Трети март е говно, щом е роден от пияндурника Пешо Мастиката
Нямам никакво желание да ви чета лекция за панславянския, великоруски шовинизъм и за унижението да се радваме на някакъв контракт сред две изостанали и кървави империи. Актуалният произход на Трети март като народен празник ми е пребогат. Датата на оповестяването му е 27 януари 1990 година, а татко – алкохоликът от видинското село Тошевци Петър Младенов. Какво друго може да роди късният комунист Пешо Мастиката, с изключение на едно зле завършено лайно?
Страшно отровна и перфидна тайфа се оказаха дъртите комуноидни цървули от Политбюро. Дори с последния си мирис и с такова видимо официално решение за датата на един празник съумяват към този момент 30 години да насаждат взаимна ненавист и разделяне в клетото ни общество. Всичко, до което са се докоснали, е бомба със закъснител, полоний в закуската, израстък в душата на българската нация.
Големият проблем не е самият Трети март – майната му, дали е той, дали е 6 септември, 24 май или рожденият ден на Румбата Радев, ще мине и замине с една заря и някое хоро на ботоксови уруспии в носии пред театъра. Кофтито е, че по този начин и не успяхме за толкоз време да се отърсим от наследството на комунистическия режим и продължаваме да си скубем косите и да се псуваме по конгреси и по кръстовища. А трябваше от дълго време да изметем и взривим всичко, което сме наследили от Бай Тошевата тайфа.
Зловещият дух на това време продължава да живее измежду нас, въпреки дъртите шумкари, донесли го тук на раменете на Червената войска, от дълго време да са станали храна на червеите. И този фантом на комунизма не просто броди, той е приветстван, мечтан, обичан сателит. Опитомено видение, чиито кървави зъби никой като че ли не вижда, трогнат от носталгията по евтината тоалетна хартия, същинското месо в хамбургския колбас и безплатния пионерски лагер на морето.
Никога не забравяйте трагичния факт, че в България не беше осъществена лустрация. Бутафорните опити през 1992 година бързо бяха блокирани от Конституционния съд, а опитните ченгета дружно с следената от тях агентура бързо заеха управителни места в държавните институции и нароилите се партии, в банките, в реформираните специфични служби, в Народното събрание, медиите, в застрахователния бизнес, в културните институти и висшите образователни заведения. Ходи, че ги изчегъртвай след това.
Преди да обсъждаме съответни дати като Трети март, би трябвало да се отърсим от тежкото духовно завещание, което ни завещаха десетилетията след 9.IX.1944 година А това е невероятно без да ги познаваме и осъзнаваме. Невежеството и дебилната носталгия по близкото ни минало би трябвало да се разпръсне с всемирен старания и впрягане на голям интелектуален и физически запас. Историята и същността на комунистическата тирания би трябвало да станат част от просветителната стратегия на учебните заведения, както и предмет на непрекъснати полемики в общественото пространство.
Трябва да се разсънят и създателите ни, на които този интервал дава немислим по количество материал за кино и литературно произвеждане, което да осветли трагичната орис на един народ. Чак когато узреем до това да отхвърлим всички извращения на болшевиките, ще стигнем до 3 март. Дотогава изцяло си го заслужаваме.
Страшно отровна и перфидна тайфа се оказаха дъртите комуноидни цървули от Политбюро. Дори с последния си мирис и с такова видимо официално решение за датата на един празник съумяват към този момент 30 години да насаждат взаимна ненавист и разделяне в клетото ни общество. Всичко, до което са се докоснали, е бомба със закъснител, полоний в закуската, израстък в душата на българската нация.
Големият проблем не е самият Трети март – майната му, дали е той, дали е 6 септември, 24 май или рожденият ден на Румбата Радев, ще мине и замине с една заря и някое хоро на ботоксови уруспии в носии пред театъра. Кофтито е, че по този начин и не успяхме за толкоз време да се отърсим от наследството на комунистическия режим и продължаваме да си скубем косите и да се псуваме по конгреси и по кръстовища. А трябваше от дълго време да изметем и взривим всичко, което сме наследили от Бай Тошевата тайфа.
Зловещият дух на това време продължава да живее измежду нас, въпреки дъртите шумкари, донесли го тук на раменете на Червената войска, от дълго време да са станали храна на червеите. И този фантом на комунизма не просто броди, той е приветстван, мечтан, обичан сателит. Опитомено видение, чиито кървави зъби никой като че ли не вижда, трогнат от носталгията по евтината тоалетна хартия, същинското месо в хамбургския колбас и безплатния пионерски лагер на морето.
Никога не забравяйте трагичния факт, че в България не беше осъществена лустрация. Бутафорните опити през 1992 година бързо бяха блокирани от Конституционния съд, а опитните ченгета дружно с следената от тях агентура бързо заеха управителни места в държавните институции и нароилите се партии, в банките, в реформираните специфични служби, в Народното събрание, медиите, в застрахователния бизнес, в културните институти и висшите образователни заведения. Ходи, че ги изчегъртвай след това.
Преди да обсъждаме съответни дати като Трети март, би трябвало да се отърсим от тежкото духовно завещание, което ни завещаха десетилетията след 9.IX.1944 година А това е невероятно без да ги познаваме и осъзнаваме. Невежеството и дебилната носталгия по близкото ни минало би трябвало да се разпръсне с всемирен старания и впрягане на голям интелектуален и физически запас. Историята и същността на комунистическата тирания би трябвало да станат част от просветителната стратегия на учебните заведения, както и предмет на непрекъснати полемики в общественото пространство.
Трябва да се разсънят и създателите ни, на които този интервал дава немислим по количество материал за кино и литературно произвеждане, което да осветли трагичната орис на един народ. Чак когато узреем до това да отхвърлим всички извращения на болшевиките, ще стигнем до 3 март. Дотогава изцяло си го заслужаваме.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ