Академик Белоев: Финансирането на вузовете занапред трябва да отчита и годишната инфлация
Някои университети към този момент извършват новите минимуми, само че други се притесняват от банкрут
В нормалните бездънни ями на държавния бюджет 20 млн. лева са жълти стотинки, написа вестник.
Във висшите ни учебни заведения обаче тази сума за нарастване на преподавателските заплати бе задоволителна да породи недостойна битка. Месеци наред към тази спомагателна дотация текат кавги и парите чакат разрешаването им. Междувременно кабинетът реши да усили минималната заплата за помощник от 1300 на 1500 лева и това отвори нов фронт с ректорите. По стичане на събитията тази последна стихия съответства с разгласяването на имотните заявления, от които се видя, че за година някои ректори са нараснали с 50-60% възнагражденията си. Какво се случва с парите във висшето обучение?
Парите следват студента... или качеството
Старият принцип " парите следват студента " в последните години отстъпи пред растящата тежест на качеството на образование, включително реализацията на приключилите и научните резултати. Днес близо 60% от парите за прехрана следва да се отпускат съгласно качеството, само че съгласно ректори този % надалеч не е доближат.
" По-важно е да забележим до каква степен едно висше училише е подтиквано да увеличи оценката си за качество. В къс интервал това може да стане в най-голяма степен посредством възстановяване на индикаторите за научни проучвания, само че те са единствено косвена препоръка за качеството. Нужно е и възстановяване на качеството на преподаване и завишаване на условията към студентите ", показва някогашният образован министър Красимир Вълчев. Приемането на обща методика за препоръка на преподавателите бе една от стъпките за това. Опитът на МОН да я наложи като изискване за разпределение на спомагателните 20 млн. лева обаче не съумя.
Обвързването на спомагателната дотация с методиката за препоръка на преподавателите бе анулирано от депутатите, само че висшите учебни заведения към момента не могат да получат обещаните пари. Това ненапълно се дължи и на различията по какъв начин да се дадат тези средства – като част от главната заплата или като бонуси. Бонусите зависят от волята на университетското управление, до момента в който нарастването на заплатата е с непрекъснат темперамент. Част от университетите да вземем за пример считат, че няма гаранция дали тези разноски ще бъдат обезпечени и за 2023 година
Ще има ли нови минимални заплати
Решението за нарастване на главната асистентска заплата на 1500 лева бе взето от кабинета на Кирил Петков в последния му работен ден. Според профсъюз " Висше обучение и просвета " към КНСБ планът е имал единодушието на университетските управления. Веднага с идването на служебното държавното управление обаче ректорите оповестиха, че това не е правилно. " Опасенията ни са, че в случай че това стане посредством повишение на главните заплати, някои висши учебни заведения биха изпитвали съществени финансови усложнения при започване на 2023 година, когато средствата, заделени за тази 2022 година, няма да са налични ", споделя ръководителят на Съвета на ректорите акад. Лъчезар Трайков.
Масло в огъня наля и писмото на проф. Веско Панов, обърнал се към прокуратурата с молба да нападна пред Върховен административен съд постановлението за повишение на минималната заплата. От Съвета на ректорите също го считат за незаконосъобразно, тъй като не е подложено на авансово публично разискване. В очакване на развръзка в някои университети считат, че не е редно да пристъпват към осъществяване на условията, с цел да не провокират юридически безпорядък при анулацията им.
В последна сметка Съветът на ректорите е изискал до изясняване на тези условия вузовете с финансови усложнения да не бъдат принуждавани да поемат необезпечени от страната дълготрайни задължения, а всяко да има оперативна независимост по какъв начин да раздаде парите. Съветът е предложил на МОН и основаване на работна група за промени в методиката на установяване на държавната дотация, включително прибавяне на нови детайли в нея като отделяне на прехрана на материалната база, разноски за спорт и прочие
Кой какъв брой ще даде
" Решението за 1500 лева минимална заплата е реалност. Разпределението на парите като част от главните заплати към този момент се договаря в съглашения ", твърди ръководителят на ВОН към КНСБ Лиляна Вълчева. Някои ректори обаче са безапелационни, че няма да могат да създадат минималната заплата 1500 лева " Вероятно ще дадем парите като бонус. Другият вид е да банкрутираме ", споделят те. Някои университети дори не са достигнали прага от 1300 лева
" Още на 1 юли покачих с 25% възнагражденията на университетския състав, с 20% на чиновниците и с 10% на помощния личен състав. Не съм чакал 20-те млн. лева ", разяснява ректорът на Великотърновския университет проф. Христо Бонджолов.
" В отпуснатите от кабинета средства липсват средства за осигуровки и клас прослужено време. Парите на никого няма да стигнат, само че ние ще компенсираме дефицита със лични средства, с цел да достигнем равнището от 1500 лева ", разяснява ректорът на Русенския университет проф. Христо Белоев.
" Парите стигат, само че са обезпечени до края на 2022 година Въпросът е дали да бъдат дадени като спомагателни хонорари, или да бъдат увеличени главните заплати от 1 юли, без да има гаранции, че тези пари ще бъдат обезпечени за 2023 година ", споделя ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. В Стопанската академия в Свищов пък са пресметнали, че спомагателните средства, които ще получат от 20-те млн. лева, са единствено 1/2 от нужните им средства за постигане на началните размери на главните заплати на университетския състав.
" 20-те млн лева разрешават нарастване на главните заплати в СУ с 200 лева: помощник – от 1300 на 1500, гл. помощник – от 1400 на 1600, доцент – от 1500 на 1700 и професор – от 1600 на 1800 ", споделя ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков. По думите му висшите учебни заведения, които имат малко студенти или ниска оценка на качеството, разполагат с по-малко средства за прехрана на образованието, а оттова и заплатите им са по-ниски. " По принцип това не е неприятно, тъй като основава конкуренция сред висшите учебни заведения и води до повишение на качеството. Проблемът е, че по този метод в доста висши учебни заведения се доближи до доста ниски съществени заплати – 800-820 лева, които не подхождат на труда на преподавателите и не разрешават да се привлекат млади преподаватели ", споделя той.
Предистория
Именно поради огромните несъответствия във висшите учебни заведения за първи път през 2021 година, наред със дотацията за прехрана на образованието, страната отпусна и 63 млн. лева целеви средства за нарастване на заплатите до избрани минимални равнища. Година по-рано с промени в закона за висшето обучение Министерският съвет получи право да дефинира минимална заплата за най-ниската академична служба в държавните вузове. (Тогава минималното заплащане за помощник стана 1300 лева.) Изравнителната дотация за гарантиране на минималните заплати за 2022 година бе разчетена на 43.8 млн. лева, като след това бяха гласувани и " размирните " спомагателни 20 млн. лева – още веднъж за нарастване на заплати.
" Подход, при който всяка година е належащо страната да заделя изключително средства, с цел да покрива образуваните бюджетни дефекти, разследване на прилаганата от самата нея политика по приходите в системата (единни минимални заплати), изкривява концепцията за установяване на финансирането на висшите учебни заведения предвид на качеството на образование и сходство с потребностите на пазара на труда ", счита акад. Трайков.
Време ли е за смяна на модела?
В разногласията се натрупаха хрумвания за смяна в модела на финансиране на висшето обучение. Според ректора на СУ проф. Герджиков няма по какъв начин да се стигне до банкрут на университети и липса на пари за 2023 година Той обаче предлага да се откри метод изключителното целево финансиране за гарантиране на минималните заплати да стане част от общата финансова формула. " Тази задача не е лека, тъй като двата типа финансиране са в несъгласие – едното има за цел да даде повече средства на висшите учебни заведения с по-високо качество, а другото – да обезпечи средства за едно минимално равнище на главните заплати във всички университети без значение от качеството ", споделя той.
" Може да се направи съглашение сред МОН, синдикати и ректори, в което да се запише, че изравнителната дотация ще е да вземем за пример единствено за 3 година, през които висшите учебни заведения ще би трябвало да усъвършенстват профила и вътрешните си структури, тъй че да обезпечат по-високите минимални заплати, без да се постанова даването на спомагателна дотация ", предлага Красимир Вълчев.
Време е да се погледнат и огромните разлики в заплащането на другите професионални посоки. " Нормативът за някои от тях е 9 пъти по-висок от норматива в други, до момента в който в множеството страни съотношението сред най-ниския и най-високия норматив е най-вече 1 към 5 ", показва проф. Герджиков.
Проф. Белоев от Русенския университет счита, че с изключение на да се подсигурява избран растеж на приходите, финансирането на вузовете отсега нататък би трябвало да регистрира и годишната инфлация.
" Когато имахме надзор на входа, си подбирахме претендентите и имаме качество. Сега вратата е необятно отворена ", разяснява проф. Бонджолов от ВТУ. Според него във вузовете следва да се финансират не брой студенти, а избран брой щатове. " Държавата да дефинира щатните бройки за всеки университет, които да финансира. Ако някой вуз желае да има повече преподаватели, ще им заплаща настрана ", дава концепция той. " Трябва да се ревизира годишно базовата дотация за един студент, изключително при инфлация над 15% ", счита ректорът на УНСС проф. Димитров.
Реформи и в ректорските заплати
На фона на борбата за заплатите на най-младите възнагражденията на някои ректори наподобяват непристойно високи. За да обуздае апетитите на някои от тях, през 2021 година кабинетът сътвори общи правила за ректорските хонорари. Основната месечна заплата бе обвързана за междинната асистентска, а за бонуси бе комплициран предел от 36 хиляди лева на година – и то единствено в случай че извършват заложените цели в контракта им за ръководство с министъра. От имотните заявления обаче е видно, че явно има малки врати за спомагателни приходи, да вземем за пример за присъединяване в планове.
" Не може единствено министърът да дава оценка на работата на ректора що се отнася до спомагателното му заплащане. Трябва да се питат и представители на националните синдикати и работодателите, които са бизнес сътрудници на висшите учебни заведения, както и на преподавателите и чиновниците в университета ", счита Лиляна Вълчева. Затова съгласно нея е време за смяна на наредбата, като при въпросната оценката се регистрира и до каква степен ректорите извършват политиката по приходите на страната. " Ректорите работят в екип, дано се видят и заплатите на зам.-ректори, декани, ръководители на катедри ", предлага тя.
В нормалните бездънни ями на държавния бюджет 20 млн. лева са жълти стотинки, написа вестник.
Във висшите ни учебни заведения обаче тази сума за нарастване на преподавателските заплати бе задоволителна да породи недостойна битка. Месеци наред към тази спомагателна дотация текат кавги и парите чакат разрешаването им. Междувременно кабинетът реши да усили минималната заплата за помощник от 1300 на 1500 лева и това отвори нов фронт с ректорите. По стичане на събитията тази последна стихия съответства с разгласяването на имотните заявления, от които се видя, че за година някои ректори са нараснали с 50-60% възнагражденията си. Какво се случва с парите във висшето обучение?
Парите следват студента... или качеството
Старият принцип " парите следват студента " в последните години отстъпи пред растящата тежест на качеството на образование, включително реализацията на приключилите и научните резултати. Днес близо 60% от парите за прехрана следва да се отпускат съгласно качеството, само че съгласно ректори този % надалеч не е доближат.
" По-важно е да забележим до каква степен едно висше училише е подтиквано да увеличи оценката си за качество. В къс интервал това може да стане в най-голяма степен посредством възстановяване на индикаторите за научни проучвания, само че те са единствено косвена препоръка за качеството. Нужно е и възстановяване на качеството на преподаване и завишаване на условията към студентите ", показва някогашният образован министър Красимир Вълчев. Приемането на обща методика за препоръка на преподавателите бе една от стъпките за това. Опитът на МОН да я наложи като изискване за разпределение на спомагателните 20 млн. лева обаче не съумя.
Обвързването на спомагателната дотация с методиката за препоръка на преподавателите бе анулирано от депутатите, само че висшите учебни заведения към момента не могат да получат обещаните пари. Това ненапълно се дължи и на различията по какъв начин да се дадат тези средства – като част от главната заплата или като бонуси. Бонусите зависят от волята на университетското управление, до момента в който нарастването на заплатата е с непрекъснат темперамент. Част от университетите да вземем за пример считат, че няма гаранция дали тези разноски ще бъдат обезпечени и за 2023 година
Ще има ли нови минимални заплати
Решението за нарастване на главната асистентска заплата на 1500 лева бе взето от кабинета на Кирил Петков в последния му работен ден. Според профсъюз " Висше обучение и просвета " към КНСБ планът е имал единодушието на университетските управления. Веднага с идването на служебното държавното управление обаче ректорите оповестиха, че това не е правилно. " Опасенията ни са, че в случай че това стане посредством повишение на главните заплати, някои висши учебни заведения биха изпитвали съществени финансови усложнения при започване на 2023 година, когато средствата, заделени за тази 2022 година, няма да са налични ", споделя ръководителят на Съвета на ректорите акад. Лъчезар Трайков.
Масло в огъня наля и писмото на проф. Веско Панов, обърнал се към прокуратурата с молба да нападна пред Върховен административен съд постановлението за повишение на минималната заплата. От Съвета на ректорите също го считат за незаконосъобразно, тъй като не е подложено на авансово публично разискване. В очакване на развръзка в някои университети считат, че не е редно да пристъпват към осъществяване на условията, с цел да не провокират юридически безпорядък при анулацията им.
В последна сметка Съветът на ректорите е изискал до изясняване на тези условия вузовете с финансови усложнения да не бъдат принуждавани да поемат необезпечени от страната дълготрайни задължения, а всяко да има оперативна независимост по какъв начин да раздаде парите. Съветът е предложил на МОН и основаване на работна група за промени в методиката на установяване на държавната дотация, включително прибавяне на нови детайли в нея като отделяне на прехрана на материалната база, разноски за спорт и прочие
Кой какъв брой ще даде
" Решението за 1500 лева минимална заплата е реалност. Разпределението на парите като част от главните заплати към този момент се договаря в съглашения ", твърди ръководителят на ВОН към КНСБ Лиляна Вълчева. Някои ректори обаче са безапелационни, че няма да могат да създадат минималната заплата 1500 лева " Вероятно ще дадем парите като бонус. Другият вид е да банкрутираме ", споделят те. Някои университети дори не са достигнали прага от 1300 лева
" Още на 1 юли покачих с 25% възнагражденията на университетския състав, с 20% на чиновниците и с 10% на помощния личен състав. Не съм чакал 20-те млн. лева ", разяснява ректорът на Великотърновския университет проф. Христо Бонджолов.
" В отпуснатите от кабинета средства липсват средства за осигуровки и клас прослужено време. Парите на никого няма да стигнат, само че ние ще компенсираме дефицита със лични средства, с цел да достигнем равнището от 1500 лева ", разяснява ректорът на Русенския университет проф. Христо Белоев.
" Парите стигат, само че са обезпечени до края на 2022 година Въпросът е дали да бъдат дадени като спомагателни хонорари, или да бъдат увеличени главните заплати от 1 юли, без да има гаранции, че тези пари ще бъдат обезпечени за 2023 година ", споделя ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. В Стопанската академия в Свищов пък са пресметнали, че спомагателните средства, които ще получат от 20-те млн. лева, са единствено 1/2 от нужните им средства за постигане на началните размери на главните заплати на университетския състав.
" 20-те млн лева разрешават нарастване на главните заплати в СУ с 200 лева: помощник – от 1300 на 1500, гл. помощник – от 1400 на 1600, доцент – от 1500 на 1700 и професор – от 1600 на 1800 ", споделя ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков. По думите му висшите учебни заведения, които имат малко студенти или ниска оценка на качеството, разполагат с по-малко средства за прехрана на образованието, а оттова и заплатите им са по-ниски. " По принцип това не е неприятно, тъй като основава конкуренция сред висшите учебни заведения и води до повишение на качеството. Проблемът е, че по този метод в доста висши учебни заведения се доближи до доста ниски съществени заплати – 800-820 лева, които не подхождат на труда на преподавателите и не разрешават да се привлекат млади преподаватели ", споделя той.
Предистория
Именно поради огромните несъответствия във висшите учебни заведения за първи път през 2021 година, наред със дотацията за прехрана на образованието, страната отпусна и 63 млн. лева целеви средства за нарастване на заплатите до избрани минимални равнища. Година по-рано с промени в закона за висшето обучение Министерският съвет получи право да дефинира минимална заплата за най-ниската академична служба в държавните вузове. (Тогава минималното заплащане за помощник стана 1300 лева.) Изравнителната дотация за гарантиране на минималните заплати за 2022 година бе разчетена на 43.8 млн. лева, като след това бяха гласувани и " размирните " спомагателни 20 млн. лева – още веднъж за нарастване на заплати.
" Подход, при който всяка година е належащо страната да заделя изключително средства, с цел да покрива образуваните бюджетни дефекти, разследване на прилаганата от самата нея политика по приходите в системата (единни минимални заплати), изкривява концепцията за установяване на финансирането на висшите учебни заведения предвид на качеството на образование и сходство с потребностите на пазара на труда ", счита акад. Трайков.
Време ли е за смяна на модела?
В разногласията се натрупаха хрумвания за смяна в модела на финансиране на висшето обучение. Според ректора на СУ проф. Герджиков няма по какъв начин да се стигне до банкрут на университети и липса на пари за 2023 година Той обаче предлага да се откри метод изключителното целево финансиране за гарантиране на минималните заплати да стане част от общата финансова формула. " Тази задача не е лека, тъй като двата типа финансиране са в несъгласие – едното има за цел да даде повече средства на висшите учебни заведения с по-високо качество, а другото – да обезпечи средства за едно минимално равнище на главните заплати във всички университети без значение от качеството ", споделя той.
" Може да се направи съглашение сред МОН, синдикати и ректори, в което да се запише, че изравнителната дотация ще е да вземем за пример единствено за 3 година, през които висшите учебни заведения ще би трябвало да усъвършенстват профила и вътрешните си структури, тъй че да обезпечат по-високите минимални заплати, без да се постанова даването на спомагателна дотация ", предлага Красимир Вълчев.
Време е да се погледнат и огромните разлики в заплащането на другите професионални посоки. " Нормативът за някои от тях е 9 пъти по-висок от норматива в други, до момента в който в множеството страни съотношението сред най-ниския и най-високия норматив е най-вече 1 към 5 ", показва проф. Герджиков.
Проф. Белоев от Русенския университет счита, че с изключение на да се подсигурява избран растеж на приходите, финансирането на вузовете отсега нататък би трябвало да регистрира и годишната инфлация.
" Когато имахме надзор на входа, си подбирахме претендентите и имаме качество. Сега вратата е необятно отворена ", разяснява проф. Бонджолов от ВТУ. Според него във вузовете следва да се финансират не брой студенти, а избран брой щатове. " Държавата да дефинира щатните бройки за всеки университет, които да финансира. Ако някой вуз желае да има повече преподаватели, ще им заплаща настрана ", дава концепция той. " Трябва да се ревизира годишно базовата дотация за един студент, изключително при инфлация над 15% ", счита ректорът на УНСС проф. Димитров.
Реформи и в ректорските заплати
На фона на борбата за заплатите на най-младите възнагражденията на някои ректори наподобяват непристойно високи. За да обуздае апетитите на някои от тях, през 2021 година кабинетът сътвори общи правила за ректорските хонорари. Основната месечна заплата бе обвързана за междинната асистентска, а за бонуси бе комплициран предел от 36 хиляди лева на година – и то единствено в случай че извършват заложените цели в контракта им за ръководство с министъра. От имотните заявления обаче е видно, че явно има малки врати за спомагателни приходи, да вземем за пример за присъединяване в планове.
" Не може единствено министърът да дава оценка на работата на ректора що се отнася до спомагателното му заплащане. Трябва да се питат и представители на националните синдикати и работодателите, които са бизнес сътрудници на висшите учебни заведения, както и на преподавателите и чиновниците в университета ", счита Лиляна Вълчева. Затова съгласно нея е време за смяна на наредбата, като при въпросната оценката се регистрира и до каква степен ректорите извършват политиката по приходите на страната. " Ректорите работят в екип, дано се видят и заплатите на зам.-ректори, декани, ръководители на катедри ", предлага тя.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ