Обичате ли джаз? Значи вашето място този петък, събота и

Обичате ли джаз? Значи вашето място този петък, събота и неделя е Южен парк 2, където за шеста поредна година ще се организира влиятелният " A to jazz festival ". Ще се включат доста интернационалните и български реализатори, подарили сърцето си на джаза. Най-голямо усещане на нас ни направи групата Джазаница, която слива типичен джаз и обичайната българска национална музика по един необикновен метод. Винаги сме се радвали на сходни начинания, по тази причина ни беше извънредно забавно да научим повече за групата и албума им, както и за музиката, която вършат.

Вижте изявлението ни с българският джаз барабанист Борислав Петров, идеолог и композитор на Джазаница.

Оставяме ви на вълните на джаза и националната музика. Гарантираме Ви, че се получава нещо доста прелестно.

Здравейте, представете се на нашите читатели и разкажете малко повече за плана " Jazzanitza”, който смесва в себе си българска национална музика и джаз?

Много обичани български думи, като лютеница, гоненица, наденица, ръченица, копаница, приключват с окончанието " ница " Думата " джазаница” придава на " джаз” един някак български образ и тъкмо това е главната концепция, залегнала в музиката на Jаzzanitza, която аз композирах особено за този състав.

Jazzanitza е колектив от български джаз музиканти, чиито креативен търсения гравитират към сливането на музикални детайли от актуалния джаз и българската национална музика. Ние сме и част от първото потомство музиканти, които след демократичните промени (1989г.) имаме опцията да получим своето джаз обучение в чужбина и да пренесем наученото на българска почва.

Как решихте да съчетаете тези два стила. Кое е общото сред тях, в случай че има такова и по какъв начин успявате да създадете музика, сплотяваща и двата?

Пътуването към този албум стартира преди 16 години, когато се срещнах със саксофониста Димитър Льолев, който отвори ушите и сърцето ми за магията на българската национална музика. След дългогодишни изследвания, проучвания и опити, най-сетне събрах куража да напиша музика, която да отразява концепциите ми в посока сливането на джаза и българската национална музика. За мен е чест, че в него вземат участие едни от най-близките ми другари, с които имам щастието непрекъснато да ходя по пътя на музикалното рационализиране. От друга страна, за нас е чест, че специфичен посетител е един от пионерите на българския фолк-джаз, брилянтен пианист и композитор Антони Дончев, който осъщестява моста сред поколенията български джаз музиканти.

Всяка комбинация от албума е отдадена на съответен човек. " Гагарин” е въодушевена от един от моите музикални герои - барабанистът Стоян Янкулов, който е един от иноваторите в българските барабани. " Culture Differences” е отдадена на Теодосий Спасов, който един път ми показа, че " има нещо неопитомяемо в българския фолклор, което чужденците в никакъв случай няма да могат да усетят и разберат”. " Acikbas” е за един другар от предишното, доста надарен турски артист, с който пропътувах целия свят. Има и композиции, отдадени на музикантите в Jazzanitza. " Право като магистрала” е за Людмил Крумов, " Ти си Знаиш, Майна” е за Димитър Льолев.

Джазът, от самото си основаване, е един тип " уърлд " музика. Той постоянно е всмукнал най-разнообразни културни въздействия – от афро-карибски при започване на 20-век до 50-те, през бразилски през 60-те, индийски през 70-те, а през днешния ден надали е останала музикална просвета, която да не може да се чуе в джаза от наши дни.

Цялото изявление можете да прочетете тук.