Владимир Зарев: Българите живеят във виртуален свят, в който не четат, а си чатят
„ Няколко генерации българи от деца живеят в един фиктивен, недействителен, и още по-страшно – в един виртуален свят. Те не четат, а си пишат, не усещат, а си пишат, не осмислят, а си пишат, срещат се като си пишат, тъй като по този начин е по-лесно да отблъснеш другия и е по-безболезнено, в случай че самичък бъдеш отхвърлен от другия “. Това съобщи в изявление за БГНЕС писателят Владимир Зарев. В столичната книжарница „ Гринуич “ се състоя премиерата на най-новата му книга „ Чудовището “.
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с Владимир Зарев.
БГНЕС: Г-н Зарев, през днешния ден е премиерата на новата Ви книга с на пръв взор провокативното и стряскащо заглавие “Чудовището ”. След “Битието ”, “Изходът ”, “Разруха ”, “Законът ” по какъв начин стигнахте до “Чудовището ”? Кое е то и дали читателите ще имат сетива да го разпознаят?
Владимир Зарев: Отдавна възнамерявам да напиша разказ за преклонната възраст, само че не мрънкав и изпълнен със самосъжаление, а текст за равносметката в човешкия живот, за непрестанната битка сред житейския опит и житейската отмалялост, сред духа и тялото, в случай че щете книга за величието на старостта. Защо нарекох този си разказ „ Чудовището “? Първо, тъй като самата напреднала възраст е необикновен тип страшилище, което ни сграбчва и последователно ни лишава, което ни унижава, постоянно ни трансформира в самотници и най-накрая ни убива. По-сетне, тъй като всички ние сме ангели, в които скрити дебнат всевъзможни по-малки и по-опасни чудовища. И най-накрая, тъй като ние сме заобиколени с голям брой наизскочили из тъмата на несправедливостта чудовища.
В романа да вземем за пример аз показвам своята религия, че Антихристът към този момент е слязъл на Земята, че той може да не е съответна персона, а някакво събитие. За мен Антихристът е Интернет във всичките му безкрайни, всепроникващи и най-много завладяващи форми. Влезте в метрото, в рейса, в трамвая и ще се убедите, че хората не се виждат между тях, а са се вторачили в своите айфони и пишат. Те не желаят да се познават, най-вероятно се опасяват от близките или не ги виждат, те желаят да си пишат бързи и безсмислени нелепости. Същото е на улицата, в киното, в учебно заведение, в ресторанта, в домовете, на женитба, на заравяне. Няколко генерации българи от деца живеят в един фиктивен, недействителен, и още по-страшно – в един виртуален свят. Те не четат, а си пишат, не усещат, а си пишат, не осмислят, а си пишат, срещат се като си пишат, тъй като по този начин е по-лесно да отблъснеш другия и е по-безболезнено, в случай че самичък бъдеш отхвърлен от другия. Задавам си въпроса допустимо ли е човек да има 100, двеста, петстотин другари? Та другарството е като любовта, то е комплициран прочувствен избор. Аз мога да почитам хиляди хора, само че сред тях приятелите ми са пет, шест постепенно и търпеливо отличени от мен сродни души.
Някои области на това безбрежно и хищно виртуално пространство подстрекават егоизма, омразата и насилието, дават път на воайорството, на порнографията и всевъзможни човешки низвержения, самото знание в интернет не е духовно прекарване, не е форма на персонално изобретение и съпричастност, а е информация. Сдъвкана, лесна, скучна информация. Виртуалният свят и информацията са сурогат на всичко. Много скоро те ще са проблем не по-малко същностен и заплашителен от стоварващите се над човечеството климатични промени.
БГНЕС: Мнозина критици и читатели Ви дефинират като актуален класик, който разпростира повествованието в епични платна, разнообразни столетия и основни исторически интервали за страната ни, в това число и днешния. Кой е Вашият ориентир в комплицираното и рисково време, в което живеем?
Владимир Зарев: Знаете ли, сега в книжарниците се продават 10 мои романа. Половината от тях са писани преди 10 ноември 1989 година Двете елементи от епичната ми трилогия „ Битието “ и „ Изходът “, а също „ Хрътката “, „ Хрътката против Хрътката “, „ Лето 1850 “, само че тези книги не престават да се купуват, което значи, че не престават да вълнуват читателя. Това значи, че в тях с изключение на голям брой човешки ориси аз съм разказал Истината, истината за това време, в което обилно ни обещаваха ярко бъдеще, само че ние все по-ясно разбирахме, че то е изпълнено с непрекъсната насила над личността, с искрено принуждение. Романите написани след демократичните промени „ Разруха “, „ Светове “, „ Орлов мост “, третата част от трилогията „ Законът “, „ Поп Богомил и съвършенството на страха “ също с изключение на забавни човешки ориси описват истината за нашия несвършващ, непосилен преход, в който беше корумпирана имунната система на всяка държавност – полицията и правосъдната система, в който демокрацията бе съзнателно и пагубно сменена с една обгрижвана от всички политически партии безредица. Анархия, която разреши да бъде ограбен и най-лошото обезсмислен труда на няколко генерации българи, в която политиката се трансформира в най-сигурния и рентабилен бизнес и цялото общество е безжалостно корумпирано. Важно е да се написа надарено, мъдро и красиво, само че значимо е художествената литература да споделя Истината колкото и мъчителна да е тя.
БГНЕС: В новия си разказ описвате една невъзможна обич. Но дали в нашия свят навсякъде любовта не става невъзможна? Заради преподредбата на полезностите и появяването на нови нравствени логаритми, немислими в края на предишния век, а даже и в първото десетилетие на настоящия? Не са ли към този момент на изгубване естествените връзки сред мъжа и дамата, както и достоверните страсти сред тях?
Владимир Зарев: Любовта е вероятно най-вълнуващото, най-значимото човешко прекарване. Тя ни избавя от самотата и житейското безсмислие, само че най-много от нас самите, от личния ни присъщ и неизтребим нарцисизъм, от всемогъществото на личното ни его. Колкото и да звучи неуместно, любовта е форма на несвобода, този, който е влюбен, е подвластен от другия човек, само че това е една вдъхновяваща, красива, щастлива, несъмнено от време на време жестока и съдбовна несвобода. Що се отнася до моя разказ, в действителност любовта е главната му и най-вълнуваща тематика. Необичайната среща сред младата, интелигентна и красива журналистка и възрастния публицист е преднамерена и рискова, тя е нежелана от него. Двамата в действителност са жертва на „ почтената виновност “, тях ги свързва нещо грубо и съдбовно, което се е случило с други хора и в друго време, само че като че ли като бумеранг се завръща при тях и трансформира живота им. Тайнствената ненавист ще е това, което ще ги свърже, невероятната и магическа обич е това, което ще ги раздели.
БГНЕС: Предполагам, че очаквате смислена полемика след прочита на “Чудовището ”. От какво желаете да предпазите читателите на новия си разказ?
Владимир Зарев: Светът, в който живеем е материален и действителен, той съществува, само че като че ли се намира в положение на необикновен полусън. Вземете едно инцидентно дърво, то като че ли е заспало, него го има и го няма по едно и също време. За да бъде разсънен този захласнат в себе си свят той би трябвало да бъде посочен, да бъде назван. С помощта на Словото писателят прави тъкмо това, той разбужда света, трансформира елементарното битие в съществуване, а по-сетне битието в национална памет. За жал писателят не може да защищити читателя от нищо, той е в положение само да показа себе си и да се опита да трансформира протичащото в национална памет. /БГНЕС
——————-
Владимир Зарев, публицист, емблематичен създател в актуалната българска литература, повествовател от европейски сан. Написал е над 18 книги, сред които трилогията „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “, паметния разказ „ Разруха “, романите „ Лето 1850 “, „ Поп Богомил и съвършенството на страха “, „ Хрътката “, „ Хрътката против Хрътката “, „ Орлов мост ” и други Пише във всички литературни жанрове – романи, повести, разкази, стихове, дава изявленията и разгласява стотици мнения по настоящи тематики от публичния живот. През 2013 година излиза ТВ сериал „ Дървото на живота “, екранизация по романа му „ Битието “. Негови произведения са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, Германия, а „ Разруха “ става бестселър в Германия и Съединени американски щати. Владимир Зарев е наследник на известния историк и книжовен критик акад. Пантелей Зарев, брат на режисьорката Весела Зарева и брачен партньор на поетесата и драматург в Народния спектакъл „ Иван Вазов ” Мирела Иванова.
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с Владимир Зарев.
БГНЕС: Г-н Зарев, през днешния ден е премиерата на новата Ви книга с на пръв взор провокативното и стряскащо заглавие “Чудовището ”. След “Битието ”, “Изходът ”, “Разруха ”, “Законът ” по какъв начин стигнахте до “Чудовището ”? Кое е то и дали читателите ще имат сетива да го разпознаят?
Владимир Зарев: Отдавна възнамерявам да напиша разказ за преклонната възраст, само че не мрънкав и изпълнен със самосъжаление, а текст за равносметката в човешкия живот, за непрестанната битка сред житейския опит и житейската отмалялост, сред духа и тялото, в случай че щете книга за величието на старостта. Защо нарекох този си разказ „ Чудовището “? Първо, тъй като самата напреднала възраст е необикновен тип страшилище, което ни сграбчва и последователно ни лишава, което ни унижава, постоянно ни трансформира в самотници и най-накрая ни убива. По-сетне, тъй като всички ние сме ангели, в които скрити дебнат всевъзможни по-малки и по-опасни чудовища. И най-накрая, тъй като ние сме заобиколени с голям брой наизскочили из тъмата на несправедливостта чудовища.
В романа да вземем за пример аз показвам своята религия, че Антихристът към този момент е слязъл на Земята, че той може да не е съответна персона, а някакво събитие. За мен Антихристът е Интернет във всичките му безкрайни, всепроникващи и най-много завладяващи форми. Влезте в метрото, в рейса, в трамвая и ще се убедите, че хората не се виждат между тях, а са се вторачили в своите айфони и пишат. Те не желаят да се познават, най-вероятно се опасяват от близките или не ги виждат, те желаят да си пишат бързи и безсмислени нелепости. Същото е на улицата, в киното, в учебно заведение, в ресторанта, в домовете, на женитба, на заравяне. Няколко генерации българи от деца живеят в един фиктивен, недействителен, и още по-страшно – в един виртуален свят. Те не четат, а си пишат, не усещат, а си пишат, не осмислят, а си пишат, срещат се като си пишат, тъй като по този начин е по-лесно да отблъснеш другия и е по-безболезнено, в случай че самичък бъдеш отхвърлен от другия. Задавам си въпроса допустимо ли е човек да има 100, двеста, петстотин другари? Та другарството е като любовта, то е комплициран прочувствен избор. Аз мога да почитам хиляди хора, само че сред тях приятелите ми са пет, шест постепенно и търпеливо отличени от мен сродни души.
Някои области на това безбрежно и хищно виртуално пространство подстрекават егоизма, омразата и насилието, дават път на воайорството, на порнографията и всевъзможни човешки низвержения, самото знание в интернет не е духовно прекарване, не е форма на персонално изобретение и съпричастност, а е информация. Сдъвкана, лесна, скучна информация. Виртуалният свят и информацията са сурогат на всичко. Много скоро те ще са проблем не по-малко същностен и заплашителен от стоварващите се над човечеството климатични промени.
БГНЕС: Мнозина критици и читатели Ви дефинират като актуален класик, който разпростира повествованието в епични платна, разнообразни столетия и основни исторически интервали за страната ни, в това число и днешния. Кой е Вашият ориентир в комплицираното и рисково време, в което живеем?
Владимир Зарев: Знаете ли, сега в книжарниците се продават 10 мои романа. Половината от тях са писани преди 10 ноември 1989 година Двете елементи от епичната ми трилогия „ Битието “ и „ Изходът “, а също „ Хрътката “, „ Хрътката против Хрътката “, „ Лето 1850 “, само че тези книги не престават да се купуват, което значи, че не престават да вълнуват читателя. Това значи, че в тях с изключение на голям брой човешки ориси аз съм разказал Истината, истината за това време, в което обилно ни обещаваха ярко бъдеще, само че ние все по-ясно разбирахме, че то е изпълнено с непрекъсната насила над личността, с искрено принуждение. Романите написани след демократичните промени „ Разруха “, „ Светове “, „ Орлов мост “, третата част от трилогията „ Законът “, „ Поп Богомил и съвършенството на страха “ също с изключение на забавни човешки ориси описват истината за нашия несвършващ, непосилен преход, в който беше корумпирана имунната система на всяка държавност – полицията и правосъдната система, в който демокрацията бе съзнателно и пагубно сменена с една обгрижвана от всички политически партии безредица. Анархия, която разреши да бъде ограбен и най-лошото обезсмислен труда на няколко генерации българи, в която политиката се трансформира в най-сигурния и рентабилен бизнес и цялото общество е безжалостно корумпирано. Важно е да се написа надарено, мъдро и красиво, само че значимо е художествената литература да споделя Истината колкото и мъчителна да е тя.
БГНЕС: В новия си разказ описвате една невъзможна обич. Но дали в нашия свят навсякъде любовта не става невъзможна? Заради преподредбата на полезностите и появяването на нови нравствени логаритми, немислими в края на предишния век, а даже и в първото десетилетие на настоящия? Не са ли към този момент на изгубване естествените връзки сред мъжа и дамата, както и достоверните страсти сред тях?
Владимир Зарев: Любовта е вероятно най-вълнуващото, най-значимото човешко прекарване. Тя ни избавя от самотата и житейското безсмислие, само че най-много от нас самите, от личния ни присъщ и неизтребим нарцисизъм, от всемогъществото на личното ни его. Колкото и да звучи неуместно, любовта е форма на несвобода, този, който е влюбен, е подвластен от другия човек, само че това е една вдъхновяваща, красива, щастлива, несъмнено от време на време жестока и съдбовна несвобода. Що се отнася до моя разказ, в действителност любовта е главната му и най-вълнуваща тематика. Необичайната среща сред младата, интелигентна и красива журналистка и възрастния публицист е преднамерена и рискова, тя е нежелана от него. Двамата в действителност са жертва на „ почтената виновност “, тях ги свързва нещо грубо и съдбовно, което се е случило с други хора и в друго време, само че като че ли като бумеранг се завръща при тях и трансформира живота им. Тайнствената ненавист ще е това, което ще ги свърже, невероятната и магическа обич е това, което ще ги раздели.
БГНЕС: Предполагам, че очаквате смислена полемика след прочита на “Чудовището ”. От какво желаете да предпазите читателите на новия си разказ?
Владимир Зарев: Светът, в който живеем е материален и действителен, той съществува, само че като че ли се намира в положение на необикновен полусън. Вземете едно инцидентно дърво, то като че ли е заспало, него го има и го няма по едно и също време. За да бъде разсънен този захласнат в себе си свят той би трябвало да бъде посочен, да бъде назван. С помощта на Словото писателят прави тъкмо това, той разбужда света, трансформира елементарното битие в съществуване, а по-сетне битието в национална памет. За жал писателят не може да защищити читателя от нищо, той е в положение само да показа себе си и да се опита да трансформира протичащото в национална памет. /БГНЕС
——————-
Владимир Зарев, публицист, емблематичен създател в актуалната българска литература, повествовател от европейски сан. Написал е над 18 книги, сред които трилогията „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “, паметния разказ „ Разруха “, романите „ Лето 1850 “, „ Поп Богомил и съвършенството на страха “, „ Хрътката “, „ Хрътката против Хрътката “, „ Орлов мост ” и други Пише във всички литературни жанрове – романи, повести, разкази, стихове, дава изявленията и разгласява стотици мнения по настоящи тематики от публичния живот. През 2013 година излиза ТВ сериал „ Дървото на живота “, екранизация по романа му „ Битието “. Негови произведения са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, Германия, а „ Разруха “ става бестселър в Германия и Съединени американски щати. Владимир Зарев е наследник на известния историк и книжовен критик акад. Пантелей Зарев, брат на режисьорката Весела Зарева и брачен партньор на поетесата и драматург в Народния спектакъл „ Иван Вазов ” Мирела Иванова.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ