Объркването е огромна възможност. Проблемът с хората, които не са

Объркването е голяма опция. Проблемът с хората, които не са комплицирани, е голям – те си мислят, че знаят, само че в действителност не знаят. Хората, които имат вяра, че имат изясненост, са в действителност в огромна беда; тяхната изясненост е доста повърхностна. В реалност те не знаят какво значи яснотата; това, което те назовават изясненост, е просто нелепост.

Идиотите са доста ясни – ясни в смисъл, че те нямат интелигентността да се усещат комплицирани.

Да се чувстваш комплициран изисква огромна просветеност.

Само тези, които са интелигентни, могат да почувстват объркване; посредствените просто се движат в живота, усмихвайки се, смеейки се, натрупвайки пари, борейки се за повече власт и популярност. Ако ги погледнеш, ще усетиш малко завист; те наподобяват толкоз уверени, те даже наподобяват щастливи.

Ако те съумяват, в случай че техните пари нарастват, и тяхната мощ нараства, и тяхната популярност се усилва, ти ще усетиш малко ревнивост. Ти си толкоз комплициран, а те са толкоз наясно за техния живот; те имат посока, те имат цел, те знаят по какъв начин да я реализиран, и те се оправят, те към този момент я реализират, те се катерят по стълбата. А ти просто стоиш тука, комплициран какво да направиш, какво да не правиш, какво е вярно и какво е неправилно. И това постоянно е било така; посредственият остава сигурен. Само по-интелигентните могат да усетят комплициране, безпорядък.

Объркването е голяма опция. То просто споделя, че посредством мозъка няма излаз. Ако ти в действителност си комплициран, ти си блажен. Сега нещо е допустимо, нещо извънредно важно; ти си на ръба. Ако си извънредно комплициран, това значи, че мозъкът се е провалил; в този момент мозъкът не може да продължава да ти дава някаква сигурност.

Ти идваш все по-близо и по-близо до гибелта на мозъка. И това е най-голямото нещо, което може да се случи на човек в живота, най-голямата благословия – тъй като един път откакто си видял, че мозъкът е комплициран и няма излаз посредством него, какъв брой дълго ще можеш да продължаваш да си завързан към него? Рано или късно ще се наложи да го пуснеш; и даже и да не го пуснеш, той ще се пусне самичък в неговото си време.  Объркването ще стане толкоз доста, толкоз тежко, че просто поради тази тежест самичък ще падне. И когато мозъкът отпадне, объркването изчезва.

Аз не мога да ти кажа, че ще придобиеш сигурност, не, тъй като това също е дума, използвана за мозъка и света на мозъка.  Когато има комплициране, има и сигурност; когато объркването изчезне, сигурността също изчезва.

Ти просто си – чист, нито комплициран, нито сигурен, единствено изясненост, бистрота. И тази бистрота има хубост, тази бистрота е благосклонност, тя е прелестна.

Това е най-прекрасният миг в човешкия живот – когато няма нито комплициране, нито сигурност. Човек просто е – едно огледало, отразяващо това, което е, без посока, отивайки на никое място, без концепция да прави нещо, без бъдеще, просто тотално в сегашното, напълно в сегашното.

Когато няма разум, няма бъдеще, няма стратегия за бъдещето. Тогава този миг е всичкото, всичко на всичко, този миг е твоето цяло съществувание. Цялото съществувание стартира да се концентрира в този миг и този миг стартира да става извънредно важен. Той има дълбочина, има височина, има тайнственост, има активност, има огън, има необходимост, той те захваща, той те има, той те трансформира.

Но аз не мога да ти дам сигурност; сигурността се дава от идеологиите. Сигурността е нищо друго с изключение на закърпване на твоето комплициране. Ти си комплициран. Някой споделя, „ Не се тревожи “, и го споделя доста авторитетно, убеждава те с доказателства, и закърпва твоето комплициране, покрива го с прелестно одеяло – с Библията, с Корана, с Бхагавадгита. Ти се чувстваш добре, само че това е краткотрайно, тъй като объркването кипи вътре в тебе. Ти не си се освободил от него, то единствено е било потиснато.

Интелигентният човек се колебае, обмисля, двоуми се. Където мъдрият шепне, простакът просто рецитира от покривите.

Лао Дзъ споделя, „ Аз, може би, съм единственият комплициран човек в света. Всеки наподобява толкоз сигурен с изключение на мен. “ Той е прав. Той има такава изключителна просветеност, че не може да бъде сигурен в нищо.

Аз не мога да ти обещая сигурност, в случай че пуснеш мозъка. Мога да ти обещая единствено едно нещо – че ще бъде чист. Ще има непорочност, бистрота, ще бъдеш кадърен да виждаш нещата такива, каквито са. “

*Osho, SIMPLY SEEING, The Book of Wisdom, Talk #4
Източник:
Снимка: medium.com