Обемът на сивата икономика е нараснал рязко за периода 2007-2016г.,

Обемът на " сивата " стопанска система е повишен внезапно за интервала 2007-2016г. , като най-важен растеж се следи 2010-2011г. Изчисленията са въз основата на точни публични данни и обгръщат интервала от началото на участието ни в Европейски Съюз. За наклонността стана ясно от Божидар Данев - изпълнителен ръководител на Българската стопанска камара по отношение на проучване на динамичността на " сивата " стопанска система.

Брутният вътрешен артикул е повишен от 63 464 млн. лева през 2007 година, до 92 635 млн. лева през 2016 г, като бележи растеж от 46%.

Данъчните доходи обаче не следват динамичността на повишаване на Брутният вътрешен продукт и нарастват с мудни темпове - от 19 324 млн.лв за 2007 г до 26 027 млн.лв. за 2016 година, т.е. нарастват с 35%.

Намаление на относителните дялове в структурата на приходите има при налог добавена стойност -от 34,1% през 2007г, до 32,9% през 2016г; при налог облага от 9,5% на 8% и митата.

Сривът в приходите от Данък добавена стойност и налог облага е прецизен знак за растежа на " сивата " стопанска система, съгласно Данев. Намалението в каузи на митата се изяснява с участието ни в Европейски Съюз.

Има проблем и със събираемостта на акцизите , което е резултат от външни административни фактори, включително растеж на акцизните ставки, повишаване размера на ползване на акцизни артикули, а не на нараснала събираемост.

За интервала 2007-2016 г изменението на размера в " сивата " стопанска система е приблизително 3,1%, като за 2016 година това изменение е 2,35%.

За интервала 2008-2016 г несъбраните данъчни вземания са повече от 22,6 милиарда лв..

От БСК регистрират, че повишаването на размера " сивата " стопанска система е обвързвано на първо място с несъответстващата данъчно-осигурителна политика и невъзможността на данъчната администрация да се оправи с това събитие.

Мерките, които предлага Стопанската камара са: въвеждане на нов стандарт за възобновяване на Данък добавена стойност, въвеждане на финансови правила за обслужване на здравно неосигурените лица, промени в закона за Сметната палата, с които да се ревизират осигурителните заплащания на държавни и общински структури.

Промени се оферират и в закона за разплащания в брой, като се обезпечат ПОС-терминали от всички първостепенни или второстепенни разпоредители с бюджетни средства.

Предлага се и анулация на механизма на минималния размер на осигурителният приход.