Няма човек от Подбалкана от Калофер до Клисура, който да

Няма човек от Подбалкана от Калофер до Клисура, който да не познава или да не знае кой е Делко Шойлеков. Това е готвачът на повикване с основно "Г ".

Хиляди са се наслаждавали на вкусните му ястия, безчет фамилии му поръчват цялостно меню за своите посетители у дома по празниците, написа "Марица ".

Той прави трапези за видни предприемачи и изискани дипломати. Често му поръчват менюто, когато в района идват знатни особи. Гощавал е всички български президенти от 1990 година до момента - и Жельо Желев, и Петър Стоянов, и Георги Първанов, а тази пролет приготви трапезата и за Румен Радев.

Основната част от менюто за тях най-често е зелена салата, печено агнешко и десерт. Готвил е и с Ути Бъчваров, и с Иван Звездев.

Кметовете на селата в района постоянно му поверяват трапезата за гостите на селските събори. Те канят известни артисти и музиканти, сътрудници от други райони, предприемачи, по тази причина най-добре е ястията да са приготвени от занаятчия кулинар.

Завърших инженерство, но избрах кулинарията, приготвянето на ястия ме влече от дребен, споделя Делко Шойлеков. У дома се правеха бабеци, филета, суджуци. Много неща от работата в кухнята ми бяха ясни още от детските години - смесването на подправките, обработката на месото и приемането на готовия артикул.

Това постоянно ми е създавало уют вкъщи, признава той.

Делко Шойлеков е от остарял карловски жанр, който има история на повече от три века и води началото си от Клисура. Мъжът, дал името на рода Шойлекови, пръв на Балканите донесъл маслодайната роза в Клисура още през 18. век. Той се споделя Генчо.

Наричали ароматното и маслодайно цвете просто бодил, а когато локалните почнали да вършат от него розово масло и да го продават, почнали да споделят на Генчо "Шойле ", т. е. покровител.

Запален алпинист, Делко Шойлеков е душата на компанията, щом с другари потеглят към карловските хижи. Те му поверяват приготвянето на храната. Тя става още по-вкусна от положителния му темперамент - топъл, внимателен, отзивчив и безрезервен.

Години наред той подарява и готви курбана на фамозния празник на хижа „ Васил Левски “, който събира планинари от цяла България.

Завършил инженерство, както множеството момчета от Карлово от неговото потомство - изборът в тези години бил поради вероятността за работа в колосите ВМЗ и Карловския тракторен цех. После станал шеф на КАТ, а през 1992 година се посвещава на кулинарията.

Отваря сладкарница, кръщава я „ Лъчо “, с акцентиране на „ о “, това е националното наименование на Карлово, което значи "хубаво, слънчево ". Планирано за сладкарница, заведението стана ресторант с готвени ястия и скара и години наред от заран до вечер се пукаше по шевовете от гости.

Сега хората се ориентираха към фамилни тържества с по 20-30 души, изяснява Шойлеков. Затова и приготвянето на меню за тях открива опция за кулинар като него.

Хубавата храна в положителните заведения за хранене ми правеше усещане още в студентските години, споделя той. Не бях безпаричен студент, имах пари и ценях положителната кухня - правеше ми усещане, когато ястието е добре направено, поднесено изтънчено на аранжирана маса.

Някъде съм видял нещо забавно, другаде съм добавил нещо от себе си или съм трансформирал съгласно моите визии. Така се натрупваха и знания, и предпочитание да върша хубави неща.

Ястията ми постоянно се получават. Ала постоянно опитвам, в никакъв случай не споделям, че това е върхът, постоянно диря нова технология на термообработка, разнообразни подправки, споделя карловецът.

Делко Шойлеков пръв стартира да предлага услугата да подготви меню за посетители. Днес е непостижимо за една работеща жена да посрещне 20-30 души у дома, знам това чудесно, споделя известният кулинар. За него обаче това не е проблем - има съоръжение, съдове, уреди, даже пещ, в която могат да се пекат няколко тави с агнета по едно и също време.

Дълго време поддържал екип от 7-8 души.