Д-р Георги Димов, Народна сила: Превеждаме Вазов с идиомите на нашето либерално безвремие
Обезличаването и непознаването на трудовете на българските възрожденци ще има съдбовни последици за бъдещето на българския народ . Фатални освен за учениците, които, с цел да поддържат българския дух, е желателно да познават знаците на нацията, само че и за ролята ни в международното културно завещание, съобщи за Actualno.com Георги Димов – ръководител на придвижването „ Народна мощ “. Той е лекар и основен помощник в Институт по балканистика с център по тракология към Българска академия на науките.
Българският народ и нация, - споделя той, са обединени от съзнанието за своята идентична историческа и културна принадлежност, от общия си език и вяра. Този развой протича стотици години, над хилядолетие, и довежда до сформирането на българската националност. Несъмнено комплицираният етногенезис и " предопрелението ", историческата орис на България - като център на православно-византийския свят - я трансформират през Средновековието в притежател на културни импулси (дифузия) към страните на Изток и Запад. Основният принос е в " старобългарската " книжнина и разпространяването на кирилицата, която днес се употребява (като графична система) от над 300 млн. души по света. Това е неоспоримата роля на България в международната просвета и тя е изтъквана нееднократно както от българските, по този начин и от международните учени (Лихачов, Оболенски, Тойнби, Рънсиман и др.).
„ Навремето, преди 1989 година, Патриархът на българската литература Вазов беше превеждан на десетки езици. Днес ние го превеждаме с " идиомите " на нашето демократично безвремие. Утре ще пристигна ред на Паисий Хилендарски и Ботев. Това е неуместно и ще ни унищожи като народ. И тук се запитвам, толкоз ли доста се отдалечихме от българските възрожденци и техните идеали...!? Подмяната на културното завещание и разрушаването на паметниците (след идването на " демокрацията) очевидно разкриват на процедура доколко българският народ е оскотял и се е вулгаризирал. България се е трансформирала от исторически център в провинция, в страна с така наречен " периферен капитализъм " и просвета. Така преди време, след разпада на Римската империя, манталитетът на ромеите през " тъмните епохи " дотам се принизил, че те към този момент не разбирали смисъла на оживелите паметници и писания от античността. Статуите, арките, релефите и античните създатели им вдъхвали само боязън, от време на време ненавист и недоумение - по тази причина ги пренаписвали, превеждали преизползвали или разрушавали. Историята е циклична и аналогиите от предишното са доста, само че би трябвало и да се познават “, счита ръководителят на придвижване „ Народна мощ “.
Той прецизира, че българските възрожденци с делата си са крепителите, стожерите на българската нация. Нациите са " артикул " на XIX век, изключително на разпада на империите. А самата концепция за нация (не единствено българската) a priori е в несъгласие с всякакво вземане предвид с модерността.
По думите му структурата на един народ се основава на върховенството на една извънвремева общественост. Цялата му легитимност почива върху съхраняването и опазването на неговото културно завещание. Затова не би трябвало да осъвременяваме нито Паисий, нито Ботев, нито Вазов.
„ Затова не трябва да деформираме историята, да подменяме вярата, които са резултат от хилядолетен и неповторим за нас, българите, развой. По-скоро би трябвало да се съсредоточим върху международната роля на българската просвета, личностите на цар Симеон, свещеник Константин Преславски, патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, Киприан...Много от тях са непознати в по-широк проект, а на някои даже се отхвърля българския генезис. Върху водещата ни роля в Кирилометодиевистиката, българския цивилизационен принос в Европа и така нататък - натам би трябвало да насочим напъните, вместо да осъвременяваме и пренаписваме " Под игото “, е безапелационен Димов.
Според него, водени от " персонален " и веществен интерес ще унищожим това, което войните, робството и вековете не съумяха да заличат.
„ А това е наше родно, патримониално завещание и богатство. Затова и създадохме родолюбиво гражданско придвижване, надпартийно, което да направи всичко допустимо, с цел да запази (и обедини) българския дух, народ и история. Знам, че пътят пред " Народна мощ " няма да е лек, само че се надявам с общи старания да успеем. Всичко реализираме с общи групови средства и старания. Но очевидно има и будни българи, които не желаят единствено да " осребряват " и девалвират патриотизма, а и да допринесат за българското, за България “, акцентира ръководителят на придвижването.
Той е уверен, че всичко е политически спектакъл, дотации, власт и финансови лобита, от време на време би трябвало морал и висша форма на отговорност към бъдещите генерации..
„ Накрая мога единствено да кажа: Да живее България! Да се борим за нейното бъдеще и разцвет! Затова всеки е добре пристигнал да се включи към нашата идея и гражданска организация (Народна сила). Нужно е единствено едно само качество - да обичаш родината си България. Единственото, което можем да " осигурим " обаче - за разлика от финансовите апетити на днешните " патриотични " партии - е моралната и историческа, родолюбива съвест, съзнанието, че си направил нещо за българския народ и България “, сподели в умозаключение доктор Георги Димов.
Българският народ и нация, - споделя той, са обединени от съзнанието за своята идентична историческа и културна принадлежност, от общия си език и вяра. Този развой протича стотици години, над хилядолетие, и довежда до сформирането на българската националност. Несъмнено комплицираният етногенезис и " предопрелението ", историческата орис на България - като център на православно-византийския свят - я трансформират през Средновековието в притежател на културни импулси (дифузия) към страните на Изток и Запад. Основният принос е в " старобългарската " книжнина и разпространяването на кирилицата, която днес се употребява (като графична система) от над 300 млн. души по света. Това е неоспоримата роля на България в международната просвета и тя е изтъквана нееднократно както от българските, по този начин и от международните учени (Лихачов, Оболенски, Тойнби, Рънсиман и др.).
„ Навремето, преди 1989 година, Патриархът на българската литература Вазов беше превеждан на десетки езици. Днес ние го превеждаме с " идиомите " на нашето демократично безвремие. Утре ще пристигна ред на Паисий Хилендарски и Ботев. Това е неуместно и ще ни унищожи като народ. И тук се запитвам, толкоз ли доста се отдалечихме от българските възрожденци и техните идеали...!? Подмяната на културното завещание и разрушаването на паметниците (след идването на " демокрацията) очевидно разкриват на процедура доколко българският народ е оскотял и се е вулгаризирал. България се е трансформирала от исторически център в провинция, в страна с така наречен " периферен капитализъм " и просвета. Така преди време, след разпада на Римската империя, манталитетът на ромеите през " тъмните епохи " дотам се принизил, че те към този момент не разбирали смисъла на оживелите паметници и писания от античността. Статуите, арките, релефите и античните създатели им вдъхвали само боязън, от време на време ненавист и недоумение - по тази причина ги пренаписвали, превеждали преизползвали или разрушавали. Историята е циклична и аналогиите от предишното са доста, само че би трябвало и да се познават “, счита ръководителят на придвижване „ Народна мощ “.
Той прецизира, че българските възрожденци с делата си са крепителите, стожерите на българската нация. Нациите са " артикул " на XIX век, изключително на разпада на империите. А самата концепция за нация (не единствено българската) a priori е в несъгласие с всякакво вземане предвид с модерността.
По думите му структурата на един народ се основава на върховенството на една извънвремева общественост. Цялата му легитимност почива върху съхраняването и опазването на неговото културно завещание. Затова не би трябвало да осъвременяваме нито Паисий, нито Ботев, нито Вазов.
„ Затова не трябва да деформираме историята, да подменяме вярата, които са резултат от хилядолетен и неповторим за нас, българите, развой. По-скоро би трябвало да се съсредоточим върху международната роля на българската просвета, личностите на цар Симеон, свещеник Константин Преславски, патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, Киприан...Много от тях са непознати в по-широк проект, а на някои даже се отхвърля българския генезис. Върху водещата ни роля в Кирилометодиевистиката, българския цивилизационен принос в Европа и така нататък - натам би трябвало да насочим напъните, вместо да осъвременяваме и пренаписваме " Под игото “, е безапелационен Димов.
Според него, водени от " персонален " и веществен интерес ще унищожим това, което войните, робството и вековете не съумяха да заличат.
„ А това е наше родно, патримониално завещание и богатство. Затова и създадохме родолюбиво гражданско придвижване, надпартийно, което да направи всичко допустимо, с цел да запази (и обедини) българския дух, народ и история. Знам, че пътят пред " Народна мощ " няма да е лек, само че се надявам с общи старания да успеем. Всичко реализираме с общи групови средства и старания. Но очевидно има и будни българи, които не желаят единствено да " осребряват " и девалвират патриотизма, а и да допринесат за българското, за България “, акцентира ръководителят на придвижването.
Той е уверен, че всичко е политически спектакъл, дотации, власт и финансови лобита, от време на време би трябвало морал и висша форма на отговорност към бъдещите генерации..
„ Накрая мога единствено да кажа: Да живее България! Да се борим за нейното бъдеще и разцвет! Затова всеки е добре пристигнал да се включи към нашата идея и гражданска организация (Народна сила). Нужно е единствено едно само качество - да обичаш родината си България. Единственото, което можем да " осигурим " обаче - за разлика от финансовите апетити на днешните " патриотични " партии - е моралната и историческа, родолюбива съвест, съзнанието, че си направил нещо за българския народ и България “, сподели в умозаключение доктор Георги Димов.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ