Истини за соца: Вкусът „от едно време“
Няколко години, откакто пристигна демокрацията, се появиха носталгичните въпроси: Къде изчезнаха лимоновите резанки? А бисквитите „ Златна есен “, а детските закуски, шоколадът „ Крава “, бонбоните „ Черноморец “? Отговорът пристигна с тяхната повторна поява. Леката промишленост вкара носталгията в индустриалните мощности. Тези артикули се появиха още веднъж и не престават да се продават в опаковки със същия дизайн, каквито ги помним от 60-те, 70-те и 80-те години. Без да сме го дефинирали категорично, те са станали част от груповата ни памет. Или от неосъзнаваната ни обща памет за усета на соца. Липсата на избор и разнообразие от това време ни е събирала в една обща неизбежна непосредственост. С други думи, всички сме опитвали тези продукти, помним усета им, можем да го разпознаем и да разпознаем през него част от персоналното си минало.
Срокът на валидност на тези артикули се оказа по-дълъг от предстоящото.
„ Такива колбаси да има в Маями? “
Не можем да отречем качеството на саламите от тези години, лишени от необятно потребления в този момент натриев глутамат, чиято цел е да излъже небцето ни и да ни накара да си мислим, че в колбаса, който ядем, в действителност има месо. По това време рецептурникът по БДС е наложителен и се съблюдава педантично. В поделенията на мастодонта “Родопа ” в огромните градове на процедура под едно название се създават безусловно идентични салами. Липсата на Е-та въпреки всичко си има и дефекти – кренвиршите започваха да „ лепят “ в хладилника на втория-третия ден, Хамбургският, Телешкият и Камчията устояха до 4 дни.
Поколенията от това време към момента си спомнят за усета на „ Хамбургски ”, „ Камчия ”, „ Телешки ”, „ Дебарцини ”, наденици „ Свинска варена ”, „ Средногорска ”, „ Асеница ”, колбасите „ Бургас ”, „ Мургаш ”, „ Деликатесен ”, луканка „ Карлово ” и „ Панагюрска ”, колбас „ Странджа ”. Хубавите и трайни луканки, суджук на подкови и някои типове салами бяха дефицитна стока, която се появяваше в комерсиалната мрежа понякога и най-много по празници. На саламите от най-ниския ценови клас народът даде името „ Кучешка наслада ”.Вкусът и качеството на саламите въодушеви поета Орлин Орлинов да възпее някогашния социалистически монополист ”Родопа ” в грандиозна поема, която приключва с високопатриотичния въпрос „ Такива колбаси да има в Маями? “.
Млякото и млечните артикули
Сладките изкушения
Всяко потомство деца в България, израснало по времето на социализма, може да бъде квалифицирано съгласно обичания си шоколад. За родените през 60-те общата памет и усет сочат паметния тънък млечен шоколад със фотографията на софийско кафяво говедо. Шоколадът нямаше име, само че всички го знаеха като „ Крава “. За времето си – смазващо огромен и апетитен. Следващото потомство от 70-те израсна с дребните шоколадчета „ Кума Лиса “ и този със руското олимпийско мече Миша. След това беше здравословният „ Феро “, шоколадчетата с пеперуди и кораби и така нататък Докато най-после швейцарската „ Милка “ изяде нашата „ Крава “ и социализмът си отиде.
Кафето
Произходът на кафето чертае картата на социалистическата взаимност с революциите в далечни страни – виетнамско, никарагуанско, анголско. Обикновеният консуматор на кафе непосредствено зависи от политическите връзки на Българска комунистическа партия със съответната страна – производител на кафе. Повече гражданска война – повече импорт на кафе. Дори „ турското кафе е анголско “ съгласно надпис в сладкарница от това време.Луксозните разновидности кафе бяха бразилското и колумбийското. Заместители: ръжено, леблебия, Инка.
Студената „ безалкохолна “ война
Появата на паметната бутилка с кока-кола с надпис на кирилица е едно малко знамение. Капиталистическата напитка, от която американската войска губела боеспособността си, съгласно един от най-разпространените публични клюки, стартира да се бутилира в България след 1965г. на основата на вносни материали – дестилат за кока-кола. Разбира се, в мощно следени количества. В същото време родното произвеждане, сходно на това в останалите социалистически страни, продължава да тества на пазара разнообразни заместители на тази марка. Най-популярните у нас са кооп-кола и сън-кола. Предполага се, без кофеин, защото няма по какъв начин да се извлече от горената захар, чийто горчиво-сладък усет доминира в тези кавъри. Един от най-популярните коктейли на 60-те и 70-те е кока-кола с коняк, прочут и под името „ гозба “.
„ Пийте единствено швепс “ – логото, което помним от началото на 80-те. Първи лъскави плакати, имаше даже и музикален рефрен. Излишен масраф за реклама, тъй като алтернативата е сайдер или алтай. Най-популярен си остана швепсът „ Златен портокал “, макар известния слух, че го вършат от тиква. Спомените продават
Днес български и непознати бизнесмени употребяват известността на паметните за времето си сладки и солени изкушения, с цел да наложат нови поизлъскани марки със същото име. Такъв е казусът, да вземем за пример, с бисквитите „ Златна есен ”. По щандовете могат да се срещнат разнообразни опаковки на разнообразни производители, само че всичките претендиращи да са притежатели на името, което продава поради спомените. Самите бисквити се създават от 1982 година под шапката на Следствен отдел към окръжна прокуратура „ Българска захар “.
След измененията, когато фабриките заживяват собствен живот, за автентичен производител претендират по едно и също време „ Българска захар 2002 “ АД, Долна Митрополия и „ Ломска захар “. Резултатът е кутии, върху които написа „ Оригинал ”. Комисия за защита на конкуренцията отсъди през 2006 година в интерес на „ Българска захар 2002 ”, а съперникът беше санкциониран. Опитите да се употребява известността на бисквитите обаче не стопират и през днешния ден. Лом дава отговор на удара и през днешния ден в промоционални брошури на вериги магазини можете да срещнете името „ Златен сезон ”.Любимият детски шоколад на днешните възрастни „ Кума Лиса ” също живее нов живот. Производителят обаче е българското поделение на Нестле. Компанията ловко популяризира шоколада под слогана „ Нашето детство ”. Производствената база пък е също толкоз паметният цех „ Малчика ” в София. А съживяването на легендата „ Кума Лиса ” е издирван резултат и прочувствен флирт с потребителите. Същото се отнася и за именития шоколад „ LZ ” Подобен ход направиха Крафт Фуудс, които купиха шоколадовата фабрика в Своге през 1993 година, и вършат познатия десерт „ Република ”.Част от по-новата ни история са бисквитите „ Еверест ”, основани през 1986 година, две години откакто първият българин покорява едноименния връх. Произвежда ги „ Победа ” Бургас. Техни са още бисквитите „ Закуска ” и „ Чаени ”, бонбоните „ Черноморец ”. Компанията е учредена през 1929 година
Българските марки от времето на социализма, които още срещаме на рафтовете, надалеч не се изчерпват с изброените образци.Фактът, че те не се радват на феноменални облаги, може би значи, че сантиментът не е най-хубавото и само средство за пласиране. Тази задача е изключително сложна поради изобилието от артикули и марки, което липсваше по времето на соца. И най-вероятно осъвременените „ Кума Лиса ” или „ Детска закуска ” няма да са част от спомените на днешните деца.Повторната им поява в тогавашните опаковки или в техни близки кавър версии подсказва за една сполучлива стопанска система на паметта и носталгията. Или за една сполучлива носталгия по стопанската система на вкусния, само че и стеснен избор.
Инфо: flashnews.bg
