Защо Камила не спази една вековна традиция на коронацията: Историята на камъка Кохинор, заради който британската монархия трябва да се срамува
Обединеното кралство към този момент си има нов крал и кралица в лицето на Чарлз III и брачната половинка му Камила. На фона на всички обичаи, които бяха прецизно спазени по време на церемонията, една беше прескочена. И то изцяло умишлено. Новата кралица не постави короната с диаманта Кохинор, написа Deutsche Welle.
Какво се крие зад решението ѝ и каква е тайнствената история на този извънреден драгоценен камък?
Работата е там, че съществува вярване, съгласно което диамантът носи злощастие на кралските особи. Въпреки това той постоянно е бил част от атрибутите на кралиците на Англия. За пръв път е носен от кралица Виктория, а по-късно - от кралиците-консорт Мери и Александра. Носи го и кралица Елизабет Втора по време на коронацията си през 1953 година Кралицата-консорт Камила обаче е първата, която отхвърли да постави короната с инкрустирания в нея елмаз.
Дългият път на Кохинор до Бъкингамския замък
105-каратовият елмаз, който в началото е бил 190-каратов, може да се похвали с дълга и завладяваща история. Кохинор е драгоценен камък, отличаващ се със странната си форма - някои го оприличават на огромно нагорнище или на айсберг. Диамантът е упоменат за първи път от персийския историк Мохамед Казим Марви в средата на XVIII век.
Макар учените да не са единомислещи по повод произхода на скъпоценния камък, съгласно общоприетото поверие той е открит в Южна Индия. Диамантът попаднал в ръцете на плячкосващите района турци в ранното Средновековие, а след това е бил излъчен от потомство на потомство в няколко мюсюлмански династии в Индия. След още няколко епохи Кохинор попада в ръцете на английската монархия, тъкмо когато тя е в разцвета на колониалното си великолепие. Днес искания към диаманта предявяват Индия, Пакистан, Афганистан и даже Иран.
Символика на камъка Кохинор
Кохинор символизира славата и величието на английските колониални завоевания - това е и главната причина Индия да си го желае назад. През годините към Англия са били отправяни доста и разнообразни претенции диамантът да бъде върнат в Индия - от представители на властта, деятели и специалисти по културно завещание.
" Този елмаз, а и всички други плячкосани културни наследства би трябвало да бъдат върнати назад там, откъдето са взети - като жест на историческа правдивост ”, споделя деятелят Анурааг Саксена, който се бори за връщането на индийските културни артефакти назад в родината им.
Последният зов за връщане на камъка в Индия е насочен от индийския деятел - Венктеш Шукла. След като видял короната с диаманта Кохинор по време на церемонията по погребението на кралица Елизабет Втора, той също настоял диамантът да бъде неотложно върнат на Индия. “Трябва да се срамят от това, което са създали, а вместо това се хвалят с него ”, споделя деятелят и отбелязва, че излагането на диаманта на показ е симптом на надменност и наглост от страна на Англия.
По този мотив Шукла стратира петиция, която псоледствие събра над 9600 подписа, само че следва да се види дали неговата самодейност и тази на индийското държавно управление фактически ще дадат резултат.
Традициите на империята
Решението на Бъкингамския замък да не употребява короната с прословутия елмаз при коронацията на Камила е белег, че се съблюдават традициите, само че и се обръща внимание на тази сензитивна тематика, споделя пред английския “Дейли Мейл ” представител на кралското семейство, поискал да остане неизвестен.
Но компромисите, които дворецът е податлив да направи, очевидно се лимитират единствено до този елмаз. Казусът с диаманта Кохинор очевидно не е бил спънка на това кралица Камила да постави друга корона с диаманти от Южна Африка - различен знак на английския имперализъм и колониализъм. Според коментаторите този факт не дава огромни очаквания, че ще настъпят някаква съществени промени в английската монархия. Политиците на Острова също неколкократно са повтаряли, че не имат намерение да връщат каквито и да било културни артефакти, които са били присвоени по време на колониализма.
Хиляди скъпи предмети, откраднати от колонизирани страни, до през днешния ден са владеене и на други имперски институции, измежду които и музеите “Виктория и Албърт ”. Такива има в сбирките си и Британският музей. Всички те изрично отхвърлят да върнат културното завещание на страните, на които то принадлежи.
Какво се крие зад решението ѝ и каква е тайнствената история на този извънреден драгоценен камък?
Работата е там, че съществува вярване, съгласно което диамантът носи злощастие на кралските особи. Въпреки това той постоянно е бил част от атрибутите на кралиците на Англия. За пръв път е носен от кралица Виктория, а по-късно - от кралиците-консорт Мери и Александра. Носи го и кралица Елизабет Втора по време на коронацията си през 1953 година Кралицата-консорт Камила обаче е първата, която отхвърли да постави короната с инкрустирания в нея елмаз.
Дългият път на Кохинор до Бъкингамския замък
105-каратовият елмаз, който в началото е бил 190-каратов, може да се похвали с дълга и завладяваща история. Кохинор е драгоценен камък, отличаващ се със странната си форма - някои го оприличават на огромно нагорнище или на айсберг. Диамантът е упоменат за първи път от персийския историк Мохамед Казим Марви в средата на XVIII век.
Макар учените да не са единомислещи по повод произхода на скъпоценния камък, съгласно общоприетото поверие той е открит в Южна Индия. Диамантът попаднал в ръцете на плячкосващите района турци в ранното Средновековие, а след това е бил излъчен от потомство на потомство в няколко мюсюлмански династии в Индия. След още няколко епохи Кохинор попада в ръцете на английската монархия, тъкмо когато тя е в разцвета на колониалното си великолепие. Днес искания към диаманта предявяват Индия, Пакистан, Афганистан и даже Иран.
Символика на камъка Кохинор
Кохинор символизира славата и величието на английските колониални завоевания - това е и главната причина Индия да си го желае назад. През годините към Англия са били отправяни доста и разнообразни претенции диамантът да бъде върнат в Индия - от представители на властта, деятели и специалисти по културно завещание.
" Този елмаз, а и всички други плячкосани културни наследства би трябвало да бъдат върнати назад там, откъдето са взети - като жест на историческа правдивост ”, споделя деятелят Анурааг Саксена, който се бори за връщането на индийските културни артефакти назад в родината им.
Последният зов за връщане на камъка в Индия е насочен от индийския деятел - Венктеш Шукла. След като видял короната с диаманта Кохинор по време на церемонията по погребението на кралица Елизабет Втора, той също настоял диамантът да бъде неотложно върнат на Индия. “Трябва да се срамят от това, което са създали, а вместо това се хвалят с него ”, споделя деятелят и отбелязва, че излагането на диаманта на показ е симптом на надменност и наглост от страна на Англия.
По този мотив Шукла стратира петиция, която псоледствие събра над 9600 подписа, само че следва да се види дали неговата самодейност и тази на индийското държавно управление фактически ще дадат резултат.
Традициите на империята
Решението на Бъкингамския замък да не употребява короната с прословутия елмаз при коронацията на Камила е белег, че се съблюдават традициите, само че и се обръща внимание на тази сензитивна тематика, споделя пред английския “Дейли Мейл ” представител на кралското семейство, поискал да остане неизвестен.
Но компромисите, които дворецът е податлив да направи, очевидно се лимитират единствено до този елмаз. Казусът с диаманта Кохинор очевидно не е бил спънка на това кралица Камила да постави друга корона с диаманти от Южна Африка - различен знак на английския имперализъм и колониализъм. Според коментаторите този факт не дава огромни очаквания, че ще настъпят някаква съществени промени в английската монархия. Политиците на Острова също неколкократно са повтаряли, че не имат намерение да връщат каквито и да било културни артефакти, които са били присвоени по време на колониализма.
Хиляди скъпи предмети, откраднати от колонизирани страни, до през днешния ден са владеене и на други имперски институции, измежду които и музеите “Виктория и Албърт ”. Такива има в сбирките си и Британският музей. Всички те изрично отхвърлят да върнат културното завещание на страните, на които то принадлежи.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ