Мария Мургина осъди прокуратурата за 30 000 лева
Обезщетението е за породените морални вреди от траялото 7 години дело против нея за закононарушение по работа и насила
Бившата шефка на Националната организация за приходите (НАП) Мария Мургина осъди прокуратурата за 30 000 лв., сподели инспекция на.
Това е компенсацията, което Софийският градски съд (СГС) ѝ присъжда за породените морални вреди от траялото 7 години дело против нея за закононарушение по работа и насила, по което беше дефинитивно оправдана в края на 2016 година
Мургина е предявила иск за 200 000 лв. против прокуратурата за неимуществени вреди от противозаконните обвинявания, предизвикали ѝ трайни здравословни проблеми, стрес, боязън от наказание, оскърбление, уронване на престижа ѝ и неспособност да работи дълго по специалността си.
Съдът отбелязва, че против нея са били повдигнати в началото 4 обвинявания – две за закононарушения по работа, едно за насила и едно за доказана лъжа в декларация пред Сметната палата. Освен това през 2011 година градският съд я осъди на 4 години затвор, откакто я призна за отговорна по едното обвиняване в закононарушение по работа и за насила. Прокуратурата още тогава се отхвърли от останалите обвинявания.
След това обаче минаха 6 години, в които апелативният съд я оправдаваше изцяло на втора инстанция, а Върховният касационен съд (ВКС) отменяше присъдата, с която Мургина беше оправдана за насила и връщаше делото за ново разглеждане.
Обвинението за насила беше за това, че Мургина е принуждавала някогашната шефка на Национална агенция за приходите - Силистра Милена Цолчовска да напусне поста си, като я заплашила, че в противоположен случай ще я уволни дисциплинарно. По време на правосъдните съвещания стана ясно, че съгласно прокуратурата причина за натиска били проверки на компании на някогашния народен представител от Движение за права и свободи Гюнай Сефер, с които Мургина не била съгласна. Цолчовска твърдеше, че натискът върху нея и обтегнатите връзки със заместника ѝ в НАП-Силистра били таман поради проверки на компании на Сефер.
Два състава на Върховен касационен съд намираха за несъмнено, че Мургина е заплашвала словесно Цолчовска и заявяваха, че неразбираемо за какво апелативният съд не е отчел това, нито пък е бил безапелационен в претекстовете си за отхвърлянето на показанията на Цолчовска.
При третото разглеждане на делото САС още веднъж оправда някогашната шефка на Национална агенция за приходите, като одобри за явно, че обвиняването е единствено декларативно, само че не съдържало нищо за дейности на Мургина. Накрая Върховен касационен съд реши, че доказателствата са очевидно спорни и не предпоставят сигурен извод, че след срещата сред двете Мургина персонално е заплашвала по телефона Цолчовска с уволняване.
За да реши, че справедливото обезщетение за някогашната шефка на Национална агенция за приходите е 30 000 лв., арбитър Валерия Банкова от Софийски градски съд написа в решението си, че делото против нея е почнало, когато е била в дейна възраст, като процесът е траял над 7 години.
„ Безспорно през това време ищцата е търпяла отрицателни душевен преживявания и стрес досежно качеството си на обвинена и подсъдима, и свързаната с това опция за налагане на наказване. При определянето размера на компенсацията за тези вреди, съдът взема поради и това, че въпреки в последна сметка ищцата да е била оправдана по всички повдигнати обвинявания, развиването на наказателното произвеждане е било изменчиво за част от тях и в границите на същото се е стигнало и до постановяване на неоправдателна ефикасна присъда от четири години отнемане от независимост “, написа съдът (пълния текст на решението виж ). В решението арбитър Банкова отбелязва също, че Мургина е била упрекната и за закононарушения по работа, свързани с високия пост, който е заемала и това води до по-тежки от нормалните вреди.
Съдът е отчел също, че и необятното медийно отразяване на делото е уронило в допълнение престижа на Мургина.
Показания са дали нейната някогашна секретарка и мъжът, с който живее на брачен начала, които описват за изключителния стрес, който някогашната шефка на Национална агенция за приходите е претърпяла по време на процеса. Те цитират и изявление на някогашния зам.-градски прокурор на София Роман Василев, който след повдигането на обвиняванията на Мургина през 2009 година споделил, че всички свързани с нея чиновници на Национална агенция за приходите, „ би трябвало да имат страха на прокуратурата, тъй като тя ще стигне до всеки от тях. Тогава тя изпаднала в положение на цялостно обезсърчение, гледала постоянно в една точка и почнала деградация на физическото ѝ положение. Назначената здравна експертиза също посочила връзка сред преживения мощен стрес и отключилите се болести на Мургина.
„ Всички посочени нагоре условия и съответното им проявяване по делото обуславят по-висок размер на дължимото от ответника обезщетение. Като взе поради по този начин откритите условия, а също и социално-икономическите условия на живот в страната, актуалният състав на съда намира за заслужено обезщетение сумата от 30 000 лева, която би репарирала претърпените от ищцата неимуществени вреди, доколкото те въобще могат да намерят парично изражение и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е задоволително по мярка и в същото време не води до безпричинно обогатяване “, се споделя в решението, което не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Бившата шефка на Националната организация за приходите (НАП) Мария Мургина осъди прокуратурата за 30 000 лв., сподели инспекция на.
Това е компенсацията, което Софийският градски съд (СГС) ѝ присъжда за породените морални вреди от траялото 7 години дело против нея за закононарушение по работа и насила, по което беше дефинитивно оправдана в края на 2016 година
Мургина е предявила иск за 200 000 лв. против прокуратурата за неимуществени вреди от противозаконните обвинявания, предизвикали ѝ трайни здравословни проблеми, стрес, боязън от наказание, оскърбление, уронване на престижа ѝ и неспособност да работи дълго по специалността си.
Съдът отбелязва, че против нея са били повдигнати в началото 4 обвинявания – две за закононарушения по работа, едно за насила и едно за доказана лъжа в декларация пред Сметната палата. Освен това през 2011 година градският съд я осъди на 4 години затвор, откакто я призна за отговорна по едното обвиняване в закононарушение по работа и за насила. Прокуратурата още тогава се отхвърли от останалите обвинявания.
След това обаче минаха 6 години, в които апелативният съд я оправдаваше изцяло на втора инстанция, а Върховният касационен съд (ВКС) отменяше присъдата, с която Мургина беше оправдана за насила и връщаше делото за ново разглеждане.
Обвинението за насила беше за това, че Мургина е принуждавала някогашната шефка на Национална агенция за приходите - Силистра Милена Цолчовска да напусне поста си, като я заплашила, че в противоположен случай ще я уволни дисциплинарно. По време на правосъдните съвещания стана ясно, че съгласно прокуратурата причина за натиска били проверки на компании на някогашния народен представител от Движение за права и свободи Гюнай Сефер, с които Мургина не била съгласна. Цолчовска твърдеше, че натискът върху нея и обтегнатите връзки със заместника ѝ в НАП-Силистра били таман поради проверки на компании на Сефер.
Два състава на Върховен касационен съд намираха за несъмнено, че Мургина е заплашвала словесно Цолчовска и заявяваха, че неразбираемо за какво апелативният съд не е отчел това, нито пък е бил безапелационен в претекстовете си за отхвърлянето на показанията на Цолчовска.
При третото разглеждане на делото САС още веднъж оправда някогашната шефка на Национална агенция за приходите, като одобри за явно, че обвиняването е единствено декларативно, само че не съдържало нищо за дейности на Мургина. Накрая Върховен касационен съд реши, че доказателствата са очевидно спорни и не предпоставят сигурен извод, че след срещата сред двете Мургина персонално е заплашвала по телефона Цолчовска с уволняване.
За да реши, че справедливото обезщетение за някогашната шефка на Национална агенция за приходите е 30 000 лв., арбитър Валерия Банкова от Софийски градски съд написа в решението си, че делото против нея е почнало, когато е била в дейна възраст, като процесът е траял над 7 години.
„ Безспорно през това време ищцата е търпяла отрицателни душевен преживявания и стрес досежно качеството си на обвинена и подсъдима, и свързаната с това опция за налагане на наказване. При определянето размера на компенсацията за тези вреди, съдът взема поради и това, че въпреки в последна сметка ищцата да е била оправдана по всички повдигнати обвинявания, развиването на наказателното произвеждане е било изменчиво за част от тях и в границите на същото се е стигнало и до постановяване на неоправдателна ефикасна присъда от четири години отнемане от независимост “, написа съдът (пълния текст на решението виж ). В решението арбитър Банкова отбелязва също, че Мургина е била упрекната и за закононарушения по работа, свързани с високия пост, който е заемала и това води до по-тежки от нормалните вреди.
Съдът е отчел също, че и необятното медийно отразяване на делото е уронило в допълнение престижа на Мургина.
Показания са дали нейната някогашна секретарка и мъжът, с който живее на брачен начала, които описват за изключителния стрес, който някогашната шефка на Национална агенция за приходите е претърпяла по време на процеса. Те цитират и изявление на някогашния зам.-градски прокурор на София Роман Василев, който след повдигането на обвиняванията на Мургина през 2009 година споделил, че всички свързани с нея чиновници на Национална агенция за приходите, „ би трябвало да имат страха на прокуратурата, тъй като тя ще стигне до всеки от тях. Тогава тя изпаднала в положение на цялостно обезсърчение, гледала постоянно в една точка и почнала деградация на физическото ѝ положение. Назначената здравна експертиза също посочила връзка сред преживения мощен стрес и отключилите се болести на Мургина.
„ Всички посочени нагоре условия и съответното им проявяване по делото обуславят по-висок размер на дължимото от ответника обезщетение. Като взе поради по този начин откритите условия, а също и социално-икономическите условия на живот в страната, актуалният състав на съда намира за заслужено обезщетение сумата от 30 000 лева, която би репарирала претърпените от ищцата неимуществени вреди, доколкото те въобще могат да намерят парично изражение и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е задоволително по мярка и в същото време не води до безпричинно обогатяване “, се споделя в решението, което не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ