Английска Висша лига - до какви изводи водят първите пет кръга
Няма никакво подозрение, че Висшата лига на Англия е най-конкурентното, най-качественото и в резултат на това най-интересното и най-гледано футболно състезание на планетата. Както в редица страни по света, и в България това състезание има най-вече почитатели, като сигурно всеки един от въпросните почитатели преди и по време на всеки сезон в Премиър лийг си споделя: " Е, този сезон ще бъде в действителност доста забавен " и " Този сезон е като никой различен ". След пет изиграни кръга от актуалната акция тъкмо такова е чувството и сега. Заради очертаващата се яростна битка за купата сред 2-4 тима, постоянното показване на тимове като Брайтън, Евертън и Уест Хям и чукащите на вратата мениджърски промени в някои от клубовете.
Челси
Започваме от " синия " лондонски тим, защото точно те са водачи във краткотрайното класиране - с идентични индикатори с Ливърпул във всяко едно отношение.
Лондончани са настоящият европейски клубен първенец и напълно разумно сега тимът има самочувствието, че може да бъде номер 1 и във Висшата лига. Мениджърът на отбора Томас Тухел е същински щастливец поради футболистите, с които разполага, като акцентът може да бъде подложен върху халфовата линия, без това да значи, че в другите зони " сините " не са мощни. Напротив. Но да имаш халфове като Жоржиньо, Ковачич, Канте и Саул Нигес е необикновено преимущество.
През лятната пауза и в края на летния трансферен прозорец Тухел свърши две основни неща, които на процедура направиха Челси един от любимците за купата. Германецът явно е работил доста, с цел да усъвършенства играта в отбрана на тима си и резултатът е налице. От началото на сезона Челси има единствено един позволен гол във Висшата лига - от дузпа против Ливърпул, и общо три във всички шампионати. Напредъкът в защита бе най-очевиден точно в мача против " мърсисайдци ", тъй като тогава цяло полувреме Челси игра с човек по-малко, само че се отбраняваше по съвършен метод, тотално блокирайки всички благоприятни условия на Ливърпул да завоюва мача и той в последна сметка приключи 1:1. Хората на Клоп даже не съумяха да основат стопроцентово голово състояние през вторите 45 минути.
Встрани от отбраната, Тухел, който донесе втори успех в Шампионската лига за Челси след Роберто ди Матео, със страхотния трансфер на Ромелу Лукаку чисто и просто направи тима си приключен в частта с титулярните 11. Последното е доста значимо, тъй като точно при вероятно неявяване от титулярните 11 - по една или друга причина, на някой от основните играчи в отбрана или Лукаку, силата на този тим на Челси може да бъде понамалена.
Ливърпул
Ливърпул, сходно на Челси, също има единствено един позволен гол във Висшата лига. И то точно вкаран им от футболистите на Тухел. Това несъмнено приказва за стабилизиране на този съставен елемент от играта и при " мърсисайдци ", само че при тях той по-скоро се дължи на друго, а не на представянето на самите бранители. Да, Върджил ван Дайк и един от тримата му вероятни сътрудници - Конате, Матип или Гомес, носят и излъчват успокоение, само че сухите мрежи на " алените " от началото на сезона по-скоро се дължат на цялостния жанр на тима, при осъществяването на който те не дават доста благоприятни условия на противника да владее топката умерено и да сътвори някаква офанзива. Ливърпул действа на правилото " Атаката е най-хубавата отбрана ", който принцип се подсигурява от класата и тактическата просветеност на Върджил ван Дайк. Често отбраната, водена от него, слага в изкуствени засади противниковите нападатели.
Вратарят Алисън също е фактор за недопускането на голове.
Пред Клоп главният ребус остава по какъв начин отборът му да завоюва завързаните дерби мачове в шампионата и тези против равностойни съперници в Шампионската лига, когато тези тимове се пазят добре и дейно противодействат на ливърпулското трио в офанзива. Този въпрос стана още веднъж настоящ в мача с Челси на " Анфийлд ", когато лондончани бяха изцяло наясно с това, което прави и ще прави до края на дуела Ливърпул посредством Салах, Мане, Жота и/или Фирмино. С това за прощален път се установи, че на селекцията на Клоп ѝ липсва един същински централен нападател, който да увлича бранителите на съперника и с това да отваря пространства за фланговите нападатели на отбора.
По-паметливите помним и отпадането на Ливърпул от Шампионската лига по-миналия сезон след две загуби от Атлетико Мадрид на Диего Симеоне, който ги бе изучил до съвършенство.
Срещу Милан в ШЛ и Норич за Купата на лигата боготвореният в Ливърпул немец игра с Дивок Ориги и отчасти описаното нагоре се получи. Срещу " канарчетата " белгийският таран даже се разписа.
Въпреки този спорен аспект, систематичността и увереността, с които Ливърпул печели дуелите си от началото на сезона, ги слага измежду вероятните първенци на Англия.
Манчестър Сити
" Гражданите " все по този начин изрично са измежду главните кандидати да са номер 1 в най-силното състезание на света. Големи промени в тима през лятото нямаше, нито пък се виждат стилови такива в играта на тима. Промяна има обаче в настроението в и към тима. Някак всички - футболисти, управител и почитатели наподобяват изморени едни от други, писнали си, изчерпани. Доказателство за това е нулевото тъждество на Сити със Саутхемптън на " Етихад ". Но безусловно в цялостен контраст с този мач са изиграният 3 дни преди този момент с Република България Лайпциг - 6:3 в интерес на Сити, и изиграният 3 дни по-късно с Уикъмб в Купата на лигата - 6:1 за подопечните на Хосеп Гуардиола футболисти.
Въпреки смесените усеща в Сити, те си остават един от тимовете, които ще се борят за купата и най-малкото и сигурно ще бъдат в Топ 4.
Манчестър Юнайтед
В отбора на Солскяер нищо не се трансформира. Въпреки прехвърлянията, които направи през другите трансферни прозорци, тимът продължава да има едни и същи проблеми и с това, което демонстрира досега мъчно може да се пребори за купа с горекоментираните тимове.
" Червените дяволи " не престават да редуват положителни и слаби мачове - победи, равенства и загуби, без да могат да създадат сериозна победна серия. Привличането на Рафаел Варан към този момент не дава резултат и възпитаниците на Оле Гунар Солскяер не престават постоянно да позволяват голове в своята врата (Имат единствено една суха мрежа от началото на сезона във всички шампионати. Срещу Уулвс във Висшата лига). А това на Кристиано Роналдо единствено по себе си не може да подсигурява нищо. Освен еуфория измежду почитателите. Нито Висшата лига е същата - тя е доста по-конкурентна и мощна спрямо първия интервал на португалеца в Манчестър Юнайтед, нито самият Роналдо има опциите отпреди 15 години.
Твърде е евентуално доста скоро норвежкият управител да бъде уволнен от управителните фактори на " Олд Трафорд ". Даде му се задоволително време, похарчиха се доста пари за нови футболисти и високите им заплати, само че Манчестър Юнайтед на Солскяер по този начин и не закупи устойчивата, непрекъсната същина, която тимът имаше под управлението на сър Алекс Фъргюсън. Разбира се, сходно на образеца с Роналдо, при напълно други действителности в британския футбол, много облагодетелстващи шотландската легенда. Той просто нямаше конкуренция дълги години. А при появяването на такава през 2004 година в лицето на Жозе Моуриньо - статуквото му бе съществено разтърсено с две следващи трофеи за Челси (б.р. Простете отклонението, просто тази лига в действителност е велика).
Вариантите за правоприемник на Солскяер са сякаш два. Зинедин Зидан и Антонио Конте са сполучливите треньори, които сега са без тим.
Ще е любопитно Зидан да бъде забелязан отвън Реал Мадрид и в по-силно състезание от Ла Лига. Конте към този момент работи в Англия и стана първенец с Челси.
Проблемите с тези имена за хората на " Олд Трафорд " са, че и двамата нямат нищо общо с клуба, както и това, че изключително Конте мъчно се интегрира в дълготрайни планове и след бързо реализиран резултат напуща. Така стана и в Челси, и в Интер.
Арсенал
Феновете на този клуб в България са доста и боледуват от години заради избледняването на тима. Струва ми се обаче, че точно Микел Артета е индивидът, който най-малко ще приближи Арсенал до тимовете на " артилеристите ", които още веднъж и още веднъж изграждаше Арсен Венгер. С моментите запаси в Арсенал това е максимумът.
И през този сезон реалистичната цел e място измежду първите осем, въпреки и с оглед изключителната конкуренция и за позициите от 5-то до 8-мо място във Висшата лига. За Топ 4 е химера даже да се мечтае от почитателите на Арсенал.
Евертън, Тотнъм, Лестър, Уест Хям, Брайтън и Астън Вила
Това са клубовете, дружно с Арсенал, които ще са догонващи на най-хубавите 4 в Премиър лийг.
При Тотнъм има съмнения с новия управител Нуно Ешпирито Санто, само че това сякаш е обикновено, тъй като той е напълно неотдавна в клуба и занапред постанова своите футболни визии. Така че, макар турбуленциите - тежките загуби от Кристъл Палас и Челси, " шпорите " разполагат с класен състав, който надали ще е отвън осмицата, само че е и с прекомерно минимални шансове за място в Топ 4.
Уест Хям e един от най-коравите тимове във Висшата лига, кадърен да сервира изненада против всеки един от грандовете. Причините за това са класната селекция и, несъмнено, мениджърът на отбора Дейвид Мойс. В лицето на " чуковете " шотландецът, след известно блуждаене в Англия и отвън нея, откри своя " нов Евертън ", единствено че този път с много по-качествени футболисти. Мястото на лондонския тим измежду най-хубавите осем в лигата не е обезпечено, само че е доста допустимо да са там.
Брайтън несъмнено е изненадата на сезона досега. " Чайките " са четвърти във краткотрайното класиране с 4 победи и 1 загуба и са превъзходен образец за надграждането на един тим. След влизането си във Висшата лига се пребориха да оцелеят в нея, на идващия сезон се отдалечиха от зоната на изпадащите, а сега към този момент заплашват статуквото на тимове като Тотнъм и Евертън. И за всичко това главният " провинен " се споделя Греъм Потър, без да подценяваме главните, които сложи предходния управител на отбора - Крис Хютън.
Aстън Вила направи отличен сезон през предходната акция, само че през лятото се раздели с Джак Грийлиш, който отиде в Ман Сити, и това оказва отрицателно въздействие върху резултатите на тима. Като цяло обаче класата е непокътната, а като заместител на Грийлиш бе притеглен Емилиано Буендия от Норич Сити.
Може би през този сезон " виланите " няма да съумеят да повторят миналогодишното си показване, само че и сигурно няма да изпаднат в някоя тежка рецесия, която да ги прати при борещите се оцеляване, както и ще продължат да вършат мощни игри против тимовете от обичайния Топ 4 през последните години.
Отборът на Евертън сега се развива. И то добре. След неуспеха на Карло Анчелоти да направи " карамелите " топ тим в Англия, сега практичният Рафаел Бенитес гради жанр на тим, който се пази добре и контраатакува също толкоз добре, жанр, който изцяло дава отговор на настоящия първокласен капацитет на Евертън.
Катаклизми на " Гудисън Парк " няма да има, тъй като Бенитес е безпределно умел и рационален управител, в това число с богат опит във Висшата лига, само че особено за този сезон мястото на Евертън измежду първите осем не е несъмнено поради качествата на конкуренцията. И въпреки всичко, може би имат по-големи шансове от Астън Вила да вземем за пример.
Лестър не стартира решително сезона, като за това несъмнено виновност има и тежката им стратегия. Брендън Роджърс обаче не надгради тима си и мъчно ще повтори обстановката от предходната година, когато Лестър сновеше из челните места на класирането в хода на акцията. И в случай че Лестър продължи да бърка и против тимовете, които по принцип са с по-скромни благоприятни условия, не е изключено притежателите на клуба да се замислят дали да продължат взаимната си работа с Роджърс като управител. Засега обаче това не е най-вероятният сюжет за процес на сезона за " лисиците ".
Застрашените от уволняване мениджъри
Най-застрашен наподобява мениджърът на Норич - Даниел Фарке. Към германеца до момента се демонстрираше извънредно самообладание, в това число когато тимът изпадна от Висшата лига под негово управление, само че в този момент обстановката му избрана е друга, изключително вземайки поради обстоятелството, че той не трансформира нищо в метода си и Норич, с помощта на футболната си доверчивост, още веднъж е на дъното с 5 загуби от 5 мача и голова разлика 2-14. Уволнението на Фарке може да се чака след всеки един идващ мач на " канарчетата ".
Бруно Лаже пое юздите на Уулвърхемптън след напускането на Нуно Санто в посока Тотнъм, с което английските " вълци " резервираха португалската линия. Само че някогашният треньор на Бенфика към този момент разочарова и футболната вътрешен глас ми подсказва, че това отчаяние ще продължи и през идващите седмици, което може би ще докара до уволнението му. Ако това се случи в действителност, ще бъде извънредно любопитно какво решение ще вземат шефовете в Уулвс - дали да се продължи португалската линия или това да не се взема поради повече. Решат ли да я продължат, няма да е изненада да назначат за управител на отбора португалеца Андре Вилаш-Боаш, който към този момент има понатрупан опит в Англия, въпреки и горчив, само че като цяло е измежду експертите с добра известност и титли във витрината си.
В Саутхемптън се говореше за мениджърска промяна още преди да е почнал сезонът. Причините са неразбираеми. Основания за това има и в този момент, защото тимът няма победа в пет мача, само че, както се споделя, има и по-зле от него. За поста на Ралф Хазенхютъл спряган бе и съветникът в българския ЦСКА - Алън Пардю.
Ситуацията към южняшкия тим е доста неразбираема и като нищо германецът може и да резервира поста си. " Светците " предишния уикенд взеха точка от Сити на " Етихад " - нещо, което не се случва постоянно и може да ги въодушеви за по-добро показване в идващите кръгове.
От застрашените Марсело Биелса сякаш е най-незастрашен. Резултатите на Лийдс този сезон са доста неприятни, въпреки и самата игра на тима да не е толкоз неприятна, с изключение съответно на тази в отбрана. Аржентинският управител е най-незастрашен, тъй като се употребява с любовта на почитателите в града, както и с доверието на управлението. Така че обстановката е много забавна, има привкус на допустима алтернатива.
Продължи ли да практикува същия рисков, гибелен жанр на игра, Лийдс е съвсем на 100% сигурен изпадащ. Но все пак има късмет Биелса да продължи работата си по образеца на Фарке в Норич.
А бъдете сигурни Биелса няма да промени нищо в играта на Лийдс. Това е срещу природата му. Той е задоволително възрастен и закостенял, с цел да съобщи идеалите си за задачите на съответен резултат.
Остава да забележим дали пък въпреки всичко от Лийдс няма да ни изненадат уволнявайки аржентинеца с прякор Ел Локо (б.р. В превод - Лудия) И дали, откакто това вероятно се случи, Лийдс няма да се завърне към корените си на играещ типично английски футбол тим. За такава тактика Сам Алардайс е постоянно подготвен да откликне.
Челси
Започваме от " синия " лондонски тим, защото точно те са водачи във краткотрайното класиране - с идентични индикатори с Ливърпул във всяко едно отношение.
Лондончани са настоящият европейски клубен първенец и напълно разумно сега тимът има самочувствието, че може да бъде номер 1 и във Висшата лига. Мениджърът на отбора Томас Тухел е същински щастливец поради футболистите, с които разполага, като акцентът може да бъде подложен върху халфовата линия, без това да значи, че в другите зони " сините " не са мощни. Напротив. Но да имаш халфове като Жоржиньо, Ковачич, Канте и Саул Нигес е необикновено преимущество.
През лятната пауза и в края на летния трансферен прозорец Тухел свърши две основни неща, които на процедура направиха Челси един от любимците за купата. Германецът явно е работил доста, с цел да усъвършенства играта в отбрана на тима си и резултатът е налице. От началото на сезона Челси има единствено един позволен гол във Висшата лига - от дузпа против Ливърпул, и общо три във всички шампионати. Напредъкът в защита бе най-очевиден точно в мача против " мърсисайдци ", тъй като тогава цяло полувреме Челси игра с човек по-малко, само че се отбраняваше по съвършен метод, тотално блокирайки всички благоприятни условия на Ливърпул да завоюва мача и той в последна сметка приключи 1:1. Хората на Клоп даже не съумяха да основат стопроцентово голово състояние през вторите 45 минути.
Встрани от отбраната, Тухел, който донесе втори успех в Шампионската лига за Челси след Роберто ди Матео, със страхотния трансфер на Ромелу Лукаку чисто и просто направи тима си приключен в частта с титулярните 11. Последното е доста значимо, тъй като точно при вероятно неявяване от титулярните 11 - по една или друга причина, на някой от основните играчи в отбрана или Лукаку, силата на този тим на Челси може да бъде понамалена.
Ливърпул
Ливърпул, сходно на Челси, също има единствено един позволен гол във Висшата лига. И то точно вкаран им от футболистите на Тухел. Това несъмнено приказва за стабилизиране на този съставен елемент от играта и при " мърсисайдци ", само че при тях той по-скоро се дължи на друго, а не на представянето на самите бранители. Да, Върджил ван Дайк и един от тримата му вероятни сътрудници - Конате, Матип или Гомес, носят и излъчват успокоение, само че сухите мрежи на " алените " от началото на сезона по-скоро се дължат на цялостния жанр на тима, при осъществяването на който те не дават доста благоприятни условия на противника да владее топката умерено и да сътвори някаква офанзива. Ливърпул действа на правилото " Атаката е най-хубавата отбрана ", който принцип се подсигурява от класата и тактическата просветеност на Върджил ван Дайк. Често отбраната, водена от него, слага в изкуствени засади противниковите нападатели.
Вратарят Алисън също е фактор за недопускането на голове.
Пред Клоп главният ребус остава по какъв начин отборът му да завоюва завързаните дерби мачове в шампионата и тези против равностойни съперници в Шампионската лига, когато тези тимове се пазят добре и дейно противодействат на ливърпулското трио в офанзива. Този въпрос стана още веднъж настоящ в мача с Челси на " Анфийлд ", когато лондончани бяха изцяло наясно с това, което прави и ще прави до края на дуела Ливърпул посредством Салах, Мане, Жота и/или Фирмино. С това за прощален път се установи, че на селекцията на Клоп ѝ липсва един същински централен нападател, който да увлича бранителите на съперника и с това да отваря пространства за фланговите нападатели на отбора.
По-паметливите помним и отпадането на Ливърпул от Шампионската лига по-миналия сезон след две загуби от Атлетико Мадрид на Диего Симеоне, който ги бе изучил до съвършенство.
Срещу Милан в ШЛ и Норич за Купата на лигата боготвореният в Ливърпул немец игра с Дивок Ориги и отчасти описаното нагоре се получи. Срещу " канарчетата " белгийският таран даже се разписа.
Въпреки този спорен аспект, систематичността и увереността, с които Ливърпул печели дуелите си от началото на сезона, ги слага измежду вероятните първенци на Англия.
Манчестър Сити
" Гражданите " все по този начин изрично са измежду главните кандидати да са номер 1 в най-силното състезание на света. Големи промени в тима през лятото нямаше, нито пък се виждат стилови такива в играта на тима. Промяна има обаче в настроението в и към тима. Някак всички - футболисти, управител и почитатели наподобяват изморени едни от други, писнали си, изчерпани. Доказателство за това е нулевото тъждество на Сити със Саутхемптън на " Етихад ". Но безусловно в цялостен контраст с този мач са изиграният 3 дни преди този момент с Република България Лайпциг - 6:3 в интерес на Сити, и изиграният 3 дни по-късно с Уикъмб в Купата на лигата - 6:1 за подопечните на Хосеп Гуардиола футболисти.
Въпреки смесените усеща в Сити, те си остават един от тимовете, които ще се борят за купата и най-малкото и сигурно ще бъдат в Топ 4.
Манчестър Юнайтед
В отбора на Солскяер нищо не се трансформира. Въпреки прехвърлянията, които направи през другите трансферни прозорци, тимът продължава да има едни и същи проблеми и с това, което демонстрира досега мъчно може да се пребори за купа с горекоментираните тимове.
" Червените дяволи " не престават да редуват положителни и слаби мачове - победи, равенства и загуби, без да могат да създадат сериозна победна серия. Привличането на Рафаел Варан към този момент не дава резултат и възпитаниците на Оле Гунар Солскяер не престават постоянно да позволяват голове в своята врата (Имат единствено една суха мрежа от началото на сезона във всички шампионати. Срещу Уулвс във Висшата лига). А това на Кристиано Роналдо единствено по себе си не може да подсигурява нищо. Освен еуфория измежду почитателите. Нито Висшата лига е същата - тя е доста по-конкурентна и мощна спрямо първия интервал на португалеца в Манчестър Юнайтед, нито самият Роналдо има опциите отпреди 15 години.
Твърде е евентуално доста скоро норвежкият управител да бъде уволнен от управителните фактори на " Олд Трафорд ". Даде му се задоволително време, похарчиха се доста пари за нови футболисти и високите им заплати, само че Манчестър Юнайтед на Солскяер по този начин и не закупи устойчивата, непрекъсната същина, която тимът имаше под управлението на сър Алекс Фъргюсън. Разбира се, сходно на образеца с Роналдо, при напълно други действителности в британския футбол, много облагодетелстващи шотландската легенда. Той просто нямаше конкуренция дълги години. А при появяването на такава през 2004 година в лицето на Жозе Моуриньо - статуквото му бе съществено разтърсено с две следващи трофеи за Челси (б.р. Простете отклонението, просто тази лига в действителност е велика).
Вариантите за правоприемник на Солскяер са сякаш два. Зинедин Зидан и Антонио Конте са сполучливите треньори, които сега са без тим.
Ще е любопитно Зидан да бъде забелязан отвън Реал Мадрид и в по-силно състезание от Ла Лига. Конте към този момент работи в Англия и стана първенец с Челси.
Проблемите с тези имена за хората на " Олд Трафорд " са, че и двамата нямат нищо общо с клуба, както и това, че изключително Конте мъчно се интегрира в дълготрайни планове и след бързо реализиран резултат напуща. Така стана и в Челси, и в Интер.
Арсенал
Феновете на този клуб в България са доста и боледуват от години заради избледняването на тима. Струва ми се обаче, че точно Микел Артета е индивидът, който най-малко ще приближи Арсенал до тимовете на " артилеристите ", които още веднъж и още веднъж изграждаше Арсен Венгер. С моментите запаси в Арсенал това е максимумът.
И през този сезон реалистичната цел e място измежду първите осем, въпреки и с оглед изключителната конкуренция и за позициите от 5-то до 8-мо място във Висшата лига. За Топ 4 е химера даже да се мечтае от почитателите на Арсенал.
Евертън, Тотнъм, Лестър, Уест Хям, Брайтън и Астън Вила
Това са клубовете, дружно с Арсенал, които ще са догонващи на най-хубавите 4 в Премиър лийг.
При Тотнъм има съмнения с новия управител Нуно Ешпирито Санто, само че това сякаш е обикновено, тъй като той е напълно неотдавна в клуба и занапред постанова своите футболни визии. Така че, макар турбуленциите - тежките загуби от Кристъл Палас и Челси, " шпорите " разполагат с класен състав, който надали ще е отвън осмицата, само че е и с прекомерно минимални шансове за място в Топ 4.
Уест Хям e един от най-коравите тимове във Висшата лига, кадърен да сервира изненада против всеки един от грандовете. Причините за това са класната селекция и, несъмнено, мениджърът на отбора Дейвид Мойс. В лицето на " чуковете " шотландецът, след известно блуждаене в Англия и отвън нея, откри своя " нов Евертън ", единствено че този път с много по-качествени футболисти. Мястото на лондонския тим измежду най-хубавите осем в лигата не е обезпечено, само че е доста допустимо да са там.
Брайтън несъмнено е изненадата на сезона досега. " Чайките " са четвърти във краткотрайното класиране с 4 победи и 1 загуба и са превъзходен образец за надграждането на един тим. След влизането си във Висшата лига се пребориха да оцелеят в нея, на идващия сезон се отдалечиха от зоната на изпадащите, а сега към този момент заплашват статуквото на тимове като Тотнъм и Евертън. И за всичко това главният " провинен " се споделя Греъм Потър, без да подценяваме главните, които сложи предходния управител на отбора - Крис Хютън.
Aстън Вила направи отличен сезон през предходната акция, само че през лятото се раздели с Джак Грийлиш, който отиде в Ман Сити, и това оказва отрицателно въздействие върху резултатите на тима. Като цяло обаче класата е непокътната, а като заместител на Грийлиш бе притеглен Емилиано Буендия от Норич Сити.
Може би през този сезон " виланите " няма да съумеят да повторят миналогодишното си показване, само че и сигурно няма да изпаднат в някоя тежка рецесия, която да ги прати при борещите се оцеляване, както и ще продължат да вършат мощни игри против тимовете от обичайния Топ 4 през последните години.
Отборът на Евертън сега се развива. И то добре. След неуспеха на Карло Анчелоти да направи " карамелите " топ тим в Англия, сега практичният Рафаел Бенитес гради жанр на тим, който се пази добре и контраатакува също толкоз добре, жанр, който изцяло дава отговор на настоящия първокласен капацитет на Евертън.
Катаклизми на " Гудисън Парк " няма да има, тъй като Бенитес е безпределно умел и рационален управител, в това число с богат опит във Висшата лига, само че особено за този сезон мястото на Евертън измежду първите осем не е несъмнено поради качествата на конкуренцията. И въпреки всичко, може би имат по-големи шансове от Астън Вила да вземем за пример.
Лестър не стартира решително сезона, като за това несъмнено виновност има и тежката им стратегия. Брендън Роджърс обаче не надгради тима си и мъчно ще повтори обстановката от предходната година, когато Лестър сновеше из челните места на класирането в хода на акцията. И в случай че Лестър продължи да бърка и против тимовете, които по принцип са с по-скромни благоприятни условия, не е изключено притежателите на клуба да се замислят дали да продължат взаимната си работа с Роджърс като управител. Засега обаче това не е най-вероятният сюжет за процес на сезона за " лисиците ".
Застрашените от уволняване мениджъри
Най-застрашен наподобява мениджърът на Норич - Даниел Фарке. Към германеца до момента се демонстрираше извънредно самообладание, в това число когато тимът изпадна от Висшата лига под негово управление, само че в този момент обстановката му избрана е друга, изключително вземайки поради обстоятелството, че той не трансформира нищо в метода си и Норич, с помощта на футболната си доверчивост, още веднъж е на дъното с 5 загуби от 5 мача и голова разлика 2-14. Уволнението на Фарке може да се чака след всеки един идващ мач на " канарчетата ".
Бруно Лаже пое юздите на Уулвърхемптън след напускането на Нуно Санто в посока Тотнъм, с което английските " вълци " резервираха португалската линия. Само че някогашният треньор на Бенфика към този момент разочарова и футболната вътрешен глас ми подсказва, че това отчаяние ще продължи и през идващите седмици, което може би ще докара до уволнението му. Ако това се случи в действителност, ще бъде извънредно любопитно какво решение ще вземат шефовете в Уулвс - дали да се продължи португалската линия или това да не се взема поради повече. Решат ли да я продължат, няма да е изненада да назначат за управител на отбора португалеца Андре Вилаш-Боаш, който към този момент има понатрупан опит в Англия, въпреки и горчив, само че като цяло е измежду експертите с добра известност и титли във витрината си.
В Саутхемптън се говореше за мениджърска промяна още преди да е почнал сезонът. Причините са неразбираеми. Основания за това има и в този момент, защото тимът няма победа в пет мача, само че, както се споделя, има и по-зле от него. За поста на Ралф Хазенхютъл спряган бе и съветникът в българския ЦСКА - Алън Пардю.
Ситуацията към южняшкия тим е доста неразбираема и като нищо германецът може и да резервира поста си. " Светците " предишния уикенд взеха точка от Сити на " Етихад " - нещо, което не се случва постоянно и може да ги въодушеви за по-добро показване в идващите кръгове.
От застрашените Марсело Биелса сякаш е най-незастрашен. Резултатите на Лийдс този сезон са доста неприятни, въпреки и самата игра на тима да не е толкоз неприятна, с изключение съответно на тази в отбрана. Аржентинският управител е най-незастрашен, тъй като се употребява с любовта на почитателите в града, както и с доверието на управлението. Така че обстановката е много забавна, има привкус на допустима алтернатива.
Продължи ли да практикува същия рисков, гибелен жанр на игра, Лийдс е съвсем на 100% сигурен изпадащ. Но все пак има късмет Биелса да продължи работата си по образеца на Фарке в Норич.
А бъдете сигурни Биелса няма да промени нищо в играта на Лийдс. Това е срещу природата му. Той е задоволително възрастен и закостенял, с цел да съобщи идеалите си за задачите на съответен резултат.
Остава да забележим дали пък въпреки всичко от Лийдс няма да ни изненадат уволнявайки аржентинеца с прякор Ел Локо (б.р. В превод - Лудия) И дали, откакто това вероятно се случи, Лийдс няма да се завърне към корените си на играещ типично английски футбол тим. За такава тактика Сам Алардайс е постоянно подготвен да откликне.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ