Трагичната съдба на дъщерята на Христо Ботев, която не успя да продължи рода му
Няма българин, който да не се прекланя пред революционнното дело и поетичния гений на Христо Ботев. На 17 май 1876 година Ботев написа прощалното си писмо от борда на кораба „ Радецки “. В него той моли за амнистия и декларира любовта си към своето семейство.
Това са брачната половинка му Венета , нейният наследник от първия ѝ брак Димитър и дъщеричката им Иванка , която тогава е единствено на един месец.
Венета Ботева е една мощна и твърда жена, която демонстрира голяма смелост във времена, в които дамите не са имали право да следват сърцето си. Тя освен се развежда с деспотичния си богат брачен партньор, само че и взема сина си и отпътува в Румъния при своя вуйчо, владиката Панарет Рашев.
По-късно се среща с Христо Ботев, който преподава в учебното заведение на детето ѝ. Венета не се поколебава да обърне тил на роднините си, да изостави охолния живот и да заживее в беднотия и компликации с обичания си мъж.
„ Всички други са желали живот с татко ми. Само мама го е приела дружно със гибелта му “, ще каже след време тяхната щерка Иванка.
Иронично обаче години по-късно самата Венета няма да разреши на Иванка да последва зова на сърцето си. При това повече от един път.
В очите ѝ никой мъж не е заслужен за брачен партньор на девойката , а когато дава благословията си, ориста се прекатурва по трагичен метод.
Ботев и Венета живеят в последна беднотия и след гибелта му тя изпада в тежко състояние. Постепенно съумява да се сдобри с вуйчо си, който е епископ. След Освобождението се завръща в родния си град Велико Търново, надявайки се на по-добър живот в родината.
С годините единственото дете на Христо Ботев се трансформира в красива, будна госпожица, която пленява всички с интелекта и чара си. Според нейни съвременници Иванка се отличавала от връстниците си с гордата си външност, отличните маниери и невероятна красота.
А наследството, което получава от своя починал вуйчо, Венета взема решение да употребява за образованието на щерка си. Смята се, че самият Ботев е мечтаел щерка му да учи в чужбина.
Девойката отпътува да учи обществени науки в Женевския университет. По това време бъдещият артист Сава Огнянов, който следва в Германия, стартира да я ухажва, като ѝ написа писма.
След като приключва, Иванка се връща във Велико Търново при майка си. Сава пък става артист в спектакъл в София, където Ботевата щерка го гледала най-малко един път.
Иванка даже подарява книга със стихотворения на Ботев на своя почитател, като го назовава „ въодушевен реализатор на стихотворенията на моя татко “. Любопитен факт е, че Христо Ботев посвещава някои от своите стихотворения („ До моето първо либе “, „ Пристанала “ и „ На сбогуване “) на майката на Сава, Мария (Мина) Горанова, с която били близки преди тя да се омъжи.
Сава декларира сериозния си интерес към девойката и пред нейната майка. Венета обаче отхвърля да даде благословията си на младите. Тя избира щерка ѝ да свърже живота си с мъж с по-сериозна специалност от актьорството.
faktor.bg Венета и Иванка
Актьорът не е единственият мъж в живота на Иванка, който Венета отблъсква. Смята се, че има и други ухажори, които майката не е одобрила, както и един осуетен годеж.
Докато двете дами гостуват на огромния наследник на Ботевата вдовица във Видин, девойката се среща с сътрудник на брат си – лекар Христо Аджаров.
По това време тя е на 25 години и към този момент ѝ е време да се задоми. Тя и Христо стартират да си пишат писма. Като доктор Аджаров е разпределен да работи в Пловдив. Венета обаче не е съгласна щерка ѝ да изостави хубавия си живот във Велико Търново и да отиде „ да се мъчи “ в различен град.
Намеренията на Христо да толкоз съществени, че той даже се пробва да измоли да го разпределят в Търново, само че без триумф.
Така Аджаров заживява в Пловдив и продължава да написа на обичаната си писма, в които даже я моли да избягат дружно. Иванка обаче отхвърля.
Когато най-накрая Венета склонява да разреши на щерка си да заживее с Христо в Пловдив, към този момент е прекомерно късно. Той е благоприятен за друга жена.
Години по-късно доктор Христо Аджаров си спомня трагичното разминаване с Иванка и споделя, че тя е желала да има доста деца, които да продължат славния жанр на татко ѝ.
Избраникът, който Ботевата вдовица утвърждава за шурей, е икономикът Стоян Христов. Двамата с Иванка се венчаят през 1906 година Малко след сватбата младоженците се заемат с отпечатването на книга с творбите на Христо Ботев в София.
В края на същата година обаче младата жена се разболява от остра инфекциозна болест на гърлото и се постанова да бъде подложена на тежка интервенция.
За жал Иванка умира по време на процедурата от отравяне на кръвта. Тя си отива от този свят едвам на 30 години, без да успее да сбъдне фантазията си да продължи рода на великия си татко.
Това са брачната половинка му Венета , нейният наследник от първия ѝ брак Димитър и дъщеричката им Иванка , която тогава е единствено на един месец.
Венета Ботева е една мощна и твърда жена, която демонстрира голяма смелост във времена, в които дамите не са имали право да следват сърцето си. Тя освен се развежда с деспотичния си богат брачен партньор, само че и взема сина си и отпътува в Румъния при своя вуйчо, владиката Панарет Рашев.
По-късно се среща с Христо Ботев, който преподава в учебното заведение на детето ѝ. Венета не се поколебава да обърне тил на роднините си, да изостави охолния живот и да заживее в беднотия и компликации с обичания си мъж.
„ Всички други са желали живот с татко ми. Само мама го е приела дружно със гибелта му “, ще каже след време тяхната щерка Иванка.
Иронично обаче години по-късно самата Венета няма да разреши на Иванка да последва зова на сърцето си. При това повече от един път.
В очите ѝ никой мъж не е заслужен за брачен партньор на девойката , а когато дава благословията си, ориста се прекатурва по трагичен метод.
Ботев и Венета живеят в последна беднотия и след гибелта му тя изпада в тежко състояние. Постепенно съумява да се сдобри с вуйчо си, който е епископ. След Освобождението се завръща в родния си град Велико Търново, надявайки се на по-добър живот в родината.
С годините единственото дете на Христо Ботев се трансформира в красива, будна госпожица, която пленява всички с интелекта и чара си. Според нейни съвременници Иванка се отличавала от връстниците си с гордата си външност, отличните маниери и невероятна красота.
А наследството, което получава от своя починал вуйчо, Венета взема решение да употребява за образованието на щерка си. Смята се, че самият Ботев е мечтаел щерка му да учи в чужбина.
Девойката отпътува да учи обществени науки в Женевския университет. По това време бъдещият артист Сава Огнянов, който следва в Германия, стартира да я ухажва, като ѝ написа писма.
След като приключва, Иванка се връща във Велико Търново при майка си. Сава пък става артист в спектакъл в София, където Ботевата щерка го гледала най-малко един път.
Иванка даже подарява книга със стихотворения на Ботев на своя почитател, като го назовава „ въодушевен реализатор на стихотворенията на моя татко “. Любопитен факт е, че Христо Ботев посвещава някои от своите стихотворения („ До моето първо либе “, „ Пристанала “ и „ На сбогуване “) на майката на Сава, Мария (Мина) Горанова, с която били близки преди тя да се омъжи.
Сава декларира сериозния си интерес към девойката и пред нейната майка. Венета обаче отхвърля да даде благословията си на младите. Тя избира щерка ѝ да свърже живота си с мъж с по-сериозна специалност от актьорството.
faktor.bg Венета и Иванка Актьорът не е единственият мъж в живота на Иванка, който Венета отблъсква. Смята се, че има и други ухажори, които майката не е одобрила, както и един осуетен годеж.
Докато двете дами гостуват на огромния наследник на Ботевата вдовица във Видин, девойката се среща с сътрудник на брат си – лекар Христо Аджаров.
По това време тя е на 25 години и към този момент ѝ е време да се задоми. Тя и Христо стартират да си пишат писма. Като доктор Аджаров е разпределен да работи в Пловдив. Венета обаче не е съгласна щерка ѝ да изостави хубавия си живот във Велико Търново и да отиде „ да се мъчи “ в различен град.
Намеренията на Христо да толкоз съществени, че той даже се пробва да измоли да го разпределят в Търново, само че без триумф.
Така Аджаров заживява в Пловдив и продължава да написа на обичаната си писма, в които даже я моли да избягат дружно. Иванка обаче отхвърля.
Когато най-накрая Венета склонява да разреши на щерка си да заживее с Христо в Пловдив, към този момент е прекомерно късно. Той е благоприятен за друга жена.
Години по-късно доктор Христо Аджаров си спомня трагичното разминаване с Иванка и споделя, че тя е желала да има доста деца, които да продължат славния жанр на татко ѝ.
Избраникът, който Ботевата вдовица утвърждава за шурей, е икономикът Стоян Христов. Двамата с Иванка се венчаят през 1906 година Малко след сватбата младоженците се заемат с отпечатването на книга с творбите на Христо Ботев в София.
В края на същата година обаче младата жена се разболява от остра инфекциозна болест на гърлото и се постанова да бъде подложена на тежка интервенция.
За жал Иванка умира по време на процедурата от отравяне на кръвта. Тя си отива от този свят едвам на 30 години, без да успее да сбъдне фантазията си да продължи рода на великия си татко.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ