Азбучник на българския хаос: БЕЙБИ
О, неразумни и юроде, за какво се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не приказваш на своя език?
(Паисий Хилендарски, „ История славянобългаска ”)
Забелязвате ли по какъв начин ден след ден хубавият български език все по-активно губи своята хубост и неповторимост? Този развой изключително се ускори в годините на по този начин наречения „ преход ”, с отпушване потреблението на непознатите езици и най-много британския, с процеса на обща глобализация/не инцидентно има обособен език наименуван „ глoбал инглиш ”, който борави с по-малко от 2000 думи/. В момента от време на време британският език се употребява у нас по същия комичен и провокиращ метод, както по времето на социализма съветският език.
Покварата на един език може да бъде преценена най-отчетливо в три области. Личните имена, потребление на чуждици и непознати изрази и обществената тирада, изключително тази на админите, свързани с по този начин наречения „ брюкселски език ”, и най-после на политиците. При последните се вижда и различен сериозен уклон, търсенето на квази административно изложение, което да впечатлява аудиторията. Това предпочитание за впечатляване, израз на необикновен комплекс, прочее е повода и за трите посочени недостатъци.
Нека първо хвърлим взор върху персоналните имена. По времето на социализма да вземем за пример имаше възбрана върху потреблението на редица смешни и напряко нелепи имена, а професор Атанас Славов даже направи поредност от издания в региона на труфя. В Дома на хумора и сатирата в Габрово драговолно даваха пространство за изяви в тази посока и, добре си припомням, изложбата на смешните имена беше станала шлагер. Предполагам, че доста от тях съществуват и през днешния ден. По-лошото обаче е, че те стремително се усилват, като на мястото на българските имена все по-често, ни в чеп, ни в ръкав, поникват непознати. При това от време на време претенциозни даже за личната си страна. Преценете сами: Винету Келешев, Грамофонка Георгиева, Автономка Торимацова, Африкан Симеонов, Вовеки Веков Иванов, Галилей Хайверов, Грамофонка Николова, Едисон Иванов, Жана Дарк Илиева, Жоржиен Дзезов, Кимирсен Зингинов, Курти Лападуди, Леандър Литов, Нарцис Торбов, Паганини Канчин, Плутон Вакрилов, Портокал Портокалов, Спермо Николов, Хайвер Георгиев и още хиляди сходни.
В ежедневната тирада все по-често се чуват непознати думи и изрази, в случай, че имат ясни и красиви български смисли. Причината по-често е желанието да блеснем с познанията на чужд/английски/език, да демонстрираме самобитен интернационален мениджърски облик. Сред най-използваните всекидневни изрази, с които до толкоз сме привикнали, че като че ли не можем да си представим езика без тях, са „ бейби ”, „ дарлинг ” и „ ок ”. Но за какво вместо поддържаме връзка би трябвало да споделяме „ споделяме ”, вместо свържа – „ кънектна ", вместо споделя – „ шерна ”? И по този начин нататък. Някои изясняват това с непрекъснатото потребление на Интернет и ненапълно има логичност. Но къде е логиката в израза „ съпортни ме по какъв начин се юзва тоз дивайс ”?
Особено неразбираеми за елементарния българин остават опусите на админите, които работят с Брюксел. Когато слушаме Мария Габриел да вземем за пример, имаме възприятието, че ни приказва робот.
И най-после – геният на политиците. Ще дам за образец един от тях, който не се нуждае от коментар – Цветан Цветанов. Ето няколко цитата от този бележит наш оратор, които оставям без коментар: " Няма нищо, което да бъде като престъпно " ; " Знаем кой е първият и всички останали работим по хоризонтала, с цел да може вертикала да е добре " ; „ Това, което мога да заявя към това, което говорех доскоро ” ; „ Добрите решения вършат езера ”.
Език мой – зложелател мой. Помните ли кой го беше споделил?
Автор: Калин Илиев
...
Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
(Паисий Хилендарски, „ История славянобългаска ”)
Забелязвате ли по какъв начин ден след ден хубавият български език все по-активно губи своята хубост и неповторимост? Този развой изключително се ускори в годините на по този начин наречения „ преход ”, с отпушване потреблението на непознатите езици и най-много британския, с процеса на обща глобализация/не инцидентно има обособен език наименуван „ глoбал инглиш ”, който борави с по-малко от 2000 думи/. В момента от време на време британският език се употребява у нас по същия комичен и провокиращ метод, както по времето на социализма съветският език.
Покварата на един език може да бъде преценена най-отчетливо в три области. Личните имена, потребление на чуждици и непознати изрази и обществената тирада, изключително тази на админите, свързани с по този начин наречения „ брюкселски език ”, и най-после на политиците. При последните се вижда и различен сериозен уклон, търсенето на квази административно изложение, което да впечатлява аудиторията. Това предпочитание за впечатляване, израз на необикновен комплекс, прочее е повода и за трите посочени недостатъци.
Нека първо хвърлим взор върху персоналните имена. По времето на социализма да вземем за пример имаше възбрана върху потреблението на редица смешни и напряко нелепи имена, а професор Атанас Славов даже направи поредност от издания в региона на труфя. В Дома на хумора и сатирата в Габрово драговолно даваха пространство за изяви в тази посока и, добре си припомням, изложбата на смешните имена беше станала шлагер. Предполагам, че доста от тях съществуват и през днешния ден. По-лошото обаче е, че те стремително се усилват, като на мястото на българските имена все по-често, ни в чеп, ни в ръкав, поникват непознати. При това от време на време претенциозни даже за личната си страна. Преценете сами: Винету Келешев, Грамофонка Георгиева, Автономка Торимацова, Африкан Симеонов, Вовеки Веков Иванов, Галилей Хайверов, Грамофонка Николова, Едисон Иванов, Жана Дарк Илиева, Жоржиен Дзезов, Кимирсен Зингинов, Курти Лападуди, Леандър Литов, Нарцис Торбов, Паганини Канчин, Плутон Вакрилов, Портокал Портокалов, Спермо Николов, Хайвер Георгиев и още хиляди сходни.
В ежедневната тирада все по-често се чуват непознати думи и изрази, в случай, че имат ясни и красиви български смисли. Причината по-често е желанието да блеснем с познанията на чужд/английски/език, да демонстрираме самобитен интернационален мениджърски облик. Сред най-използваните всекидневни изрази, с които до толкоз сме привикнали, че като че ли не можем да си представим езика без тях, са „ бейби ”, „ дарлинг ” и „ ок ”. Но за какво вместо поддържаме връзка би трябвало да споделяме „ споделяме ”, вместо свържа – „ кънектна ", вместо споделя – „ шерна ”? И по този начин нататък. Някои изясняват това с непрекъснатото потребление на Интернет и ненапълно има логичност. Но къде е логиката в израза „ съпортни ме по какъв начин се юзва тоз дивайс ”?
Особено неразбираеми за елементарния българин остават опусите на админите, които работят с Брюксел. Когато слушаме Мария Габриел да вземем за пример, имаме възприятието, че ни приказва робот.
И най-после – геният на политиците. Ще дам за образец един от тях, който не се нуждае от коментар – Цветан Цветанов. Ето няколко цитата от този бележит наш оратор, които оставям без коментар: " Няма нищо, което да бъде като престъпно " ; " Знаем кой е първият и всички останали работим по хоризонтала, с цел да може вертикала да е добре " ; „ Това, което мога да заявя към това, което говорех доскоро ” ; „ Добрите решения вършат езера ”.
Език мой – зложелател мой. Помните ли кой го беше споделил?
Автор: Калин Илиев
...
Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ