Област Сливен се очертава като най-бедната в страната
Област Сливен изрично се обрисува като най-бедната в страната - там всяка трета жена е бедна.
Официално небогати са и 30 на 100 от мъжете. Това е делът на хората в Сливенско, които живеят с по-малко от 248 лева на месец - линия на бедността за региона по данни на националната статистика за 2016 година
Най-слабо изразен е казусът измежду мъжете в Ямбол - от тях единствено 9 на 100 са под прага на беднотия, който за тази област е 307 лева На общия декор прави усещане и Варна, която другояче е измежду най-развитите региони у нас - там 25% от мъжете и 29 на 100 от дамите са под линията на беднотия (307 лева за областта). С над 29 на 100 небогати дами се отличават и Стара Загора и Пазарджик.
Въпреки че мъжете получават приблизително по-високи заплати и пенсии, има 10 области, в които делът на бедните мъже е по-голям от този на бедните дами. Това са Ловеч, Велико Търново, Монтана, Габрово, Благоевград, Добрич, Силистра, Перник, Видин и Враца. Като цяло близо 22 на 100 от мъжете и 24 на 100 от дамите са под прага на бедността.
През 2016 година линията на беднотия в страната e 308.17 лева средномесечно на човек в домакинство. 23 на 100 от цялото население а България претърпява с по-малко. Страната ни се показва все по-зле по този индикатор - за една година делът на доста бедните хора у нас се е нараснал с 1%. От 2012 година насам най-бедните българи се усилват трайно, въпреки и с неголеми стъпки. Тогава да вземем за пример под прага на бедността са били 21.2 на 100.
По райони м.г. най-ниската линия на беднотия имат в областите Видин и Пазарджик - надлежно 194 и 204 лева, а най-висока е тя в София - 473 лева, следвана от областите Стара Загора (332 лева.) и Габрово (328 лева.).
И по различен индикатор картината с бедността става по-мрачна - работещите небогати също се усилват. През м.г. те са с съвсем 4 на 100 повече и стигат до 11.6%, до момента в който през 2012 година да вземем за пример са били 7.4%. При заетите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време.
Образованието оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите. Почти 69% от работещите небогати у нас са хора с начално и без обучение. Според статистиката обаче има и 5.4% работещи с висше обучение, които са небогати.
Бедността е най-висока измежду самотните пенсионери, самотните родители с деца, както и семействата с три и повече деца. Най-голямо повишаване на риска от беднотия през 2016 година спрямо 2015-а има при семействата с един родител със подвластни деца - с цели 12 на 100 повече.
Европейски Съюз употребява тези данни, с цел да следи напредъка на страните в битката с бедността и обществената изолираност. Към тях се включват и субективните отговори на девет въпроса, свързани с оценката на хората за облекчаване на обособени потребности и потребности. Например отопление, разноски за отмора, тв приемник, телефон и други Малко повече от една трета от хората изпитват усложнения при заплащането в точния момент на разноските, свързани с жилището. 39.2% се лимитират при отоплението на жилището, с цел да пестят. Най-голям в делът на българите, които настояват, че не могат да си разрешат една седмица отмора отвън дома си - над 56 на 100. И до момента в който 34.5 на 100 от хората у нас споделят, че не могат да си разрешат на трапезата им да има месо, пиле или риба всеки втори ден, то едвам 2.8% споделят, че не могат да си разрешат телефон, а 1.4% - пъстър тв приемник. 9% обаче не могат да си разрешат автоматизирана пералня.
От 2015 година Национален статистически институт пита участници в проучването и за етническата им принадлежност. За м.г. максимален дял от ромите са небогати - 77 на 100 от тях. Сред хората от българската етническа група близо 16 на 100 са небогати. Има основни разлики в разпределението на бедните от другите етнически групи съгласно икономическата им интензивност. Сред бедните от българската етническа група доминират пенсионерите (42.6%), до момента в който при ромската етническа група най-голям е относителният дял на безработните лица (39.1%). По отношение на работещите лица най-голям е относителният дял на работещите небогати измежду турската етническа група - 29%, и съвсем 28 на 100 измежду българите, написа в. Сега.
Официално небогати са и 30 на 100 от мъжете. Това е делът на хората в Сливенско, които живеят с по-малко от 248 лева на месец - линия на бедността за региона по данни на националната статистика за 2016 година
Най-слабо изразен е казусът измежду мъжете в Ямбол - от тях единствено 9 на 100 са под прага на беднотия, който за тази област е 307 лева На общия декор прави усещане и Варна, която другояче е измежду най-развитите региони у нас - там 25% от мъжете и 29 на 100 от дамите са под линията на беднотия (307 лева за областта). С над 29 на 100 небогати дами се отличават и Стара Загора и Пазарджик.
Въпреки че мъжете получават приблизително по-високи заплати и пенсии, има 10 области, в които делът на бедните мъже е по-голям от този на бедните дами. Това са Ловеч, Велико Търново, Монтана, Габрово, Благоевград, Добрич, Силистра, Перник, Видин и Враца. Като цяло близо 22 на 100 от мъжете и 24 на 100 от дамите са под прага на бедността.
През 2016 година линията на беднотия в страната e 308.17 лева средномесечно на човек в домакинство. 23 на 100 от цялото население а България претърпява с по-малко. Страната ни се показва все по-зле по този индикатор - за една година делът на доста бедните хора у нас се е нараснал с 1%. От 2012 година насам най-бедните българи се усилват трайно, въпреки и с неголеми стъпки. Тогава да вземем за пример под прага на бедността са били 21.2 на 100.
По райони м.г. най-ниската линия на беднотия имат в областите Видин и Пазарджик - надлежно 194 и 204 лева, а най-висока е тя в София - 473 лева, следвана от областите Стара Загора (332 лева.) и Габрово (328 лева.).
И по различен индикатор картината с бедността става по-мрачна - работещите небогати също се усилват. През м.г. те са с съвсем 4 на 100 повече и стигат до 11.6%, до момента в който през 2012 година да вземем за пример са били 7.4%. При заетите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време.
Образованието оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите. Почти 69% от работещите небогати у нас са хора с начално и без обучение. Според статистиката обаче има и 5.4% работещи с висше обучение, които са небогати.
Бедността е най-висока измежду самотните пенсионери, самотните родители с деца, както и семействата с три и повече деца. Най-голямо повишаване на риска от беднотия през 2016 година спрямо 2015-а има при семействата с един родител със подвластни деца - с цели 12 на 100 повече.
Европейски Съюз употребява тези данни, с цел да следи напредъка на страните в битката с бедността и обществената изолираност. Към тях се включват и субективните отговори на девет въпроса, свързани с оценката на хората за облекчаване на обособени потребности и потребности. Например отопление, разноски за отмора, тв приемник, телефон и други Малко повече от една трета от хората изпитват усложнения при заплащането в точния момент на разноските, свързани с жилището. 39.2% се лимитират при отоплението на жилището, с цел да пестят. Най-голям в делът на българите, които настояват, че не могат да си разрешат една седмица отмора отвън дома си - над 56 на 100. И до момента в който 34.5 на 100 от хората у нас споделят, че не могат да си разрешат на трапезата им да има месо, пиле или риба всеки втори ден, то едвам 2.8% споделят, че не могат да си разрешат телефон, а 1.4% - пъстър тв приемник. 9% обаче не могат да си разрешат автоматизирана пералня.
От 2015 година Национален статистически институт пита участници в проучването и за етническата им принадлежност. За м.г. максимален дял от ромите са небогати - 77 на 100 от тях. Сред хората от българската етническа група близо 16 на 100 са небогати. Има основни разлики в разпределението на бедните от другите етнически групи съгласно икономическата им интензивност. Сред бедните от българската етническа група доминират пенсионерите (42.6%), до момента в който при ромската етническа група най-голям е относителният дял на безработните лица (39.1%). По отношение на работещите лица най-голям е относителният дял на работещите небогати измежду турската етническа група - 29%, и съвсем 28 на 100 измежду българите, написа в. Сега.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ