Зелена светлина: Концерт на сметище
Обича да минава граници, с цел да разчупва стандарти. Да прекатурва визиите за вярно и погрешно, за допустимо и невероятно. Павел Андреев - съветски пианист, който предизвика с музиката си.
Свирил е на необикновени места - в средата на езеро и в обхванати от сняг планини. Прави го, с цел да накара хората да се замислят за действителните и значими проблеми. И с цел да предизвика дейности - за превъзмогване актуалните закани, които индивидът самичък основава.
Последният му концерт е измежду тонове отпадъци, на едно от сметищата в Санкт Петербург. Нарекъл го „ Дъхът на планетата ". Ясно за какво. Изкуството желае жертви. Пианистът ги прави.
6-часово осъществяване, което Павел Андреев дефинира като „ изумително тестване ". Споделя че, миризмата била ужасяваща, от самото начало над него кръжали чайки. Но той не спирал да свири.
Надява се, че осъществяването му ще реализира задачата си и хората ще стартират да гледат на отпадъците не като на ненужни предмети, а като на енергиен запас.
Може и да звучи като фикция, само че тя може да стане действителност, уверен е пианистът. Необходима е единствено малко храброст за преосмисляне на заобикалящата ни среда. Тогава предразсъдъците ще бъдат загърбени и ще се появят решенията.
Житейска философия, на която са подчинени музиката и всекидневието на пианиста. Философия, която последователно прекроява всекидневието на хората в търсене на правилните тонове из партитурите на естествените кръговрати.
Свирил е на необикновени места - в средата на езеро и в обхванати от сняг планини. Прави го, с цел да накара хората да се замислят за действителните и значими проблеми. И с цел да предизвика дейности - за превъзмогване актуалните закани, които индивидът самичък основава.
Последният му концерт е измежду тонове отпадъци, на едно от сметищата в Санкт Петербург. Нарекъл го „ Дъхът на планетата ". Ясно за какво. Изкуството желае жертви. Пианистът ги прави.
6-часово осъществяване, което Павел Андреев дефинира като „ изумително тестване ". Споделя че, миризмата била ужасяваща, от самото начало над него кръжали чайки. Но той не спирал да свири.
Надява се, че осъществяването му ще реализира задачата си и хората ще стартират да гледат на отпадъците не като на ненужни предмети, а като на енергиен запас.
Може и да звучи като фикция, само че тя може да стане действителност, уверен е пианистът. Необходима е единствено малко храброст за преосмисляне на заобикалящата ни среда. Тогава предразсъдъците ще бъдат загърбени и ще се появят решенията.
Житейска философия, на която са подчинени музиката и всекидневието на пианиста. Философия, която последователно прекроява всекидневието на хората в търсене на правилните тонове из партитурите на естествените кръговрати.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ