Върховните съдии отказаха да се иска тълкуване от Конституционния съд за царските имоти
Няма да получи от Конституционния съд отговор въпросът какво следва от неговото решение, с което бе анулирано одържавяването през 1947 година на парцелите на царската фамилия.
С 18 гласа " за " и 21 " срещу " съдиите от Гражданската гилдия на Върховен касационен съд отхвърлиха предлагането на тричленния правосъден състав да бъде сезиран Конституционен съд да се произнесе какви са правните последствия от личното му решение от 1998 година, с което беше разгласен за противоконституционен Законът за оповестяване държавна благосъстоятелност парцелите на фамилиите на някогашните царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 година
Въпросът породи на 21 март т.г., тогава тричленният състав на Върховен касационен съд с ръководител Маргарита Соколова и членове Светлана Калинова - докладчик, и Розинела Янчева спря делото за Царска Бистрица, което е решено на две инстанции в интерес на страната, с цел да бъде поискано от Конституционня съд пояснение какво следва от решението му за анулацията на одържавяването.
Досега всички правосъдни сформира по делата за царските парцели, които страната заведе, претендирайки, че са нейна благосъстоятелност, са приемали, че решението на Конституционен съд няма реституционен резултат. Такава е и позицията на страната изразена от нейните юристи - че оповестяването на Закона за одържавяването за противоконституционен няма практическо значение, тъй като няма противоположна мощ и не дава правото на реставрация. Този претекст бе огласен за първи път от състав на Върховния касационен съд през 2012 година по делото за чифлика Кричим и от този момент разногласията се вземат решение на същото съображение от всички съдилища в интерес на страната, без тя да е показала нито един документ, че ги е строила или вземала решение за построяването им, или го е финансирала.
Позицията на юристите на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок е, че решението на Конституционен съд от 1998 година има реститутивен резултат и възвръща правното състояние на парцелите такова, каквото е било преди одържавяването през 1947 година Те се опират на решение на Конституционен съд от 1995 година /решение №22 по конституционно дело №25/1995 г/. В това решение Конституционен съд приема, че при анулация на закон като противоконституционен се възвръща правното състояние такова, каквото е съществувало преди приемането му.
Сега за първи път от 2012 година насам упоменатият тричленен състав на Върховен касационен съд слага още веднъж въпроса, а мотивът е делото Царска Бистрица: да се изиска достоверен отговор на въпроса какво следва от решението на Конституционен съд от 1998 година. Зададен с други думи, от гледната точка на формалната логичност, въпросът е: допустимо ли е да има акт на Конституционния съд, от който да не произтичат никакви последствия и той да няма никакво значение.
Сега упоменатият тричленен състав ще взема решение дали самичък да се обърне към Конституционен съд и да изиска пояснение без значение от отхвърли на Гражданската гилдия, или да си анулира определението от 21 март, с което спря делото, и самичък да пояснява какви са правните последствия от решението на Конституционен съд.
Малко евентуално е тричленният състав да откри кураж да преразгледа въпроса за собствеността - развиването на делата за царските парцели от 2012 насам демонстрираха, че даже висшите правосъдни инстанции се въздействат от конюнктурата и публичните настроения, разясняват наблюдаващи развиването на проблема.
-
С 18 гласа " за " и 21 " срещу " съдиите от Гражданската гилдия на Върховен касационен съд отхвърлиха предлагането на тричленния правосъден състав да бъде сезиран Конституционен съд да се произнесе какви са правните последствия от личното му решение от 1998 година, с което беше разгласен за противоконституционен Законът за оповестяване държавна благосъстоятелност парцелите на фамилиите на някогашните царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 година
Въпросът породи на 21 март т.г., тогава тричленният състав на Върховен касационен съд с ръководител Маргарита Соколова и членове Светлана Калинова - докладчик, и Розинела Янчева спря делото за Царска Бистрица, което е решено на две инстанции в интерес на страната, с цел да бъде поискано от Конституционня съд пояснение какво следва от решението му за анулацията на одържавяването.
Досега всички правосъдни сформира по делата за царските парцели, които страната заведе, претендирайки, че са нейна благосъстоятелност, са приемали, че решението на Конституционен съд няма реституционен резултат. Такава е и позицията на страната изразена от нейните юристи - че оповестяването на Закона за одържавяването за противоконституционен няма практическо значение, тъй като няма противоположна мощ и не дава правото на реставрация. Този претекст бе огласен за първи път от състав на Върховния касационен съд през 2012 година по делото за чифлика Кричим и от този момент разногласията се вземат решение на същото съображение от всички съдилища в интерес на страната, без тя да е показала нито един документ, че ги е строила или вземала решение за построяването им, или го е финансирала.
Позицията на юристите на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок е, че решението на Конституционен съд от 1998 година има реститутивен резултат и възвръща правното състояние на парцелите такова, каквото е било преди одържавяването през 1947 година Те се опират на решение на Конституционен съд от 1995 година /решение №22 по конституционно дело №25/1995 г/. В това решение Конституционен съд приема, че при анулация на закон като противоконституционен се възвръща правното състояние такова, каквото е съществувало преди приемането му.
Сега за първи път от 2012 година насам упоменатият тричленен състав на Върховен касационен съд слага още веднъж въпроса, а мотивът е делото Царска Бистрица: да се изиска достоверен отговор на въпроса какво следва от решението на Конституционен съд от 1998 година. Зададен с други думи, от гледната точка на формалната логичност, въпросът е: допустимо ли е да има акт на Конституционния съд, от който да не произтичат никакви последствия и той да няма никакво значение.
Сега упоменатият тричленен състав ще взема решение дали самичък да се обърне към Конституционен съд и да изиска пояснение без значение от отхвърли на Гражданската гилдия, или да си анулира определението от 21 март, с което спря делото, и самичък да пояснява какви са правните последствия от решението на Конституционен съд.
Малко евентуално е тричленният състав да откри кураж да преразгледа въпроса за собствеността - развиването на делата за царските парцели от 2012 насам демонстрираха, че даже висшите правосъдни инстанции се въздействат от конюнктурата и публичните настроения, разясняват наблюдаващи развиването на проблема.
-
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ