O. Хенри (11 септември 1862 - 5 юни 1910) е

O. Хенри (11 септември 1862 - 5 юни 1910) е литературният псевдоним на американския публицист Уилям Сидни Портър (William Sydney Porter), прочут като занаятчия на късия роман с непредвиден край, пишещ за живота на елементарните хора в Ню Йорк. Характерна за разказите му е използването на комплицирана басня, обръщаща се в най-неочакван миг в иронично пресъздаване на събитията.Приживе Портър издава 10 сборника и над 600 къси описа. 
Някога в северния завършек на Остин живееше честно семейство на име Смодърз. То се състоеше от Джон Смодърз, жена му, самият той, дребната им петгодишна щерка и нейните родители, което прави шест души, когато се прави броене на популацията на града за данните да се разгласяват, и единствено трима в реалност.
Една вечер след вечеря момиченцето го хванаха мощни колики и Джон Смодърз хукна към центъра на града да купи някакво лекарство.
И не се върна повече.
Момиченцето се оправи и след време порасна и стана жена.
Майката толкоз доста тъжеше за изчезналия си брачен партньор, че се ожени наново чак след три месеца и се пресели в Сан Антонио.
След време момичето също се ожени, а откакто се отърколиха още няколко години, то също имаше към този момент петгодишно момиченце.
Младата майка живееше в същата къща, в която бяха живели, когато татко й излезе и не се върна повече.
Една вечер по някакво извънредно съвпадане момиченцето заболя от остри колики таман на годишнината от изгубването на Джон Смодърз, който щеше да й бъде в този момент дядо, в случай че беше жив и имаше непрекъсната работа.
— Ще сляза до града да купя някакво лекарство — сподели на жена си Джон Смит (защото тя се бе оженила не за различен, а точно за него).
— Не, скъпи! — възкликна жена му. — И ти може да изчезнеш вечно и да забравиш да се върнеш.
И така Джон Смит не излезе, а седна с жена си до креватчето на дребната Панси (защото по този начин се споделяше Панси).
Ала по-късно положението на дребната Панси очевидно се утежни и Джон Смит още веднъж понечи да излезе за лекарство, обаче жена му не даде да се издума за излизане.
Ненадейно вратата се отвори и в стаята влезе извит и изкривен дъртак с дълга бяла коса.
— А, дядо! — възкликна Панси. Тя го беше познала преди другите.
Старецът измъкна от джоба си шише лекарство и даде на Панси една лъжичка от него. Момиченцето се оправи незабавно.
— Позакъснях малко — сподели Джон Смодърз, — тъй като трябваше да очаквам трамвай.
Превод от английскиТодор Вълчев, 1977