, то обложката, отдадена на 2024 година, е извънредно шаблонизирана и елементарна. Обяснението ненапълно се крие и в това, че самият ни свят се плъзна към най-простите взаимоотношения в политиката – войната. При нея всичко е пределно ясно – има агресор, има атакуван и отбраняващ се. Затова този път ползата към корицата не се чака да е по този начин огромен, тъй като отговорът на въпроса „ Какво ли са желали да ни кажат “ е явен. Или най-малко за тези, които наблюдават изкъсо събитията и забърканите в тях основни фигури.
Макар целият свят сега да е насочил взор към Израел и интервенцията му в Газа, а на Земята да има и още войни – да вземем за пример тази на Саудитска Арабия против Йемен, продължаваща към този момент 8 години, за „ Ди икономист “ (и изцяло основателно) най-важна си остава експанзията на Русия против Украйна. Изходът от нея ще чертае новия международен порядък, тъй като се случва в Европа. Винаги до момента е било по този начин. Дневният ред, натрапен в Стария континент, се трансформира по-късно в определящ и за всички останали континенти. Тук, несъмнено, Европа не би трябвало да се бърка с Европейския съюз, който е просто една от многото политико-икономически организация в континента, а и съвсем няма директно отношение към тази война. Липсата му върху корицата е многозначително.
На пръв взор за мнозина изненадващо би било, че списанието продължава да преглежда Владимир Путин като основна фигура, въпреки събитията в Русия да сочат, че пълководец там към този момент е Николай Патрушев – секретар на Федералната работа за сигурност. Ако човек следи съветските медии, няма по какъв начин да не забележи, че след 26 октомври точно Патрушев прави основните политически изказвания, чертае насоките на страната, с него стартират и свършват новинарските излъчвания. Путин, или това, което е останало от него, е просто инерцията, по която Русия продължава да се движи.
От друга страна обаче евентуално точно това са имали поради и създателите на обложката, поставяйки профила на Путин против този на Зеленски – фигурите, олицетворяващи днешните огромни врагове в Европа.
Над путинската глава стои нейната последна вяра за победа, откакто лозунгът „ Киев за три дни “ се трансформира в смешка. Ако на изборите в Съединени американски щати следващата година завоюва Тръмп, той може да спре помощта за Украйна, което би дало глътка въздух на Русия. Профилът на Тръмп е белязан от въпросителна, тъй като и най-трезвите мозъци измежду глобалистите не желаят да признаят пред себе си, че той може да завоюва изборите. Но самият факт, че въобще е подложен по този начин високо в корицата, демонстрира, че те последователно се помиряват с мисълта за завръщането му на власт. Както и с това, че опитите им да му попречат да се кандидатира удрят на камък.
По-интересен е профилът над главата на Зеленски. Мнозина биха решили, че това е брачната половинка му Олена. Но тя в никакъв случай не е претендирала за значима роля нито в украинската, нито в международната политика, още по-малко във военните каузи. Затова пък тази опашка, а и лицето като цяло, доста припомнят на сръбкинята Марина Абрамович, която има и американско поданство. За либерал-глобалистите Абрамович е икона, визионер, въплътила в себе си съвсем цялата идея на тяхната идеология. Тя се занимава с съвременно изкуство, от дълго време прекрачило границата на труфя, и с пърформанси, които Православната черква на собствен ред от дълго време е анатемосала. Консерваторите я намират за упадъчна жена, съвсем магьосница.
Абрамович е в топли връзки с Володимир Зеленски. Което ѝ оказа помощ да построи през 2021 година инсталацията " Стената на рева " в Мемориалния комплекс " Бабин Яр " във връзка 80-та годишнина от разстрела от немците на 34 000 украински евреи. Доколко обаче Абрамович може да е някаква разтуха за Зеленски, каквато би била възможната победа на Тръмп за Русия е противоречив въпрос.
Марина Абрамович Странен е гълъбът на мира над профила на индивида, който стартира тази война. Но това е единствено на пръв взор. Знаейки чии ползи съставлява списанието, и поглеждайки в месеците обратно, елементарно може да се откри, че откъм Давос до момента не е прозвучало нито едно наказание на Русия поради експанзията и убийствата. Във всичките си обществени прояви след 24 февруари 2022 година притежателят на Световния стопански конгрес Клаус Шваб, който показва самичък себе си като актуален идеолог на либерал-глобализма, също не е обвинил Кремъл за тази война. Обяснението се крие в книгата „ Великото нулиране “, която е основополагащият труд на идеологията. Там Шваб показва очакванията си от експлоадирането на огромна международна война, тъй като точно посредством нея, написа той, глобалистите биха могли да реализират крайната си цел – премахването на страните като нездравословни и ненужни формирания и налагането на единно международно държавно управление.
Урната в средата, а и въобще двата съществени цвята – червен (Републиканци) и наследник (Демократи), в които е решена корицата, са отпратка към американските избори следващата година, изходът от които за „ Ди икономист “ ще е решителен за целия свят.
За да укрепи фатализма, списанието е подчертало и върху две значими астрологични събития – слънчевите затъмнения от 2017 и 2024 година, оградили урната от горната страна и изпод. В Америка ги назовават „ велики “, тъй като те пресичат цялата територия на страната, а сложени дружно образуват кръст. Астролозите от дълго време предизвестяват, че точно тези две затъмнения ще се окажат съдбовни в историята на Съединени американски щати. Затъмнението над урната е решено в черно-бяло, тъй като се случи в годината, когато Тръмп се изкачи на власт. А в идното има вплетена въпросителна – дребна вяра, че Тръмп може да не се върне в Белия дом.
Великите американски затъмнения, както ги назовават в Съединени американски щати, прекосяват цялата територия на страната и чертаят кръст върху нея Вляво от урната е изкуственият разсъдък с всевиждащото око на Големия брат. Но графиката изобразява доста повече – идните опити на Илон Мъск и неговата компания „ Неуралинк “ върху хора. Преди две години Мъск вгради чипове в мозъците на 23 маймуни, като 15 от тях умряха в големи страдания. Целта му бе да накара мозъчните кафези на животните да се подчиняват на външни инструкции. Официалното пояснение на опита бе, че по този начин се тества опцията да се помогне на парализирани хора още веднъж да употребяват крайниците си. Много сдружения за отбрана на животните обаче приканиха американските управляващи да му забранят сходни опити, сочейки доказателства за вътрешни кръвоизливи, парализа, хронични инфекции, гърчове, влошено психическо здраве и гибел при опитните животни. Наместо това на 25 май тази година Администрацията по храните и медикаментите в Съединени американски щати издаде на Мъск и компанията му лиценз за пробно слагане на чипове в мозъците и на хора. Обхватът на тестването по този начин и не стана публично притежание. „ Неуралинк “ към момента не е разгласила информация дали е почнала набора на доброволци.
Така наподобява чипът, с който бяха тествани 23 маймуни. След като американските управляващи позволиха, със същия следва пробно да се чипират и мозъците на хора. Върху него е отпечатана емблемата на „ Неуралинк “ – компанията на Илон Мъск. Вдясно от изборната урна е догатката, изказано към този момент от редица именити финансисти и икономисти, а също и от доста астролози, че ни дели напълно малко време от всеобщото срутване на международните тържища. Графиката демонстрира главните валути в света, които стремглаво губят стойност. Двете въпросителни са опасенията, че това може да докара до голяма международна рецесия.
В долната част на корицата е другият основен спор на планетата, който обаче е за запаси. Авторите на изображенията загатват, че един от главните проблеми сред Джо Байдън и Си Дзин-пин е борбата за литиевите залежи. Литият е главният детайл, от който се създават акумулатори. Неслучайно вляво и вдясно от двамата водачи са илюстрирани главните постулати на така наречен климатичен дневен ред: вятърни турбини, електричество, аномални пожари, световно стопляне, електрически автомобили. И макар че последните изследвания сочат, че електрически са били едвам 7% от всички закупени коли в Съединени американски щати през 2023 година - и поради високата цена, и поради непрекъснатата потребност от презареждане на батерията, либерал-глобалистите за нищо на света не желаят да се откажат от дневния си ред. А той планува, с изключение на всеобща цифровизация, и всеобщо прекосяване към уреди с акумулатори.
Двете карти сред Си и Байдън са центрирани тъкмо върху регионите, където са най-големите залежи на литий – под соленото езеро Салар де Уюни в Боливия, а също в Чили и Аржентина, както и в югоизточната част на Китай и в Австралия. Боливийците нямат средства сами да създават находищата си, само че социалистическите държавни управления на тази страна не позволяват там и непознати компании. И точно натискът, даже рекетът, над управляващите в Ла Пас ще е една от главните задания идната година и пред Съединени американски щати, и пред Китай. Който пръв успее да постави ръка върху Салар де Уюни, той ще може да направлява климатичния дневен ред.
Но въпреки всичко изборната урна неслучайно е заела цялото централно пространство върху корицата. Резултатите, които тя ще даде, в случай че са в интерес на Тръмп, може да преобърнат и климатичния дневен ред, и цялата глобалистка идеология. За разлика от вота преди три години, където с гласоподаване по пощата всеобщо се включиха и доста американски гробища, а резултатите от машинния избор можеха да бъдат манипулирани, този път главните щати взеха крути ограничения това да не се повтаря. Именно невъзможността следващата година още веднъж да се приложат изборни операции по този начин тревожи създателите на обложката на „ Ди икономист “, което мощно им проличава.
Макар мнозина да свързват списанието с семейството Ротшилд, в действителност тя държи едвам към 21% от собствеността му. Мажоритарният дял – 48%, принадлежи на италианската фамилия Аниели, чиито фабрики създават колите „ Фиат “.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ